Добра новина от днес. Конситуционният съд на Германия е решил, че събираните досега трафични данни в Германия са противоконституционни и трябва да се изтрият незабавно.

Голям успех за борещите се за граждански права и неприкосновеност на личността в електронното общество! Особено на тези 35 хиляди подписали се под самата жалба до Конституционния съд, която доведе до това решение.

Дано решението да се отрази и на българския казус по това отношение. Сигурен съм, че, до някаква степен поне, това ще се случи.

Прегледах какво пише в немските медии относно решението и конкретните последствия от него. Шпигел има добра статия по въпроса. В нея следните неща ми направиха впечатление:

1. Конституционният съд не приема днешната законодателна рамка, а не принципно записването на трафични данни.
2. Ако се върши по друг начин, записването и изплозването на трафични данни  няма да е противоконситуционно.
3. За да не е противоконституционно, данните трябва да се запаметяват и съхраняват от телокомуникационните фирми, а не централно от държавата. Съхранението също трябва да е много по-подсигурено и защитено от външни атаки – най-вече чрез криптиране. Достъпът трябва също да е подсигурен, контролиран и документиран. (Шпигел казва, че Chaos Computer Club са допринесли най-вече за тези технически детайли.)
4. Потърпевшите от разследването и използването на записаните им данни, трябва да имат право на правна защита. Таен достъп до данните може да има само в определени случаи.
5. Полицията и тайните служби ще имат право да ползват събраните данни. Полицията само с разрешение на съдия. Тайните служби и без.
6. Идентифицирането на лица чрез ползваните от тях IP-адреси не се ограничава и е разрешено и при леки нарушения (разбирай сваляне на музика и филми).
7. Телекомите трябва да продължат да имат възможността и ресурсите да съхраняват и предоставят трафичните данни, само че вече с по-сериозните мерки за сигурност. На тях решението им отваря повече работа.

Общо взето това е. На второ честене се вижда, че в крайна сметка, след някои корекции, съхраняването и ползването на трафични данни от телекомите, полицията и тайните служби ще продължи.

П.С.: Писал съм на подобни теми тук и тук.

Подозирам, че повечето читатели на този блог, а и на блогове принципно, са раздразнени от презастрояването на родното черноморие, бетона и шума. Отделно подкрепят идеята Иракли да остане природен оазис. И най-вероятно са били поне един път на плаж на Силистар, дълбоко в дебрите на Странджа, почти максимално на юг. Някой от вас са и гледали с любопитство плажа простиращ се от другата страна на река Резовска. Голям, широк, празен пясъчен плаж.

Нека тогава да ви разкажа за много по-големия, много по-широкия и много по-дивия плаж зад ъгъла.

Вижте го на Гугъл Мапс:

View Larger Map

Ако имате Гугъл Earth може и да го премерите с вградената линийка. Kакто и да го мерите няма да докарате под 12-13 км. Ако искате за сравнение премерете и плажа на Слънчев Бряг – огромен и дълъг без съмнение, но повече от два пъти по-малък.

Ако се чудите защо на и зад това природно богатство в Турция няма нито един хотел, то е защото целият район, плажът и започващата директно от него лонгозна гора, страшна като джунгла и издигаща се нагоре по меките склонове на Странджа е обявена за природен парк и там няма да се строи.

Градчето към този плаж се казва Инеада (İğneada) и тепърва очаква да бъде разработено като курортна дестинация. Посещава се най-вече от истанбулци, които търсят спокойствие и алтернативна почивка. С всяка изминала година има и все повече българи, които намират път до Инеада. Като цяло, обаче спокойствието там трудно се нарушава. Е, не си го представяйте и толкова изастанало. Току що в центъра на градчето бе открит доста голям и луксозен хотел с всички възможни удобства. Но той е единствения и не се очертава да се строят нови.

Като цяло почиващите отсядат или в собствени вили или в многото частни пансиони.

Мой близък, голям привърженик на морето и чистия въздух, беше толкова въудушевен от природните дадености на региона, че създаде негова вила, наречена закачливо „Южни Морета„, за да си почива там и за да предлага на приятели, съмишленици и техните приятели възможност да почиват на черноморието, но далече, наистина много далече от шума, тълпите и бетона.

Да се стигне до там не е трудно, ако се пътува от София. Пътят е хубав през цялото време, а в Странджа и много красив. За съжаление достъпът от нашето южно черноморие засега е доста ограничен, защото няма КПП на Резово и трябва доста да се заобикаля през вътрешността, но товя някой ден със сигурност ще се промени.

На страничката на вилата има още полезни обяснения и доста снимки.
Какво мислите по въпроса?

Става въпрос за новина важна за компютърните ентусиасти, но според мен илюстрира добре прекалената ни вяра в информационното общество и илюзията ни, че сме добре информирани.

По-късно днес се очаква Стив Джобс, шефът на Епъл, да представи нещо.

Консесусът на гадаещите анализатори е, че ще е ново интернет устройство, така наречен таблет. Или просто казано – малък компютър с голям тъчскрийн, подходящ за четене на книги.

