Всички публикации от И.Е. Станков

Котарашки & the Rain Dogs

Не бях чувал за Котарашки изобщо, но имаше толкова много плакати разлепени из квартала ми, че нямаше как да пропусна. Лейбъла, който ги промотира е берлински и основно се занимава с циганските виртуози от Бобан Маркович и Фанфаре чокърлия.

Браво на момчетата! В момента са на европейско турне и имаха два концерта в Берлин. Ето малко видео от втория:

Отдавна не бях виждал толкова българи събрани на едно. Приятно беше.

„Що драскаше той там умислен, един?“

За да раберете космическия гений на Иван Вазов, посетете Зографския манастир на Атон, участвайте в ежедневните (и еженощни) многочасови служби на монасите, непроменени от хиляда години. Ако благоволят, поговорете си с тях. Питайте ги за Паисий и спасението на душите. Не се учудвайте от отговора им.

История славанобългарска

Вижте оригиналната чернова на Паисиевата „историйца“ (втората дума на 9-тия ред). Написана с грозен шрифт, с пълно неразбиране на „граматика и правопис“.

И после, след като осмислите нещата, прочетете „Паисий“ от „Епопея на забравените“.

„……
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.“

Социално-архитектурни теми в съвременната рап музика: сравнителен анализ

(Ама, заглавие, а?! Личи ли ми, че съм си смукал из пръстите научни публикации?)

Не слушам много рап, но някои неща ми харесват.

От голямото количество немски рапъри ми харесва само един: Sido. Интелигентно момче с прекалено културна физиономия, поради което в началото на кариерата си хитро носеше маска – лъскав череп, за да изглежда по-заплашителен. Големият му хит от 2004 беше „Моят блок“:

Това е ода за панелния блок (в западен Берлин), в който е израсъл. В рефрена лирическият герой с гордост реди: „Моят град, моят квартал, моята махала, моята улица, моят дом, моят блок: моите мисли, моят живот, моето сърце, моят свят се простират от първия до 16-тия етаж…“ Римите разказват какво се случва на различните етажи: наркотици, проституция, бедност, престъпност.
Описанието на социалния разпад стига своя връх в следните рими: „на площадката на 16-тия вони ужасно, от жилище, в което някой виси на въжето вече от 2 седмици“. И после продължава със супер метафората: „а аз вися на 6-тия, на моя етаж, със супер яките си съседи, във моя блок!“ Почти нищо от това не е преувеличение, случва се наистина много често отчуждени хора да умират сами в жилищата си и да бъдат намирани след седмици, та дори и месеци и години. Sido е поет. Някой ден ще пиша и за неговата балада за Берлин, една от наистина любимите ми песни.

Но темата е друга. Става въпрос за тематизирането на социалните блокове и в рап музиката. След Sido, чуйте това парче, издадено в Балтимор 2 години след „Mein Block“, от Tyree Colion, истински генгста-рапър, прекарал половината си живот в затвора, включително и за убийство:

Качва се етаж по етаж в своя блок (social projects) и рaзказва за проституцията, наркотиците, миризмата, престъпността, която вижда навсякъде.

Този тип със сигурност не е чувал нито за Sido, нито за неговия блок, но темите са идентични.

Това не е съвпадение, а диагноза за високото социално жилищно строителство.

На мач на европейското

Малко снимки от и около мача Ирандия-Хърватска в Познан от неделя.

Прекрасно настроение в целия град, напълно мирни и весели фенове. Адски много ирландци, които просто си пиеха и пееха през цялото време. Е, не съвсем, пиенето свърши на влизане в стадиона, а пеенето след третия хърватски гол.

Ринека около кметството беше препълнен  фенове в отлично настроение. Как не чух дори една псувня от хърватските, странно наистина.

Бяха се разделили на два лагера на площада, но без реално да си обръщат внимание. Основната песен на ирландците е „Ey, Trapattoni, you used to be Italian, but you`re Irish now!“

Стадиона, ирландски скици на фона на хърватския блок. Ирландците бяха оглушителни в песните си до третия гол, след това се чуваше повече Хърватска. Накак си по-страховито надаваха вой бяло-червените. Ирландските песни са мелодични.

