Архив на категория: Политика

Неестествено ли е да бъдеш „дигитално забравен“?

Вчерашното решение на Върховния европейски съд, според което частни лица имат право да изискват от търсачките да премахват резултати от търсенето с негативна информация за тях, е доста голям прецедент. Обосновката на съда е, че търсачките реално са отговорни за съдържанието, което предлагат, защото то е е продукт на техните алгоритми за търсене, пресяване и приоризиране. Има логика.

Основната критика на Гугъл и компания срещу решението е, че частното право да се изисква премахване на публична информация от резултатите им е равностойно на цензура. И тук има логика.

Темата си заслужава да се обсъжда, за да се стигне до смислен консенсус. Важно е, обаче, спорът да е политически. А не технологичен или икономически.

В така наречената „интернет ера“ много често, осъзнато или не, обществото бива подбутвано към убеждението, че технологичното развитие особено в дигиталната сфера е естествен процес, който следва собствени природни закони. По тази логика, така нареченото „право да бъдеш забравен“, или с други думи, ако направиш някоя глупост, тя да не те следва цял живот от първия ред на резултатите в търсачката, се счита за противоестествено. Дигиталните данни не остаряват и не избледняват. Заключението, най-удобно за новите дигитални корпоративни мастодонти, но не и за обикновения човек, е, че нищо не може да се направи по въпроса. Да свикваме и да се напасваме (ако трябва и до ниво дигитален роб), иначе „иновацията“ ще умре.

Има един млад брилянтен мислител от Беларус, Евгени Морозов, който не е на това мнение и може да обоснове защо всъщност този мит не е нищо друго освен неолиберална стратегия, прикрита зад псевдо-аполитичността на технологиите. С един приятел преведохме едно от пространните есета на Морозов относно тези теми, в случая основно във връзка със значимостта на защитата на личната сфера за оцеляването на демокрацията и човешката свобода.

Вестник „Култура“ го публикува в последния си брой.

Намерете време и прочетете тази наистина дълга статия. Темата става все по-важна и належаща.

Демонстрация „Свобода вместо страх“

Вчера в Берлин се проведе една от поредните демонстрации „Свобода вместо страх“, насочена срещу безконтролното следене в интернет и огромните рискове за гражданските свободи и демократичната система като цяло.

Организаторите говорят за около 20000 човека, полицията (познато, а?) май казва, че са били на половина на това, но като цяло не бяхме малко. Публиката се състоеше най-вече от млади, умни и красиви, но имаше и изключения.

Ето семейство с tin-foil hats:
2013-09-07-662

Първо имаше митинг, после манифестация по стриктно определен и разрешен от полицията маршрут:
2013-09-07-664

Освен няколко партии, като пиратите, левите и зелените, един от най-големите синдикати също беше съорганизатор (забележете буквалния транспарент на човека на преден план):
2013-09-07-665

Речи четоха няколко немци, но и Джейкъб Апелбаум, който се извини, че в неговата държава няма подобни демонстрации:
2013-09-07-667

После започна обиколката. Този транспарент беше май най-остроумният от всички:
2013-09-07-677

Хората не бяха малко:
2013-09-07-685

2013-09-07-695

Абсолютно всеки завой на предварително одобрения маршрут имаше много полиция. Както винаги.
2013-09-07-699

Мислите си, че само в България (контра)протестиращите ги карат организирано с рейсове? 😉
2013-09-07-701

Германицте са чувствителни на тази тема, защото имат горчив исторически опит с две различни политически системи, които базират на всемогъщите си тайни служби и незачитане на човешките права. Меркел и правителството се опитват да се правят, че проблем не съществува и са доста недоволни, че разкритията излязоха точно сега преди парламентарните избори.

Но, в крайна сметка, кой на власт е доволен от разкритията на Ед Сноудън…

До моите приятели, протестиращите

Този протест, дори и да се съвземе на есен, ще се провали.

Не знаете срещу какво протестирате и след 80 дни все още имате трудности да формулирате дори и едно искане, освен оставка и нови избори. Новите избори след началото на протестите се проведоха – във Варна. Честит ви кмет избран под контрола на гражданското общество! „Ако не ни слушат, пак ще ги свалим и нови избори!“ Успех.

Резултатът от тези протести, дори и след номинален успех – оставка, ще е всеобщо отчаяние. Най-късно след резултатите от лелеяните нови избори. Пак ще има вопли, как тоя народ толкова си заслужава, колко сте не доразбрани със своя свръх остър политически ум, за разлика от който и да е отвъд околовръстното в София.

Сигурно е много опияняващо да се чувстваш ограден от образовани, школувани, умни и красиви съмишленици, които само с един туит могат да се подиграят прекрасно на нескопосаните опити на правителството да завъртят нещата в своя полза. Да се разграничиш от мучащите маси на февруари, опърпани глупаци с една мисъл само в главата, как да си платят сметката за ток. Разграничавайте се и си се радвайте на възвишеността си, но дано поне ви е ясно, че по този начин всеки следващи избори ще са плесници, които ви напомнят, че не сте „хората“.

