“Бягай, да бягаме, че царската земя се е запалила” се казваше в една не много интелектуална българска народна приказка. В нея заплахата беше просто слух, но все повече си мисля, че световната икономика не е заплашена от слух и не е просто настинала, а е в инкубационния период на испански грип.
Само че рухването на испанските недвижими пазари в днешно време е просто евтина имитация на истинската причина за земетресението, което тресе пазарите и заплашва да прескочи и в други сфери на живота. Кризата идва от най-силната и най-мощната икономически държава в света и е създадена от години на толкова безотговорно поведение на всички участници, частни и държавни, че просто човек може да изгуби всяка вяра в цяла система. Царската земя наистина се е запалила. И според мен още не сме видяли нищо.
Макар че изведнъж всички станаха някакви социалисти, разбунтуваха се срещу търговията с опции, изведнъж осъзнаха, че мениджърите печелят безбожни суми, започнаха да национализират за часове и възроптаха срещу алчността, промените в нагласите не могат да се случат толкова бързо. Пък и никой не знае какво точно се случва.
Два примера:
ХипоРиълИстейт - немска банка за финансиране на недвижими проекти до преди 2 седмици, според мениджмънта й, беше стабилна. Преди една седмица, се оказаха без пари. Без 35 милиада евро! Немската държава и други банки ги събраха някак. Всичко добре, само че вчера мениджмънта на банката заяви, че 35 милиарда евро не им стигат, ама хич. Трябвали им още малко. Само към 15 милиарда. Решението какво да се прави от страна на държавата трябваше да бъде взето до 2 часа снощи преди да отвори Токийската борса. Решения за много милиарди се взимат вече подобно на игра “тука има-тука нема”. Инфлация?!
УниКредит - доста българи, които са чули сигурно са се стреснали от новината, че собствениците на Булбанк си имат проблеми. Днес. Увеличават си капитала с няколко милиарда евро. Взимат назаем, така да се каже. Това днес. Миналата седмица главният им мениджър е казал, че няма абсолютно никаква нужда от извънредни мерки. Какво следва утре?
Не искам да плаша никого и се надявам да съм твърде черноглед, но според мен при всички случаи наблюдаваме развития с огромно историческо значение. Не си мислете, че не ви засяга.
Снощи бях на концерт на Куийн и Пол Роджърс. Фен съм и на двете части от комбината, така че концертът беше само като за мен
Ето началото снимано с мобилния ми телефон (музиката почва някъде по седата и е едно от новите парчета от новия им албум):
Не беше типичен концерт като на нормална група. Повече - събиране на единомислещи хора. От едната страна такива, които искат да слушат, да си спомнят и да припяват, а от другата - такива, които искат да си посвирят и да се къпят в любовта на феновете:
Новите парчета са доста яки и напомнят повече на Bad Company, отколкото на Куин. Нищо лошо. Имаше и парчета от репертоара на Пол Роджърс, имаше стандартите на Куийн. Първата половина на Бохемска рапсодия я пя дори Фреди. От видео стената.
Днес стана ясно, че американската държава ще извади от калта най-голямото застрахователно дружество в света AIG като му даде 80 милиарда долара кредит. Иначе си беше фалирало пар екселанс. Като Lehman Brothers. Не и като Фани Мей и Фреди Мак, за които американската държава ще даде към 200 милиарда. Да не забравяме и Беър Стърнс. И там се изръси американската държава яко, та да не се стигне до фалит. От къде ги взима държавата на заем тези милиарди е друг въпрос.
Интересна работа. Като печелят милиради, къпят се в шампанско по яхти и си смъркат коката, според либералчетата държавата трябва да е малка и настрани. Пазарът се регулирал сам, държавата само пречела. Сега изведнъж не можело пък как да ги остави да фалират, че щяло да стане по-лошо иначе.
И в България има един куп утопично мислещи младежи най-вече, които са издигнали пазарния принцип в някакъв тип божество и искат ако може държавата съвсем да я няма. Хубаво, но това значи AIG да си го бяха оставили да потъне и с него още много други и на края кризата вече да стане осезаема и за бабите на село.
От това необходимо спасяване трябва да се извадят фундаментални поуки, което обаче не се случва. А те са - пазарът не може да се регулира сам. Или по-точно може, но толкова болезнено, че никой не би го искал.
