Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.

Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.

Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.

Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.

Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.

Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.

За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.

Това в бяло е официална „партизанска“ реклама на холивудския филм „A-Team“ във вид на стенсил на кръстовище в берлинския хип квартал Фридрихсхайн. Обърнете внимание, че е послушно изпръскана на земята, което не е забранено или нелегално.

В жълто пък е антикомерсиален простест срещу експлоатацията на графити и апроприирането им от мейснтрийма.

Много мета се е получило, но не е учудващо за тези части на Берлин, където уличното изкуство е на всяка стена и уличен стълб.

Малкo глупости за лятото:

John C. Dvorak е журналист от старата генерация пишещ за технологии. Известен е с това, че навремето е казал, че мишката е напълно ненужна джаджа. Често е гост на любилмия ми подкаст TWiT.

Тъй като е старо хипи, в тия кратки клипчета се забавлява да играе ролята на хипи, „експерт“ по технологиите и разбира се държавните конспирации.

Чета това прессъобщение на МВР и просто не мога да повярвам, че имат и наглостта да се хвалят.

Да се хвалят, че по давление на тясни частни интереси, снощи са „изгорили“ цяла виртуална библиотека пълна с писмена реч е тъжно и показателно.

Разни младежи, фенове на литературата събиращи без комерсиален интерес книги, повечето, от които недостъпни на пазара, са определени така: „…установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.“

Истинската организирана престъпност в България се занимавала с просвета!

Колко демоде! Тези младежи не знаят ли, че в модерния свят, не само в България, остана само една ценност която движи събитията и със сигурност тя не се казва „просвета“.

Особено след световното 2006 в Германия, немците вече са способни да показват естествено и непринудено патриотичните си чувства, засега най-вече само около футболни първенства. Това ми харесва.

Не винаги е било така. Помня как един мой състудент от Саксония, преди финала на световното 2002 – Германия-Бразилия ми каза, че никога не се е гордял, че е немец и отборът не заслужавал да победи, щото имал само слаби противници до финала. Такива приказки, нормални за тогава, биха изглеждали напълно странни за днешните студенти, боядисани отгоре до долу в черно, червено и златно (жълто). Така и трябва да бъде.

Фен съм на Полша, имам и наистина много приятели поляци и затова развитието на историята с разбилия се президентски самолет в Смоленск ми е много интересна и я следя от близо.

Вчера полското правителство публикува стенограмата от записите на черните кутии. Ето оригиналният документ. Винаги е интересно да се четат не преразкази на журналисти, а конкретните документи.

За тези, които следихме историята, стенограмата не показва нищо учудващо или наистина ново. Просто потвърждава, че полският самолет почти до последната секунда преди стълкновението с брезата се е опитвал да кацне напълно на сляпо. Въпреки притесненията на капитана, че няма да е възможно, въпреки предупреждения и на диспечерите, и на полския капитан на самолет кацнал преди мъглата да се сгъсти, и на автоматичните аларми на самия самолет в последните 30 секунди.

За който познава малко по-добре личността на Лех Качински това също не е изненада. Напълно некорумпиран политик, движен изцяло от идеологически и до някъде религиозни мотиви. Честен, но и често прекалено краен и неспособен на компромиси. Компромисът кацане във Витебск в Беларус на Лукашенко в случая щеше да е наистина разумен.

Като се има предвид всичко това, а и фактът, че целият този полет, дни след официалното честване на Катинското клане, е реално политически стейтмънт на упоритост срещу опитите не Туск и Путин да изградят що годе нормални отношения между страните си, поведението на Русия след трагедията е наистина интересно.

Фигуративно казано, Путин беше готов да застане на челна стойка само и само да не нарани или антагонизира Полша и поляците след шока. Цялото разследване, проведено напълно прозрачно и нарочно максимално с полско участие, липсата и на думичка негативен коментар относно недалновидното и донякъде политически мотивирано решение да се каца, пускането на филма „Катин“ на Вайда по първи канал и поканата полски гвардейци да маршируват на парада на 9 май в Москва, говорят много.

Отношението към съдържанието на черните кутии също беше абсолютно фино. Въпреки разпространението в Полша на неизбежните и абсурдни конспиративни теории от типа „ФСБ командоси доубиват с изтрели в тила оцелели след като са свалили самолета“, Русия дори и не понечи да гъкне за съдържанието на кутиите, а изчака от полска страна да решат кога да ги публикуват.

Очевидно е, че Русия се опитва да се държи по-зряло, кооперативно и със самочувствие във външната си политика, а не както до сега със своя гол тумбак и чифте пищови, да се прави на страшна без покритие.