Всички публикации от И.Е. Станков

До моите приятели, протестиращите

Този протест, дори и да се съвземе на есен, ще се провали.

Не знаете срещу какво протестирате и след 80 дни все още имате трудности да формулирате дори и едно искане, освен оставка и нови избори. Новите избори след началото на протестите се проведоха – във Варна. Честит ви кмет избран под контрола на гражданското общество! „Ако не ни слушат, пак ще ги свалим и нови избори!“ Успех.

Резултатът от тези протести, дори и след номинален успех – оставка, ще е всеобщо отчаяние. Най-късно след резултатите от лелеяните нови избори. Пак ще има вопли, как тоя народ толкова си заслужава, колко сте не доразбрани със своя свръх остър политически ум, за разлика от който и да е отвъд околовръстното в София.

Сигурно е много опияняващо да се чувстваш ограден от образовани, школувани, умни и красиви съмишленици, които само с един туит могат да се подиграят прекрасно на нескопосаните опити на правителството да завъртят нещата в своя полза. Да се разграничиш от мучащите маси на февруари, опърпани глупаци с една мисъл само в главата, как да си платят сметката за ток. Разграничавайте се и си се радвайте на възвишеността си, но дано поне ви е ясно, че по този начин всеки следващи избори ще са плесници, които ви напомнят, че не сте „хората“.

Отказът да идентифицирате проблема на малко по-мета ниво обрича протеста ви на ултимативен провал, няма значение кога той ще дойде. Индоктринацията, че лошата олигархия е нещо „комунистическо“, червено, национално, ви играе много лоша шега. Погледнете малко извън ръба на чинията и може и да забележите, че България е една малка лодчица, която се носи от течения, пориви и вълни, които дори не я забелязват, че съществува. Комунизмът си отиде, деца. Доста по-релевантни в днешното време на глобализация са корпоративизмът, тоталната фиксация в краткосрочни печалби, отстъплението по всички линии от постулатите на хуманизма и върховенството на закона, късогледството. Не ви говоря за никого не интересуваща България. Тя няма значение, тя е малка пешка, най-много тактически ход, изигран от играчи, които лека полека се отказват от правилата. Нещата са глобални.

На България, както на всяка друга малка страна с недостатъчно ресурси, е отредена роля на послушник там в ъгъла. На беден човек, несвободен, който горе-долу слуша, има проблем с алкохола, но не е агресивен, не му пука, че е прозрачен и следен от глобалния полицай, консумира това-онова, произвежда по малко. Ако не слуша, „бой по каската“: фискален, етнически, какъвто е удобно в момента.

Но не, вие се борете срещу комунизма, пресъздавайте още оперетни събаряния на кашони тип „The Wall“ (like it is 1980!) и някаква картина на някакъв французин, за която не знаете какво точно илюстрира. Умилквайте се на нахални посланици, които абсолютно не се интересувеат от вас, а пишат чорбаджийските си заплашителни писма („знайш ли нии какъв процент от ЕС бюджета допринасяме, аланкоолу“) само и единствено, защото енергийните интереси на местните им корпорации са заплашени.

Останете си в миналото, далечното при това, и с благоговение от невероятната си опозиционност, се извинете още няколко пъти на Чехия за 1968. Какво от това, че държавата ни го е правила официално вече два пъти. Чувствате ли се смели като се борите срещу духове с интелектуално извисени плакати като „Свобода или СССР“? Явно не ви идва на ум, че може би е по-актуално да се извиним на държава, която България също окупира в ролята на пешка и в която, за разлика от Чехия, в резултат на това само този август, днес и сега, докато вие протестирате, са загинали поне 800 души? Пробвайте да залеете другия съюзнически паметник с розова боя, да видим дали ще се получи.

Но протестът ви ще се провали най-вече, защото всъщност не е честен спрямо себе си. Напълно непонятно е за мен, как успявате да рационализирате конфликтната ситуация, където протест срещу елита гледа на себе си като на елитен. Протестирате срещу олигархията в лицето на преуспялото човече Пеевски и други успешни хора, защото с парите си те държат лостовете на властта.

Не сте ли чували, че който плаща, той поръчва музиката. И единствената му конкуренция не сте вие, а друг, който може да „инвестира“ повече. Това може и всъщност да сте го разбрали. Прави ми впечатление, че има и олигарси на власт, които не ви пречат изобщо, та нали са на ваша страна.

Успех, заедно ще победите!

Когато народната ти музика се казва „блус“

Хубаво е от време на време (между всякакви неприятни събития с войни, безпилотни самолети и масово подслушване), човек да си припомня защо Америка е толкова голяма (не по площ).

За трети пореден път бях на концерт на ZZ Top. Ако се интересувате от истински рокендрол и блус и имате възможност, отидете и вие и чуйте Jesus Just Left Chicago на живо.

В случая, обаче, подгряващата им група ме трогна още повече. От Джоплин, Мисури – Ben Miller Band.

Америка, такава каквато романтично я обичаме:

Ben Miller Band – St. James Infirmary Blues von dm_51d1f822b6920

„Не е пари да та дразнат…“

Гледам, че от няколко месеца двама внуци на единия от тримата братя откриватели на Панагюрското съкровище водят медийна кампания и съдебни дела с цел да си го получат обратно от държавата. Акт, безумен.

Жалко за тях, но и дядо и чичовците им, които в цяла България са еталон за честност и достойство. Добродетели, към които гледаме с носталгия.