Особено сега, след като технологиите и комуникациите разрешават създаването на финансови продукти лишени от всякаква логика и целесъобразност, държавите по света трябва да имат думата и при управлението, и при прибирането на печалбите, не само при покриването на загуби предизвикани от самозабравили се нашмъркани мениджерчета.
Кандидатката за вице на републиканците Сара Пейлин не ми харесва. Настръхва ми косата като си представя какво би станало, ако тя стане президент. Вашингтонските акули ще въртят хубавичкото селско момиче от Аляска на малкия си пръст.
Но не затова става въпрос и този пост всъщност е в нейна защита. Сега тя търпи големи критики, защото 17 годишната и дъщеря е вечe бременна, била е навремето за кратко поддръжник на друга партия освен републиканската и вече великото - мъжът й бил хванат да кара пиян преди 22 години! МакКейн пък търпи критики, как може да не я е проверил както трябва преди да я номинира.
Според мен в това отношение нещата вече излизат напълно извън контрол. За компромати се вадят някакви абсурдни неща, факти от ежедневието на повечето нормални хора.
И точно там е работата. Това са факти. Могат да се проверят и докажат. В днешния свят, където всяко действие на модерния човек се отбелязва и записва някъде - от купуването на маратонки с кредитна карта, до всяко търсене с Гугъл или посетена страница, прекалено много факти се насъбират в досието. И по-късно, някога те могат да се извъртят, както е удобно на силните на деня или политическия климат, в тежки обвинения и разбира се - възможности за изнудване.
После пак казвайте - нека ме следят, аз няма какво да крия.
От републиканската партия, за оправдание, са разпространили какъв въпросник са дали на потенциални кандидати за вице, за да ги проверят дали стават. Сред въпросите:
“Сваляли ли сте порнографски материали от интернет?”, “Плащали ли сте някога за секс?”, “Взимали ли сте някога наркотици?”, “Изневерявали ли сте някога?”
Да се бяха обърнали направо към логовете на Гугъл, Виза и т.н. за отговорите.
Това ли са истински важните въпроси към потенциален най-първи човек на света?
Писна ми от дълбокомислени гео-политически сметки без кръчмар! Писна ми от празни размисли защо имало някакви фили и фоби! Писна ми от ерудирани исторически сравнения! Писна ми от прикани за по-твърда ръка срещу когото и да било! Писна ми от абсолютния цинизъм и пропагандно настроение, който витае в преса и блогове! “Незабавни изтегляния, империализъм, международна общност”… Глупости.
Осетия ли спечели, че не остна тухла върху тухла в градчето наречено столица?
Грузия ли спечели, че е дадена курбан за геостратегически интереси, с които тя няма нищо общо. И без това супер бедното й измъчено население сега ще стане още по-бедно и измъчено. Отделно на супер многото гастарбайтери в Русия, които хранят цели семейства ще им стане още по-хубаво. Ама щели да влязат в НАТО. Демократично. Другият път и ако да, честито.
Русия ли победи, че сега вместо да се занимава с едвам покълналата си стабилност и развитие, трябва постоянно да се притеснява и занимава какво става в задния й двор, обявена е за агресор и около нея се строят установки с ракети? И въпреки риториката си трябва да трепери от провокации, защото е отчайващо слаба.
Европа ли спечели, че сега пак и отново на нейна територия има война и е отново изкуствено разделена точно посредата с дебела линия на картата подчертана с военни бази, радари и ракети? Ако има голяма война, тя ще е тук.
Снощи бях на концерт на Нийл Йънг на открито. Очаквах да ме впечатли, но той просто ме отвя.
С тънкия си чуплив глас, който звучи така честно и искрено, каквото и да казва и уникалната, експресивна и разсърдена китара, той успява дори и с по-баналните си парчета да те накара да се замислиш, а понякога и да настръхнеш.
Ето “Out of the Blue”, с което започна концертът, от мобилния ми телефон:
И на 63, той гори отвътре със страшна сила. Сега, особено около актуалните световни събития, все си мисля, че и “западният демократичен свят” все повече има нужда от своите дисиденти. Нийл Йънг е един от старата гвардия. Новото поколение нещо ми убягва.
На второто парче, дебелакът стоящ пред мен, дето припява във видеото, беше татуиран отвсякъде и се открояваше с безобидни дебелашки шеги докато чакахме, се обърна към едно 13-14 годишно момче, дошло с майка си и баща си и му каза наистина сериозно: “Разкажи за това после на твоите съученици. Нека и те поне малко да дочуят какво е култура…”