Епъл и Стив Джобс са известни с наистина впечатляващи продукти, които мигновено се превръщат в култ за много гийкове. Интересът на хората, интересуващи се от електроника и технически джаджи е огромен. Всеки, който малко се занимава с тия неща знае, че спекулациите какво ще бъде представено текат от месеци.

Всеки иска да знае. А няма никаква, абсолютно никаква официална сигруна инфомация за това какво ще е всъщност.

Цялата армия от супер заинтересувани „граждани журналисти“ в ерата на инфомационните технологии, неограничената информация и информационното общество нямат абсолютно никаква конкретна идея за този продукт.

Това не е тайна, която се пази лесно. След като го обявят в сряда, устройството ще е много бързо по магазините, което значи, че освен че е разработено и тествано от много хора в централата на Епъл, вече е произведено в огромни количества в Китай от хиляди работници, които са го виждали, разпространено по света и лежи по всякакви складове, минавало е през ръцете на наистина много хора. Подписани са и много договори с издателски къщи на електронни книги и т.н.

Наречете ме конспиративен теоретик, но щом такъв огромен проект, будещ още по-голям интерес, може да се запази в тайна, много други много по-важни в глобално отношение неща и новини също не стигат до ушите на ароганто тупащите се в гърдите супер информирани индивиди в Интернет.

Ще ми се да знам повече за тази прелюбопитна история.

Официалната версия е, че Гугъл заплашва да се махне от Китай, ако китайските власти не спрат да го цензурират. Цензура, на която Гугъл се съгласи официално преди 4 години. Назованата причина за цялото това нещо е, че вероятно китайски държавни хакери са атакаували гугъл мейл акаунти на китайски дисиденти.

На мен ми е чудно едно. Сървърите на Джимейл са в Америка, атаките са били насочени към тях. По какъв начин махането на Гугъл от цял Китай ще предотврати атаките спрямо същите тези сървъри, които никога не са били в Китай. Няма никаква логика в специфичната реакция.

Включването на Хилари Клинтън, а и китайското правителство в спора показват, че това не е техническа дрязга, а геополитическа шахматна партия, в която залозите са огромни: 350 милиона човека в интернет, с тенденция за рязко покачване.

Чисто от икономическа гледна точка би било абсурдно Гугъл да се махне доброволно от най-перспективния си пазар. Обяснението с хакерите е прекалено елементарно, а и както казах, оттегляне от Китай не би решило този проблем по никакъв начин. Не вярвам и да се случи.

Следното е ясно: тежестта на Гугъл в световен план стана решаваща. Тежестта на Китай – още повече. Геостратегическите сблъсъци вече официално и проминенто преминаха и в Интернет средата.

Интересни времена, да видим какво ще е развитието.

Пловдив, Коледа 2009

Дали пък швейцарците няма да се окажат прави, че минаретата имат специална роля и целят да ни кажат нещо…

Още малко за челния опит на европейските ни партньори в сферата на електронните граждански права.

Петър Стойков е писал сатирична статия за правото на обиск без съдебно разрешение у нас. Целта му е да критикува доводите на вътрешното министерство за ползите от следенето в интернет.

Като прочетох „обиск“ и нямаше как да не се сетя за нашумелия „полицейски троянски кон“ или Bundestrojaner, за когото се споменава отвреме навреме в медиите тук в Германия. Както сте се досетили по името, става въпрос за даване на техическа възможност на полиция и тайни служби да претърсват и обискират личните компютри на потенциални престъпници и терористи. Тук не става въпрос за следене на трафика влизащ и излизащ от компютъра, а за дистанционно и тайно претърсване на целия хард диск за подозрителни материали.

Ситуацията е мътна, може би нарочно, и не е съвсем регламентирана чрез конкретни закони. Конституционният съд на Германия е обявил някои форми на онлайн обиск за противоконституционни, също някои съдии отказват разрешение, защото обискът е таен и без свидетели.

От друга страна Германия е федерална република и всяка провинция си има собствени закони и директиви по много отношения. Примерно в Бавария, където управляват най-добрите приятели и съветници на ГЕРБ – CSU, е разрешенo да се провеждат тайни онлайн обиски, като могат да се променят и данните на компютъра, който е обискиран. Отделно не е непременно нужно предварително разрешение от съдия, а събраните данни могат да се съхраняват от полицията в срок от 6 месеца. Всичко това се отнася за преследването на потенциални престъпници срещу държавата и народа, национални предатели и терористи.

Дотук ставаше въпрос за полицията. За немските тайни служби е известно, че провеждат такива мероприятия без разрешение на съдия и е излязло наяве, че до март 2009 са проведени поне 2500 такива обиска в Германия.

В немската Уикипедия прочетох, че ситуацията в Англия е още по-еднозначна. Там е разрешено тайно да се претърсват домове и да се инсталират шпиониращи програми на компютрите на заподозрени без разрешението на съдия.

С две думи, управляващите в България могат без никакви угризения на съвестта да казват, че се стремят да достигнат европейските стандарти, при всяка нова стъпка в посока на ограничаване на електронните ни граждански права.