Прекрасно обобщение на цялото събитие. Русокоската на прозореца на горния етаж за съжаление не се вижда добре. Наслаждаваше се на международното внимание на половината площад отдолу.

Футболът е голяма работа наистина, дава възможност на мъжете да се налудуват и изразходват енергията за нещо напълно безобидно.

Идея на един практикуващ природолюбител

Имам много добър приятел в България, истински практикуващ природолюбител. Нарочно не ползвам думите „еколог“ или „зелен“ да не го обиждам.

За него мога чистосърдечно да кажа, че сам с двете си ръце е почистил от пластмасови боклуци много, много повече площ от България от няколко зелени инициативи на телевизионни канали, екоорганизации и т.н. взети заедно.

Просто при всяка възможност съсредоточено слиза от колата с няколко найлонови чувала, напълва ги със смачкани бутилки и други боклуци от някоя поляна, покрай пътя, междублоково пространство, нива или каквото и да е. Напълва колата изцяло (не само багажника) с чувалите и ги изхвърля до най близкия жълт контейнер.

Тихо, ефективно, без фанфари и парадиране.

Няма да спре да го прави, защото е природолюбител. Но има наистна много добра (изпробвана) идея как България може да стане много по-чиста, а и най-бедните от бедните да получат някой лев за почистването й.

Обадил се е на една от фирмите, които се занимават с контейнерите за и рециклирането на пластмаси и ги и е питал, ако им събере определено количество на куп, ще дойдат ли да го приберат и платят на килограм. Те казали, няма проблем.

След това хванал едно циганско семейство до Вакарел показал им как се събира ефективно пластмаса от полето и им казал, че ако съберат няколкостотин килограма ще получат няколкостотин лева.

Ето резултата (снимките са негови):

Фирмата дошла с камион, натоварила боклука и събирачите получили над 200 лв. за почистването. Май точно на това американците му казват win-win ситуация!

България е в странното положение да е длъжна да се придържа към закони и наредби валидни за най-богатите държави, а в същото време да има свръхбедни прослойки на населението. Понякога тези дисонанси могат да се изплозват. Така например трябва да принципно да сме на световно ниво в събирането и рециклирането на материали, което често е доста скъпо и енергоемко мероприятие. Но това е, ЕС, държавата така или иначе трябва да плаща, фирмите за рециклиране са доста добре. Затова и за тях наистина не е никакъв проблем да прибират събрани на куп отделени пластмасови отпадъци и да плащат на килограм за тях. Пари, които за много хора са доста сериозни.

Просто идеята на моя приятел трябва да се подеме от разни „истински“ еколози с излишни пари от фондове и т.н., да се организират такива инициативи из селата, гетата и градовете. Да свършат и те нещо полезно не само за себе си. Количествата търкаляща се пластмаса сa наистина огромни.

България ще стане много по-чиста, а и доста от най-бедните българи биха получили добри пари за истински полезна дейност.

Update 16.04.2012: Още една съвсем реална и полезна идея от моя приятел, този път с репортаж от БиТиВи Новините.

Дрезгав глас и слайд китара

Малка предистория. Като четвъртокласник в началото на 90-те още не се идентифицирах с музика и музикални стилове. На едно зелено училище, един от съучениците ми, чийто баща беше работил като механик в западна Германия беше донесъл супер луксозно за тогава моно-касетофонче и две три касетки. Едната беше The Road to Hell на Chris Rea, вероятно също донесена от Германия, където той е много популярен.

Дрезгавият глас и слайд китарата му ми направиха невероятно впечатление (особено интродукцията на The Road to Hell). Kaто се върнахме, помолих татко да ми я презапише. Първата ми касетка.

Музика, доста неподходяща за деца. Не съм знаел какво е блус, но явно още от тогава ми е харесвал.

20 години по-късно послушах същия блус на живо и си припомних детското вълнение: