Архив на категория: Политика

На „траколожка експедиция“ в рамките на Пловдив

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е „tumulus-spotting“, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам, че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един „златен век“ 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истинска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Филиповска могила, Пловдив

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:
Филипово могила, вход

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:
Филиповска могила, Пловдив, ново предверие с портал

Портал, Филиповска могила

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни напречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.
Портал и предверие, тракийска могила в Пловдив

Таван на предверието на Филиповска могила

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.
Филиповска тракийска могила, централна камера

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртени на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.
Таван на централната камера

Таван на централната камера, детайл, Филипово, Пловдив

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:
Под на централната камера в тракийска могила в Пловдив

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за мащаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.
Могила Пловдив Филипово

Могила в Пловдив

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележителности на хилядолетния ни град.

Update Януари 2016: Входът на могилата вече е затрупан с един самосвал пясък и така тя реално е запечатана и недостъпна. С оглед на съществуващия риск да бъде абсолютно унищожена и липсата на реални шансове в скоро време да се експонира както трябва, решението изглежда правилно.

„Що драскаше той там умислен, един?“

За да раберете космическия гений на Иван Вазов, посетете Зографския манастир на Атон, участвайте в ежедневните (и еженощни) многочасови служби на монасите, непроменени от хиляда години. Ако благоволят, поговорете си с тях. Питайте ги за Паисий и спасението на душите. Не се учудвайте от отговора им.

История славанобългарска

Вижте оригиналната чернова на Паисиевата „историйца“ (втората дума на 9-тия ред). Написана с грозен шрифт, с пълно неразбиране на „граматика и правопис“.

И после, след като осмислите нещата, прочетете „Паисий“ от „Епопея на забравените“.

„……
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.“

Феномен

Днешният протест срещу ACTA в България не може да се определи като нещо друго, освен феномен.

Буквално хиляди и хиляди (някой казват 10 хил.) хора излизат в студа и снега да протестират срещу междунароо търговско споразумение, което потенциално може да заплаши правата им на хора и потребители в интернет.

Потенциално голям, но много абстрактен проблем.

Особено в Блъгария има толкова много други съвсем конкретни проблеми, нечестности и неправди, срещу които може да се протестира, но точно ACTA успя да изкара младежите на улицата. Младежите свикнали само на виртуално  мрънкане.

Бих се радвал, ако някой с поглед отвътре може да обясно до някъде откъде идва този тласък и инициативност. Игнорирам напълно Фейсбук като потребител и подозирам, че там се е развихрила дискусия относно подлия начин, по който големия бизнес се опитва да си защитава парите и правата на гърба на интернет свободата. Или нещо такова. Нямам представа.

Знам само, че протестното шествие днес е от 10 до 100 пъти по-голямо от очакваното и всички са учудени. И изпълнителите на поръчки като Трайчо Трайков, и медиите, които се чудят какво и дали да пишат, и самите участници в протеста.

Случи се нещо странно и интересно.

П.С.: Когато четях за младежите в Полша и техните масови протести срещу ACTA, първи и единствени в Европа, много им се възхищавах и си мислех „Евала на поляците и колко е тъжно, че в България протест на толкова високо абстрактно ниво е напълно немислим“.

Наистина съм щастлив, че днес мислите ми бяха изцяло опровергани.

Днешният протест е повод за национална гордост.

Берлинска архитектурна трагикомедия

Как ви харесва нещото в дясно?

Нека да обясня. Нещото в дясно е „временна“ постройка, промотираща възстановяването на центъра на Берлин в пруския му вид преди войната и ГДР. На това място до преди няколко години стоеше полуразглобеното гедерейско НДК – „Дворецът на републиката“ – съвсем класическа модерна бяла сграда с огромни стъклени фасади витрини.

Писал съм за историята на мястото. Накратко пак. Преди войната там е бил пруския градски дворец. През войната е лошо избомбен. След войната, вместо да се реставрира е взривен от ГДР, най-вече по политически причини. На негово място, през 70-те, е построен Двореца на републиката. След промените, по други политически причини, пък той е превърнат в руина уж да му се маха азбеста и после разрушен.

Всичко това е под натиска група богати старчета, които си мечтаят да възстановят пруското величие на Берлин, сякаш 20-ти век не се е случвал. Те имат много силно лоби, което уреди разрушаването на гедерейскиото НДК, с цел да се препострои стария дворец и всичко да си стане, както си е било в „доброто старо време“. Всъщност да се построи функционално нова сграда, но със старите барокови фасади.

