Гледам, че от няколко месеца двама внуци на единия от тримата братя откриватели на Панагюрското съкровище водят медийна кампания и съдебни дела с цел да си го получат обратно от държавата. Акт, безумен.

Жалко за тях, но и дядо и чичовците им, които в цяла България са еталон за честност и достойство. Добродетели, към които гледаме с носталгия.

Първо, гледайте този запис с оригинален разказ на братя Дейкови за откриването. След него общо взето всички коментари – морални, естетически и дори правни са излишни. Насладете се на класическия, разкошен панагюрски говор.

Голямата ирония, е че това видео, е пуснато преди няколко години от самия Павел Цветанков. Всъщност мога да си обясня последните действия само като някакво вманиачаване и фикс идея. Като във филм, когато в широко отворените очи се виджа само блещукащо злато. Или просто тези внуци са истински модерни българи.
Важно е да се добави, че повечето наследници на Дейкови си остават доблестни хора.

Второ, една от основните тези на Цветанков е, че оригиналът на съкровището е скрит или затрит. Всичко, което сме виждали по музеите били копия. Съжалявам, но не мога де съглася.

Тъй, като ме интересува на няколко различни нива, съм разглеждал изложени четири варианта, в следния ред: някакво отвратително позлатено гипсово копие навремето в Пловдивския археологически музей; професионално златно копие (1:1) в Панагюрище направено с парите на братя Ангелови (Пилета “Градус”); оригиналът изложен миналата година по абсолютно перфектен начин в Панагюрище; и последно, за сравнение, официалното ново златно копие изложено през годината в същата зала в града.

Всеки от вариантите дава представа, но чистосърдечно мога да кажа, че след като разгледах оригиналните съдове, две седмици след това трудно си мислех за нещо друго. Да цитирам един от братята: “хората вървът и гледат, ми като гледат хората се смущаваа”. Античността, в най-чист вид, те гледа в очите!

Точно заради слуховете, после специално ходих да видя и съвсем професионално направеното копие от също чисто злато. Нямам съмнения. Формите са същите, но многото малки детайли, като микроскопичните драскотини-косъмчета по челото на елените лопатари нямат нищо общо. Това с отливка не става. Да не говорим, че фиалата в оригинала е от видимо по-бляда сплав (тя е и в друг стил от останалите съдове), докато всички копия са си от все същото неприятно блестящо чисто злато. Впечатлението е несравнимо.

Ако имате възможност, разгледайте оригинала. Както казах, най-добре, когато е “на гости” у дома си в Панагюрище. Заради начина на излагане, не като сервиз за ядене, а всеки съд, отделно, на разстояние един от друг.

Наскоро ми попадна следният концепт “Отвъд решетките” на тинк танк на международната фирма Делойт на тема виртуални затвори. Препоръчвам да го прочетете.

На кратко, идеята е, че (финансовото) решение за препълнените американски затвори е да се намалят разходите, чрез въвеждане на електронна система за контрол, чрез която повечето осъдени могат да са извън затворите, но под постоянен стриктен контрол. Система за пълно наблюдение – виртуален затвор без стени.

Особено интересни за четене са няколкото примерни случая (case studies) показващи в литературен стил позитивните страни на предложената система (назована игриво “LifeLine”) за цялото общество, включително и за “виртуалните затворници”.

Авторите не са научни фантасти, а хора които предлагат решения. Първо концептуално, а после и практически. Основна цел, какво друго, са оптимизация и намаляне на разходите. Както пишат те, всичко това е реално осъществимо с актуални, а не бъдещи хипотетични технологии.

Гарантирам ви, в близкото бъдеще технологичните разходи ще паднат толкова ниско, че ще е просто жалко цялото общество да не бъде вкарвано автоматично в актуалния “прав път”. Отвъд решетките, няма страшно. Да не забравяме, че голяма част от данните нужни за системата, ние модерните свободни хора допринасяме съвсем доброволно. Нали нямаме нищо за криене, пък е толкова полезно и удобно…

Не съм в България, не съм и във Фейсбук и днешните бурни протести ми дойдоха почти като пълна изненада.
Учудващи, вълнуващи и интересни. Истински.

Това не е протест, умен, обмислен, префърцунен и интелектуално обоснован. Не е протест на нас блогърите и други (нещо като) интелектуалци. Модерни, европейски, пишещи за пътувания в чужбина, начини за кърмене, права на човека и готварски рецепти с продукти, които нямат българско название.

Това е протест на народното подсъзнание, което, макар и захлупено с дебел задушаващ юрган на масово (не)осведомяване, все пак се раздразва, когато нещата прекалено дълго несъответстват със здравия разум (да не кажа common sense).

Когато обидата идва в повече.

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е “tumulus-spotting”, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един “златен век” 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истниска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни надпречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртяни на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за масщаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележитетелности на хилядолетния ни град.

Не бях чувал за Котарашки изобщо, но имаше толкова много плакати разлепени из квартала ми, че нямаше как да пропусна. Лейбъла, който ги промотира е берлински и основно се занимава с циганските виртуози от Бобан Маркович и Фанфаре чокърлия.

Браво на момчетата! В момента са на европейско турне и имаха два концерта в Берлин. Ето малко видео от втория:

Отдавна не бях виждал толкова българи събрани на едно. Приятно беше.

За да раберете космическия гений на Иван Вазов, посетете Зографския манастир на Атон, участвайте в ежедневните (и еженощни) многочасови служби на монасите, непроменени от хиляда години. Ако благоволят, поговорете си с тях. Питайте ги за Паисий и спасението на душите. Не се учудвайте от отговора им.

Вижте оригиналната чернова на Паисиевата “историйца” (втората дума на 9-тия ред). Написана с грозен шрифт, с пълно неразбиране на “граматика и правопис”.

И после, след като осмислите нещата, прочетете “Паисий” от “Епопея на забравените”.

“……
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън -
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.”