Агим Чеку е освободен.

Нека да изключим за кратко разума и да приемем, че е напълно в български интерес да се подкрепя „държавата“ Косова и сепаратизма на Балканите  и също да се показва периодично среден пръст на западната ни съседка и път към Европа – Сърбия.

Дори и при тези хипотетични дадености поведението на БСП и управлението в лицето на Калфин и заместникът му Любомир Кючуков (БСП) и тяхното застъпване за освобождаването не се връзва с властващия комонсенс за БСП – подлоги на Русия.

Не се ли очаква от подлоги на номинални съюзници на Сърбия поне да оставят съмнение, че  ще действат в руски интерес?

Честно, имахте ли и за секунда такова съмнение?

П.С.: Българският интерес в моя казус дори няма значение. А надявам се той е ясен.

В случая става въпрос само за един кратък припев:

Рекламата на Берлинер пилзнер, която е вече на една две години, се оказа много успешна. Идеята на клипчето е проста – да се опишат за много кратко различни квартали на града и да се покаже, че въпреки контрастите се пие все една и съща бира.

Фридрихсхайн (изток) – завладян от младежи с хедонистична нагласа. Смесица между мизерия и хип. Пълен с барове с маси без покривки.
Шарлотенбург (запад) – исторически богат квартал населен със заможни хора на средна възраст и нагоре. Пълен с ресторанти с маси с бели покривки.
Мите (изток) – старият исторически център на града. Вече напълно възтановен и наблягащ на изискаността, не винаги успешно.
Шьонеберг (запад) – нещо средно между първите два, само че населен с голяма колония гейове и лесбийки.

Тук е цялото парче в оригинал на Kaiserbase.

Бого пише в блога си, че за него преференциално са гласували 804 човека,  благодари им и казва:

„Общо 804 човека са гласували преференциално за мен, за което съм им искрено задължен.“

Скоро разглеждах и резултатите от изборите за Европейски парламент по секции из разни малки селца, които са ми познати. Там се виждат не анонимни проценти, а отделните гласове, отделните преференции.

Човек може да гадае мотивите за всеки един самотен глас.

В тази връзка си мислех, мислех си го и докато чаках на опашка да гласувам  в посолството сред други хора: ах, всъщност колко неимоверно горди и изпълнени с чувство за задължение и дълг трябва да бъдат всички избранници – депутати, кметове, президент. Дори и при частично фалшифицирани избори, все пак толкова хиляди хора  трябва да са те харесали, да с видяли нещо в теб, че да те опълномощят със своя едничък глас да работиш от тяхно име.

Как може тази наша политическа класа да й липсва поне капчица искрена връзка с обикновения българин, да е до толкова без срам и без скрупули, напълно фиксирана само в себе си и собственото си добруване…

Рядко пускам снимки от улично изкуство, макар че има материал за ежедневни постове. Иронията в това ми хареса, минавам покрай него често:

„Утре в девет и половина ще си играем на социална революция!“

От няколко дни една мисъл не ми излиза от главата.

Отсега знам какво ще се случи след изборите. Цялата блогосфера, фенове на сини и зелени, ще избухне в неистово разочарование и отвращение от изборните резултати и малкото гласували. Много хора ще констатират за сетен път, че „народът е тъп“. „Слаб народ – слаба държава.“

Аз няма да съм един от изненаданите и разочарованите. Няма и да констатирам, че народът не струва.

Не народът е тъп, не обикновеният малък човек в големия град, малкото градче или селото е неориентиран простак. Зомби, или политически дебил. От него не се очаква да е гений.

Дебилите сме ние!

Дебилите сме точно ние, тая българска интелигенция, образовани хора, начетени, ходили по „запада“ и чужбина, космополити и политически „експерти“, пък и с добри намерения за почтено съществуване. Пълни политически некадърници!

Елитът на България се провали тотално последните 20 години. Морално, интелектуално и всячески! В случая под „елит“ нямам предвид мутрите и новобогаташите. А хората, които трябва да водят. Чрез пример, знание и далновидност.

Погледнете само за кого бъдещите разочаровани искат от народа да гласува, кой ще пратим да ни представлява в Европа и ще ни управлява: шайка вряли и кипяли в политиката ни последните 20 години и облажили се доволно от нея за сметка на България; кадърен луд, влюбен само в себе си; някакъв простак „генерал“; група аутсайдери оперетни националисти и като светла алтернатива – някакви напълно дезориентирани младежи, които имат позитивни идеи, но се опитват да продават на бедния ни народ вятърни мелници като основен приоритет.

Не смятаме ли, че очакваме от обикновения човек прекалено много?! Че ще е много по-умен, ориентииран и морален от най-предните му хора, че да разбере някакви виртуални тънки граници между кандидатите, та и накрая да е мотивиран и избере и най-подходящите. Които евентуално, по случайност, може и да го представят потитически отвреме-навреме, докато правят глупсоти и лапат.

Какво сме му предложили ние? Протестите през януари? Най-дезориентираното и политически немотивираното мероприятие от много време насам. „Вековната злоба на роба“. Само че тия на площада, които и аз подкрепих, се считаме за интелектуален връх на нацията ни. След като ние не можем стройно да покажем какво искаме, какво очаквате от хората, дето имат 100 други проблеми, освен това дали Първанов някога в друга ера е рецензирал книга по поръчка на ДС?!

Диалогът с обикновения човек не се състои.

Ще кажете, искаме да живеем в нормална държава и без корупция. Ако е това, може да се гласува директно за макета Яне. Той най-добре формулира тезата! Искрено или не, не е толкова лесно да се разграничи, особено от човек който не кисне по цял ден по новинарските сайтове.

Така че, след изборите, по-полека с арогантните умозаключения и да се взимаме в ръце!

Покрай Туитър (пак) имахме кратка дискусия с Васил Колев, относно Меглена Кунева. Той я харесва, аз не, та ми предлжи да кажа в блога на по-широко защо не съм впечатлен от най-успешния ни политик в Европа.

Да, съгласен съм, изглежда да е най-успешният и харесван български политик в Брюксел. Убеден съм и че е работлива и способна и още повече амбициозна. Като комисар е доста активна и върши положителни неща в сферата на защита на потребителя.

Какво има да не й се харесва тогава?!

Не е достатъчно да си амбициозен и да изпълняваш работата си добре в дадената ти рамка, така че всички да ти се радват, особено ако си политик. А Кунева е всичко друго, но не и политик. В смисъл, човек, който представя някакви интереси на обособена група хора. Кунева е целенасочен отличен представител на новата (поне за нас) технократична каста в Брюксел. Успя да се подреди там, харесвана е на място и общо взето кариерата й в столицата на Европа е бетонирана.

Тя е европейски номенклатурчик.

А историята й на български политик е на „Ms. Yes“ като преговаряща по главите за присъединяване. Много от отраслите ни са на този хал, защото главите бяха претупвани и приемани безгръбначно точно от тази дама. Чували ли сте истинско политически заредено мение от нея?!

Не случайно я харесват толкова много. Работи добре и изпълнява.

Както писах вече и Георги Димитров е бил шеф на Коминтерна през 30-те – гордост голяма. България е видяла много келепир от това…

П.С.: Опитвам се да игнорирам факта, че Кунева е и част от едно от „аристократичните“ ни семейства – Пръмови – успоредно с шефката на БНТ, но не е лесно. Съвсем ли няма други способни хора, та все такива съвпадения стават?!