John C. Dvorak е журналист от старата генерация пишещ за технологии. Известен е с това, че навремето е казал, че мишката е напълно ненужна джаджа. Често е гост на любилмия ми подкаст TWiT.
Тъй като е старо хипи, в тия кратки клипчета се забавлява да играе ролята на хипи, „експерт“ по технологиите и разбира се държавните конспирации.
Чета това прессъобщение на МВР и просто не мога да повярвам, че имат и наглостта да се хвалят.
Да се хвалят, че по давление на тясни частни интереси, снощи са „изгорили“ цяла виртуална библиотека пълна с писмена реч е тъжно и показателно.
Разни младежи, фенове на литературата събиращи без комерсиален интерес книги, повечето, от които недостъпни на пазара, са определени така: „…установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.“
Истинската организирана престъпност в България се занимавала с просвета!
Колко демоде! Тези младежи не знаят ли, че в модерния свят, не само в България, остана само една ценност която движи събитията и със сигурност тя не се казва „просвета“.
Особено след световното 2006 в Германия, немците вече са способни да показват естествено и непринудено патриотичните си чувства, засега най-вече само около футболни първенства. Това ми харесва.
Не винаги е било така. Помня как един мой състудент от Саксония, преди финала на световното 2002 – Германия-Бразилия ми каза, че никога не се е гордял, че е немец и отборът не заслужавал да победи, щото имал само слаби противници до финала. Такива приказки, нормални за тогава, биха изглеждали напълно странни за днешните студенти, боядисани отгоре до долу в черно, червено и златно (жълто). Така и трябва да бъде.
Фен съм на Полша, имам и наистина много приятели поляци и затова развитието на историята с разбилия се президентски самолет в Смоленск ми е много интересна и я следя от близо.
Вчера полското правителство публикува стенограмата от записите на черните кутии. Ето оригиналният документ. Винаги е интересно да се четат не преразкази на журналисти, а конкретните документи.
За тези, които следихме историята, стенограмата не показва нищо учудващо или наистина ново. Просто потвърждава, че полският самолет почти до последната секунда преди стълкновението с брезата се е опитвал да кацне напълно на сляпо. Въпреки притесненията на капитана, че няма да е възможно, въпреки предупреждения и на диспечерите, и на полския капитан на самолет кацнал преди мъглата да се сгъсти, и на автоматичните аларми на самия самолет в последните 30 секунди.
За който познава малко по-добре личността на Лех Качински това също не е изненада. Напълно некорумпиран политик, движен изцяло от идеологически и до някъде религиозни мотиви. Честен, но и често прекалено краен и неспособен на компромиси. Компромисът кацане във Витебск в Беларус на Лукашенко в случая щеше да е наистина разумен.
Като се има предвид всичко това, а и фактът, че целият този полет, дни след официалното честване на Катинското клане, е реално политически стейтмънт на упоритост срещу опитите не Туск и Путин да изградят що годе нормални отношения между страните си, поведението на Русия след трагедията е наистина интересно.
Фигуративно казано, Путин беше готов да застане на челна стойка само и само да не нарани или антагонизира Полша и поляците след шока. Цялото разследване, проведено напълно прозрачно и нарочно максимално с полско участие, липсата и на думичка негативен коментар относно недалновидното и донякъде политически мотивирано решение да се каца, пускането на филма „Катин“ на Вайда по първи канал и поканата полски гвардейци да маршируват на парада на 9 май в Москва, говорят много.
Отношението към съдържанието на черните кутии също беше абсолютно фино. Въпреки разпространението в Полша на неизбежните и абсурдни конспиративни теории от типа „ФСБ командоси доубиват с изтрели в тила оцелели след като са свалили самолета“, Русия дори и не понечи да гъкне за съдържанието на кутиите, а изчака от полска страна да решат кога да ги публикуват.
Очевидно е, че Русия се опитва да се държи по-зряло, кооперативно и със самочувствие във външната си политика, а не както до сега със своя гол тумбак и чифте пищови, да се прави на страшна без покритие.
Имам усещането, че сред интернет и блог публиката има две сходни табута – абсолютно неприето е да кажеш, че слушаш чалга или пък, че подкрепяш правителството на Бойко Борисов. Някак си селско, първосигнално и некултурно изглежда.
И на мен ми е трудно да си обърна езика, но ще излъжа ако кажа, че това правителство и Бойко Борисов и ГЕРБ не ми харесват в доста отношения. Не толкова, защото са супер, а защото сякаш наистина качествено се различават от предишните поне 2 управления.
