Типична Германия - да не стане грешка, улицата е толкова забранена, че всеки шоп би рекъл “Они че ми кажат!” и би минал триумфално с двойката.
Пролетта дойде най-накрая и тук.

Бях посочен от Маркуча да напиша някой ред за книгите, които чета. Това е един от тези верижни постове.

Не ми е много лесно да пиша по въпроса, защото като цяло чета малко книги. Откакто слушам подкасти (много) и времето не ми остава да си пусна музика и да чета.

Това са 3-те книги, които скоро съм прочел:

Томас Фридман, The World is Flat - определено интересна книга за глобализацията, световните икономически и политически взаимоотношения и т.н. през призмата на промените в информационните технологии от последните 15 години. Крайно либерална, не харесвам това, но могат да се научат много работи от нея.

Херман Хесе, Степният вълк - разочаровах се честно. Ако главният герой беше на 16 като Холдън Коулфилд би била хубава книга, но такава наивност от интелектуалец на средна възраст е нереалистична. По никакъв начин не мога да се идентифицирам с героя.

Илия Троянов, Революция менте (Die Fingierte Revolution) - След повече от 5-6 месеца мъки свърших книгата на популярния немски писател от български произход Илия Троянов. Темата му е прехода в България и провалът на интелигенцията ни за сметка на номенклатурата. Прав е като цяло. Написана е обаче с безкрайно негативно отношение към всичко в страната ни. Героите, ако не са престъпници, са жертви и дребни мизерници. Без капчица състрадание и някак със срам. И най-важното, не е спомената дори думата ДПС в цялата книга. Да обясниш прехода (ДС, мафията и т.н.) без основния играч е просто нечестно и лишава книгата, от каквито и да е претенции за достоверност.

Скоро купени книги. Не съвсем, средната си я свалих за слушане легално и безплатно от Либривокс.

Ангелика Шробсдорф, Гранд Хотел България - започнах я скоро. Авторката е възрастна еврейка от немски произход, която е прекарала част от детсвото си в България в бягство от нацистите. Разказва за София през най-голямите мизерии на виденовата зима, когато е дошла за да помогне на роднини. Харесва ми засега.

Дж.К.Джером, Празни мисли на един празен човек - не съм я чел/слушал на английски

Майкъл Ондатджи, Английският пациент - филмът ми е любим

Искам да препрочета:

Ерих Кестнер, Фабиан - съвсем не детска книга. Берлин от началото на 30те опасно прилича на Берлин от днес.

Ярослав Хашек, Швейк - за кой ли път, Маркуча ще ме разбере…

Астрид Линдгрен, Пипи Дългото чорапче - много ме е яд, че не знам шведски само заради тази книга

Уф, това беше. Би ми било интересно да науча какво четат WhATA и view.point.

Статията на “Икономист” за дереджето в България, макар и кратка, може да ни каже много неща (български превод в Дневник). Интересен е най-вече параграфът:

Положението на Петков стана неудържимо заради парламентарно разследване. Но истинската история е политическата немощ на България. Управляващите бивши комунисти са разцепени между изглеждаща като модернизираща се фракция около премиера Станишев и старата гвардия около Петков. Коалиционният партньор, представляващ турското малцинство контролира земеделието и екологията - основните потребители на европари. ДПС е остро критикувано за сделки с имоти, произволно отношение към лицензите за добив на подземни богатства и купуване на гласове.

“Бивши комунисти”, “изглеждащ като модернизиращ” Станишев и т.н. Доволен съм, че поне и ДПС е включено в кюпа.

А НДСВ не е. Те явно са свястни и некорумпирани. Дали заради това Минчо Спасов (НДСВ) като някакъв Давид изведнъж се опълчи така смело на всемогъщия Петков? И взе, че победи.

Ред е на правителството. Четете в “Икономист”.

Снощи получих интересен мейл от мой много добър приятел - китаец от Хонг Конг. Това е съдържанието на български:

“Просто исках да споделя.
Принципно не съм подкрепял действията на централната власт в миналото, но относно сегашния дебат за безредиците в Тибет, аз съм много разочарован от преувеличенията и изкривявания на истината от страна на западните медии и обвиненията без конкретно покритие.
Все пак, аз подкрепям идеята, че олимпийските игри не трябва да са свързани, с каквато и да е политика.
Да бъдем честни, да се уповаваме на фактите, а не коментарите; на историята, а не на медиите…”

Да си кажа право това писмо доста ме учуди и разстрои. Моят приятел е напълно западно ориентиран гражданин на Хонг Конг и Британия, католик и един от най-аполитичните хора, които познавам. Щом той се чувства толкова обиден и наранен от кампанията срещу Китай, какво остава за останалите 1,3 милиарда обикновени китайци, които с такова желание и гордост се подготвят да посрещнат света на Олимпийските игри?

Нечестно е спрямо всички. Или колко са наивниците, които вярват, че някой там горе наистина се интересува от нелекото положение на тибетците, или че Тибет има някакъв реален шанс за независимост? Става въпрос за съвсем други неща.

Снощи гледах в кино филма на Скорсезе за Ролинг Стоунс - Shine A Light. Препоръчвам го на всички фенове и хора, които могат да различат чалгата от рокенедрола и знаят, че блус не значи да танцуваш бавна балада в тясна прегръдка.

Филмът представлява великолепно заснет концерт на дядовците с физика на 16 годишни в Ню Йорк. Нищо повече, но е предостатъчно. Поканили са 3 гост музиканти за по едно парче: Кристина Агилера, Джак Уайт и Бъди Гай. Отличен избор.

Гледал съм всички изброени освен Агилера на живо, някои и по два пъти и мога да кажа, че филмът се доближава по доставено удоволствие до истинските концерти.

Мик може да подскача и танцува и пее като откачалка 2 пълни часа, Чарли е исполин, а Киит и Рони са “много зле като китаристи, но двамата заедно са по-добри от десет други”, както казва самия Кийт в кратко интервю във филма. Джак Уайт е единственият, който може да отсрами младото поколение, а Бъди Гай е артистът, които като свири се забавлява многократно повече от цялата му публика взета заедно. А и свири, както диша. Блус.

Единственото нещо, което дразни и напомня, че все пак не е 1968, а 2008 е корпоративната публика платила по 2000 долара за фондацията на Клинтънови. На първия ред, адски дразнещо, бяха подредени някакви нагласени руси 20-годишни корпоративни мацета, които не пасваха просто!

Но музиката е там! И филмът е направен е от фен. В интервю Скорсезе беше разказал, че е направил халтурата Departed, само за да има средства и свобода да снима този концертен филм, както той иска.

В “Дневник” може да прочетете обръщението на сен. Обама към вероятния бъдещ посланик на САЩ в България - Нанси Макелдауни. Направил го е по време на сесия на сенатската комисия по външна политика. Извадка:

“Госпожо Макелдауни, ще трябва да работите агресивно, за да гарантирате, че отстъплението от демокрацията, което се случи в някои други части на Източна Европа, няма да се повтори в България.“

Изказването му е принципно вярно и доста информирано, интересно ми е само, че е сякаш обърнато към бъдещ губернатор, а не посланик.

И в този ред на мисли: Петков е пътник, да заповядат следващите…