Отказът да идентифицирате проблема на малко по-мета ниво обрича протеста ви на ултимативен провал, няма значение кога той ще дойде. Индоктринацията, че лошата олигархия е нещо „комунистическо“, червено, национално, ви играе много лоша шега. Погледнете малко извън ръба на чинията и може и да забележите, че България е една малка лодчица, която се носи от течения, пориви и вълни, които дори не я забелязват, че съществува. Комунизмът си отиде, деца. Доста по-релевантни в днешното време на глобализация са корпоративизмът, тоталната фиксация в краткосрочни печалби, отстъплението по всички линии от постулатите на хуманизма и върховенството на закона, късогледството. Не ви говоря за никого не интересуваща България. Тя няма значение, тя е малка пешка, най-много тактически ход, изигран от играчи, които лека полека се отказват от правилата. Нещата са глобални.

На България, както на всяка друга малка страна с недостатъчно ресурси, е отредена роля на послушник там в ъгъла. На беден човек, несвободен, който горе-долу слуша, има проблем с алкохола, но не е агресивен, не му пука, че е прозрачен и следен от глобалния полицай, консумира това-онова, произвежда по малко. Ако не слуша, „бой по каската“: фискален, етнически, какъвто е удобно в момента.

Но не, вие се борете срещу комунизма, пресъздавайте още оперетни събаряния на кашони тип „The Wall“ (like it is 1980!) и някаква картина на някакъв французин, за която не знаете какво точно илюстрира. Умилквайте се на нахални посланици, които абсолютно не се интересувеат от вас, а пишат чорбаджийските си заплашителни писма („знайш ли нии какъв процент от ЕС бюджета допринасяме, аланкоолу“) само и единствено, защото енергийните интереси на местните им корпорации са заплашени.

Останете си в миналото, далечното при това, и с благоговение от невероятната си опозиционност, се извинете още няколко пъти на Чехия за 1968. Какво от това, че държавата ни го е правила официално вече два пъти. Чувствате ли се смели като се борите срещу духове с интелектуално извисени плакати като „Свобода или СССР“? Явно не ви идва на ум, че може би е по-актуално да се извиним на държава, която България също окупира в ролята на пешка и в която, за разлика от Чехия, в резултат на това само този август, днес и сега, докато вие протестирате, са загинали поне 800 души? Пробвайте да залеете другия съюзнически паметник с розова боя, да видим дали ще се получи.

Но протестът ви ще се провали най-вече, защото всъщност не е честен спрямо себе си. Напълно непонятно е за мен, как успявате да рационализирате конфликтната ситуация, където протест срещу елита гледа на себе си като на елитен. Протестирате срещу олигархията в лицето на преуспялото човече Пеевски и други успешни хора, защото с парите си те държат лостовете на властта.

Не сте ли чували, че който плаща, той поръчва музиката. И единствената му конкуренция не сте вие, а друг, който може да „инвестира“ повече. Това може и всъщност да сте го разбрали. Прави ми впечатление, че има и олигарси на власт, които не ви пречат изобщо, та нали са на ваша страна.

Успех, заедно ще победите!

Когато народната ти музика се казва „блус“

Хубаво е от време на време (между всякакви неприятни събития с войни, безпилотни самолети и масово подслушване), човек да си припомня защо Америка е толкова голяма (не по площ).

За трети пореден път бях на концерт на ZZ Top. Ако се интересувате от истински рокендрол и блус и имате възможност, отидете и вие и чуйте Jesus Just Left Chicago на живо.

В случая, обаче, подгряващата им група ме трогна още повече. От Джоплин, Мисури – Ben Miller Band.

Америка, такава каквато романтично я обичаме:

Ben Miller Band – St. James Infirmary Blues von dm_51d1f822b6920

Затвор без стени

Наскоро ми попадна следният концепт „Отвъд решетките“ на тинк танк на международната фирма Делойт на тема виртуални затвори. Препоръчвам да го прочетете.

На кратко, идеята е, че (финансовото) решение за препълнените американски затвори е да се намалят разходите, чрез въвеждане на електронна система за контрол, чрез която повечето осъдени могат да са извън затворите, но под постоянен стриктен контрол. Система за пълно наблюдение – виртуален затвор без стени.

Особено интересни за четене са няколкото примерни случая (case studies) показващи в литературен стил позитивните страни на предложената система (назована игриво „LifeLine“) за цялото общество, включително и за „виртуалните затворници“.

Авторите не са научни фантасти, а хора които предлагат решения. Първо концептуално, а после и практически. Основна цел, какво друго, са оптимизация и намаляне на разходите. Както пишат те, всичко това е реално осъществимо с актуални, а не бъдещи хипотетични технологии.

Гарантирам ви, в близкото бъдеще технологичните разходи ще паднат толкова ниско, че ще е просто жалко цялото общество да не бъде вкарвано автоматично в актуалния „прав път“. Отвъд решетките, няма страшно. Да не забравяме, че голяма част от данните нужни за системата, ние модерните свободни хора допринасяме съвсем доброволно. Нали нямаме нищо за криене, пък е толкова полезно и удобно…

Подсъзнателното излезе на протест

Не съм в България, не съм и във Фейсбук и днешните бурни протести ми дойдоха почти като пълна изненада.
Учудващи, вълнуващи и интересни. Истински.

Това не е протест, умен, обмислен, префърцунен и интелектуално обоснован. Не е протест на нас блогърите и други (нещо като) интелектуалци. Модерни, европейски, пишещи за пътувания в чужбина, начини за кърмене, права на човека и готварски рецепти с продукти, които нямат българско название.

Това е протест на народното подсъзнание, което, макар и захлупено с дебел задушаващ юрган на масово (не)осведомяване, все пак се раздразва, когато нещата прекалено дълго несъответстват със здравия разум (да не кажа common sense).

Когато обидата идва в повече.