Всички публикации от И.Е. Станков

Феномен

Днешният протест срещу ACTA в България не може да се определи като нещо друго, освен феномен.

Буквално хиляди и хиляди (някой казват 10 хил.) хора излизат в студа и снега да протестират срещу междунароо търговско споразумение, което потенциално може да заплаши правата им на хора и потребители в интернет.

Потенциално голям, но много абстрактен проблем.

Особено в Блъгария има толкова много други съвсем конкретни проблеми, нечестности и неправди, срещу които може да се протестира, но точно ACTA успя да изкара младежите на улицата. Младежите свикнали само на виртуално  мрънкане.

Бих се радвал, ако някой с поглед отвътре може да обясно до някъде откъде идва този тласък и инициативност. Игнорирам напълно Фейсбук като потребител и подозирам, че там се е развихрила дискусия относно подлия начин, по който големия бизнес се опитва да си защитава парите и правата на гърба на интернет свободата. Или нещо такова. Нямам представа.

Знам само, че протестното шествие днес е от 10 до 100 пъти по-голямо от очакваното и всички са учудени. И изпълнителите на поръчки като Трайчо Трайков, и медиите, които се чудят какво и дали да пишат, и самите участници в протеста.

Случи се нещо странно и интересно.

П.С.: Когато четях за младежите в Полша и техните масови протести срещу ACTA, първи и единствени в Европа, много им се възхищавах и си мислех „Евала на поляците и колко е тъжно, че в България протест на толкова високо абстрактно ниво е напълно немислим“.

Наистина съм щастлив, че днес мислите ми бяха изцяло опровергани.

Днешният протест е повод за национална гордост.

Симфония от бетон

Това лято бях за пръв път в Поморие. Направи ми много добро впечатление, Поморие има истински приятен градски характер.

Успях да видя Интерхотел Поморие, радикален модернизъм от началото на 70-те, сега занемарен и донякъде достроен с мутробарок и дървени навеси. Много жалко за него.

Но защо никога нищо не съм чувал за абсолютно великолепното лятно кино до него?! Дори в интернет се намират супер малко снимки от този шедьовър.

Вероятно от същия период като хотела, това е архитектурно признание в любов към бетона. Лек, елегантен и ефирен.

Екранът, и малката сцена пред него буквално висят над водата, подобно на лодка, която всеки момент ше бъде спусната в морето. За разлика от хотела наблизо, всички форми тук са меки и заоблени и засилват морската тема. Но радикалността на материала и експресивните извивки, най-изявени в предверието (което нямаше как да снимам добре в пълна тъмнина с мобилния си телефон) ми напомнят най-вече на италианския футуризъм.

Екранът, толкова леко поставен на тази тънка стойка от бетон, според мен, е напълно нарочно оставен твърде малък, да не пречи на основната гледка – морето и светлините отразяващи се в него. А само да я допълва. Гениално.

Киното не е имало нещастието да бъде ремонтирано и „модернизирано“. За това говорят симпатичните допотопни тонколони под екрана, шумната прожекционна машина, а и всичко останало вътре. Гледахме там „Стъпки в пясъка“ спонтанно, заради самото кино. Темата пасна перфектно на обстановката. Съвсем нелош филм.

Съжалявам за размазаните и малко снимки. Ще ми се да знам много повече за това кино, кой е архитектът, кога е построено. Ще ми се и да вярвам, че винаги ще си остане в този прекрасен меалнхолично-футуристичен вид.

Тепе с подземен гараж

Преди (тук съм писал за тази снимка):

Сега:

Мол „Марково тепе“ е един от по-грозните молове изникнали из България. Както се вижда, размерът му е по-масивен от тепето и по този начин смазва всичко наоколо, включително и Бунарджика. На всичкото отгоре строежът му е спрян за неопределено време и изобщо не е ясно дали някога ще се дострои.

Като се има предвид, че Пловдив, със своя прекрасен център, няма никаква градоустройствена нужда от молове (извън Тракия), имам малко концептуално предложение.

    1. Всичко над земята се взривява и събира на една купчина.
    2. Подземните нива гаражи на мола се довършват и вкарват в експолатация.
    3. Купчината и оконостите й се покриват с хумусен пласт и се облагородяват.
    4. Имаме си пак 7 тепета в Пловдив, само че едното е с полезен подземен гараж точно в централната част.

    Проектът е доста реалистичен, в Берлин познавам доста такива тепета, изникнали от руините на смазания от бомбардировки град. Под доста от тях има и недовзривени бункери, които са прекалено масивни и невъзможни да бъдат разрушени. В този мол, мисля, е излят не по-малко бетон.

    Мидия

    Най-красивото крайбрежие на Черно море, което съм виждал, без съмнение е около Мидия (като от линията Мидия-Енос). Сега Къйъкьой.

    Старото гръцко село е разположено на висок нос, обграден с византийска стена, стояща си и до днес, а от двете му страни се влива по една река като Велека.

    Тъжно ми стана като го посетих това лято. В лошо състояние е, а даденостите му са същите като, ако не и по-добри от подобните му Несебър и Созопол.

    Старите гръцки къщи са до една изоставени и бавно се разлагат. Ако има нещо новопостроено, то е безвкусица, но и бедно направено. Романтиката, която иска много малко услилие там, за да разцъфне сред смокините и старите улички, е почти напълно унищожена и потисната.

    Много, много неща трябва да се променят, че Мидия да изпълни огромния си потенциал. Съмнявам се, че ще стане.

    ПП.: Точно до селото има скален манастирски комплекс, построен от Юстиниан, който би бил под защитата на Юнеско, във всяка друга държава. Тук, той просто си седи, а пред него стои самоназначил се циганин пазач, който събира за себе си „такса“-милостиня и предлага слабо светещи фенерчета.

    Интересно и меланхолично ъгълче на Балканите.

    Два плажа

    По една снимка от най-северния български плаж, всъщност много южен за румънците и почти най-северния турски плаж, всъщност много южен за нас българите.

    Хубавото им е, че и двата са благословени да не бъдат съсипани от бетон и „инвестиции“.

    Познайте кое е Крапец и кое Инеада.

    Робърт Плант след 13 години

    13 години след Зимния дворец в София пак имах честта да послушам Робърт Плант на живо:

    Гласът му (пък и той като цяло) е в супер форма и вечерта беше много приятна. Робърт не спира да търси нови пътища, които да го отдалечат от комплексиращото го наследството на огромните му постижения до 30-тата му годишнина. Търси начини да е релевантен, оригинален, не динозавър от 70-те. Сега е на тема блуграс/кънтри.

    Музикално беше прекрасно. Въпреки всичко, магията, която преживях на 2.3.1998 я намяше. Логично – магьосникът не беше там…