Има достатъчно неща, които ме дразнят, отчайват и дори плашат в действията на правителството – лутането във финансовата политика, външнополитическата мекушавост и военна доктрина, недобронамереното и лобистко поведение на министъра на образованието към академията, университетите и просветата като цяло. Има и много други.
Но има и положителни неща. Нещо, което в предишните 2 правителства отсъстваше напълно. Чуват се и добри новини. Въпреки очакванията ми, ДПС не е на власт. И макар много с право да възразят, че все пак Доган и компания още си развяват коня, контролират медии и т.н., нека не забравяме, че ДПС имаше и има огромна власт и ресурси – етнически, електорални и финансови. Фактът само, че са в периферията е почти равностоен на чудо.
Нямам спомен от друго правителство, при което едри престъпници и мошеници, бивши министри и други длъжностни лица да ги е страх от полицейски акции, а някои дори и да са в арестите. Нямам спомен при друго правителсвто нещо конкретно да е правено срещу корупцията и разпасаността на елитите. Та ако щете вземете и гласуването с чужди карти в парламента. Наистина Цецка от провинцията трябваше да дойде, за да въведе поне малко елементарен ред.
А това, което ми прави най-добро впечатление, е че правителството и управлението наистина са в диалог с гражданите. Нечувано в предишни времена. Няма друго правителство, което за толкова много неща да се е вслушвало в доводите на непаравителствени групи, организации, та дори и неорганизирани граждани. Дори и за закона за СРС-тата и подслушването, против инстинкта заложен генетически във всеки полциай – да може да има всякакви лостове за контрол и репресия. Има и много други примери.
От друга страна това слушане на обществените настроения могат да се определят и като негативни, водещи до страх от прокарване на нужни непопулярни реформи. Но въпреки всичко, на мен ми харесва, сякаш има нещо невинно и по детски откровено и честно в действията на правителството. С много лутане и много грешки.
Но някакси предпочитам суетното лутане на Бойко Борисов пред перфидното, напълно осъзнато и професионално ограбване на държавата и обществото, лишено от каквото и да е чувство за отговорност към България, които предишните правителства от Симеон насам перфекционираха.
Пак е първи май и в Берлин пак се разиграва един и същи сценарии: мирни демонстрации на синдикати и леви партии през деня, разхождащи се хора, много, много, много полиция, нетипично много пънкове и очакването довечера да се стигне до сблъсъци. Ако не се стигне, нещо няма да е наред.
Този първи май има и още една закачка: неонацита се опитват да направят шествие в Пренцлауер берг, типичен отворен и хедонистичен квартал. Шествието е регистрирано и законно. От друга страна граждани, политици в ролята си на граждани и крайно леви се опитват да преградят пътя на шествието. Полицията пък е длъжна да ги раздига и така става купон.
Отношението нацитa към полиция към анти-нацита е някъде 1:9:10, като полицията е многобройна и свръх мощно оборудвана.
Ще видим дали след залез слънце ще се стигне до традиционните сблъсъци. В последните години стават все по-вяли. Най-вече защото полицията се държи много умно, организирано и се опитва да е максимално неагресивна, за да не провокира.
За да добиете малко представа, ето няколко снимки от вчера. Традиционно на 30 април има улично парти с анти-наци и антирасистка тематика на Боксхагенер платц във Фридрихсхайн, Берлин. Събира се много шарена публика.
Полицията винаги е налице и в последните години си дава адски много зор да предотврати бунтове и сблъсъци с пияни пънкове в късните часове. Това се постига с отцепване на голям периметър около площада, премахване на колите (за да няма обърнати и подпалени):
След това на всеки ъгъл се слага пост с няколко тежко бронирани полицая, които проверяват за бутилки, камъни и други предмети подходящи за хвърляне:
Зеленият полицейски камион на заден план е оборудван с прожектори отгоре, така че като се стъмни целият площад да бъде осветен като футболен стадион. Да няма суматохи в тъмницата.
Като влезеш вътре е пълно със шарени хора пиещи бира, седящи на земята или слушащи ска групата свиреща от камион-сцена:
Сред хората, тук там има още полицаи, някой отбелязани като анти-конфликтни експерти:
Тактиката на полицията е да показва много стабилно присъствие, но да не провокира и дразни. В страничните улички са спряни още наистина много полицейски транспортни коли и няколко линейки.
Късно вечерта след края на концерта настроението беше много наежено, но нямаше почти никакви побои, а само полицията издърпваше от множеството разни по-развиняли се.
Всичко това вече се случва от толкова много години, всяка година, че се е превърнало в странна традиция. Всеки си знае ролята и си я изпълнява.
Вероятно и довечера в Кройцберг ще е така. Но това ще го науча от новините утре.