Първо, гледайте този запис с оригинален разказ на братя Дейкови за откриването. След него общо взето всички коментари – морални, естетически и дори правни са излишни. Насладете се на класическия, разкошен панагюрски говор.

Голямата ирония, е че това видео, е пуснато преди няколко години от самия Павел Цветанков. Всъщност мога да си обясня последните действия само като някакво вманиачаване и фикс идея. Като във филм, когато в широко отворените очи се виджа само блещукащо злато. Или просто тези внуци са истински модерни българи.
Важно е да се добави, че повечето наследници на Дейкови си остават доблестни хора.

Второ, една от основните тези на Цветанков е, че оригиналът на съкровището е скрит или затрит. Всичко, което сме виждали по музеите били копия. Съжалявам, но не мога де съглася.

Тъй, като ме интересува на няколко различни нива, съм разглеждал изложени четири варианта, в следния ред: някакво отвратително позлатено гипсово копие навремето в Пловдивския археологически музей; професионално златно копие (1:1) в Панагюрище направено с парите на братя Ангелови (Пилета „Градус“); оригиналът изложен миналата година по абсолютно перфектен начин в Панагюрище; и последно, за сравнение, официалното ново златно копие изложено през годината в същата зала в града.

Всеки от вариантите дава представа, но чистосърдечно мога да кажа, че след като разгледах оригиналните съдове, две седмици след това трудно си мислех за нещо друго. Да цитирам един от братята: „хората вървът и гледат, ми като гледат хората се смущаваа“. Античността, в най-чист вид, те гледа в очите!

Точно заради слуховете, после специално ходих да видя и съвсем професионално направеното копие от също чисто злато. Нямам съмнения. Формите са същите, но многото малки детайли, като микроскопичните драскотини-косъмчета по челото на елените лопатари нямат нищо общо. Това с отливка не става. Да не говорим, че фиалата в оригинала е от видимо по-бляда сплав (тя е и в друг стил от останалите съдове), докато всички копия са си от все същото неприятно блестящо чисто злато. Впечатлението е несравнимо.

Ако имате възможност, разгледайте оригинала. Както казах, най-добре, когато е „на гости“ у дома си в Панагюрище. Заради начина на излагане, не като сервиз за ядене, а всеки съд, отделно, на разстояние един от друг.

Затвор без стени

Наскоро ми попадна следният концепт „Отвъд решетките“ на тинк танк на международната фирма Делойт на тема виртуални затвори. Препоръчвам да го прочетете.

На кратко, идеята е, че (финансовото) решение за препълнените американски затвори е да се намалят разходите, чрез въвеждане на електронна система за контрол, чрез която повечето осъдени могат да са извън затворите, но под постоянен стриктен контрол. Система за пълно наблюдение – виртуален затвор без стени.

Особено интересни за четене са няколкото примерни случая (case studies) показващи в литературен стил позитивните страни на предложената система (назована игриво „LifeLine“) за цялото общество, включително и за „виртуалните затворници“.

Авторите не са научни фантасти, а хора които предлагат решения. Първо концептуално, а после и практически. Основна цел, какво друго, са оптимизация и намаляне на разходите. Както пишат те, всичко това е реално осъществимо с актуални, а не бъдещи хипотетични технологии.

Гарантирам ви, в близкото бъдеще технологичните разходи ще паднат толкова ниско, че ще е просто жалко цялото общество да не бъде вкарвано автоматично в актуалния „прав път“. Отвъд решетките, няма страшно. Да не забравяме, че голяма част от данните нужни за системата, ние модерните свободни хора допринасяме съвсем доброволно. Нали нямаме нищо за криене, пък е толкова полезно и удобно…

Подсъзнателното излезе на протест

Не съм в България, не съм и във Фейсбук и днешните бурни протести ми дойдоха почти като пълна изненада.
Учудващи, вълнуващи и интересни. Истински.

Това не е протест, умен, обмислен, префърцунен и интелектуално обоснован. Не е протест на нас блогърите и други (нещо като) интелектуалци. Модерни, европейски, пишещи за пътувания в чужбина, начини за кърмене, права на човека и готварски рецепти с продукти, които нямат българско название.

Това е протест на народното подсъзнание, което, макар и захлупено с дебел задушаващ юрган на масово (не)осведомяване, все пак се раздразва, когато нещата прекалено дълго несъответстват със здравия разум (да не кажа common sense).

Когато обидата идва в повече.

На „траколожка експедиция“ в рамките на Пловдив

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е „tumulus-spotting“, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам, че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един „златен век“ 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истинска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Филиповска могила, Пловдив

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:
Филипово могила, вход

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:
Филиповска могила, Пловдив, ново предверие с портал

Портал, Филиповска могила

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни напречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.
Портал и предверие, тракийска могила в Пловдив

Таван на предверието на Филиповска могила

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.
Филиповска тракийска могила, централна камера

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртени на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.
Таван на централната камера

Таван на централната камера, детайл, Филипово, Пловдив

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:
Под на централната камера в тракийска могила в Пловдив

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за мащаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.
Могила Пловдив Филипово

Могила в Пловдив

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележителности на хилядолетния ни град.

Update Януари 2016: Входът на могилата вече е затрупан с един самосвал пясък и така тя реално е запечатана и недостъпна. С оглед на съществуващия риск да бъде абсолютно унищожена и липсата на реални шансове в скоро време да се експонира както трябва, решението изглежда правилно.