Така да се каже – случай на патологичен архитектурен реакционизъм.

И тук идва закачката. Това новото нещо недоразбран и копиран декоснтруктивизъм от желязо и стъкло не е сложено там от авантгардисти протестиращи срещу скованото мислене, а от същите тия старчета да промотира препострояването на пруския дворец на поляната до него. Шизофренично!

Вижте как „хубаво“ се вписва сред другите сгради по Унтер дер Линден:

Берлин след промените е пример за може би най-големия пропуснат архитектурен шанс на новото пост-модерно време. От толкова много потенциал излязоха само, или трагично-скучни пост-пруски фасади, или пълни недомислици. Това просто е черешката на тортата.

Оцветяването на статуи не е от вчера

Графити-оцветяването на паметника на Съветската армия в София беше със сигурност свръх успешно улично изкуство. Поздравления за авторите. Статусът на акцията като арт-триумф беше валидирана от огромния медиен интерес, разнопосочните реакции и дискусии, фактът, че всеки си намираше своя интерпретация на замисъла и му се радваше/ядосваше.

А най-големият успех за артистите беше бързото му почистване. Хората с петициите за запазване на оцветяването, явно нищо не разбират от улично изкуство и не знаят, че целта не е да бъде увековечено, а да е субверсивно, да провокира и да е на границата на легалното и отвъд нея. Акцията покри всички тези изисквания. Браво!

Извън идеологическите интерпретации на мен две неща ми направиха впечатление.

  1. Скулптурната композиция е изключително добра откъм създавенто на чувство за динамизъм, сила и движение. Далчев и другите автори явно не случайно са толкова уважавани.
  2. Когато се оцвети, този динамизъм и красота станаха много по-очевидни и впечатляващи. Погледнете Супермен, погледнете Санта, Джокера или Робин. Устрем!

На хората им харесва явно повече, като е цветно и шарено. Това ми напомни, че всъщност до модерната епоха и особено в античността всички статуи са били оцветени в ярки тонове. Това, че като чуем за римски статуи виниаги ги свързваме с бял мрамор, се дължи на простия факт, че боите са били отмити от времето.

Ето как всъщност са изглеждали:
Статуя
Можете да прочетете повече за този проект тук.

В този ред на мисли, същите автори биха могли да направят още по-мета акция: някоя нощ да оцветят композицията в оригиналните цветове на Червената армия, така че статуите да светнат пак, но по един съвсем различен начин.

(Разликите в) реакциите на обществото, властите и чужбина (Русия) биха били много интересни за наблюдение и анализиране.

Пагубна за природата схема за източване на средства

…или с други думи „инвестиция“ в соларен парк в България.

1. Пладнешки обир

Един мегаватчас енергия от слънчеви батерии в България се изкупува на гарантираната от дъжавата цена от 823 лева. За сравнение от „Козлодуй“ същото количество енергия струва 16 лева, а от новите „Марица изток“ – 62 лева.

Ще кажете „хубаво, но това е модерна енергия и ние като баш-европейци не искаме да изоставаме и трябва да поддържаме новите източници“. С малката хватка, че в северна и облачна Германия един мегаватчас от слънчева енергия се изкупува за 440 лева. В същата Германия, която е най-богатата държава в Европа, произвежда и развива технологиите за соларна енергия и печели директно от развитието им. За разлика от България, където просто се очаква крайният потребител да плаща скъпо на чуждестранни фирми произвели и инсталирали тези мощности.

Българинът плаща два пъти повече за този неефекитвен източник за ток от германеца, който произвежда и продава технологиите и който си получава до някъде парите обратно защото се връщат в немската икономика. Нещо да ви се вижда нередно?

Може би ще ви се види нередно, че Германия намаля с всяка година фиксираната висока цена за този ток, докато преди дни в България бе взето решение, цената да е фиксирана в срок от 25 години за всяка такава „инвестиция“. А, и още нещо, от Юли 2010 германската държава не субвенционира тока от соларни паркове построени върху селскостопанска земя, което напълно спира тези проекти (виж точка 2 по долу).

Къде са пазарните фундаменталисти да се борят срещу това гига-изкривяване на пазара?! Къде са левите да се борят срещу директното ограбване на крайния потребител – беден българин – от финансови и икономически профитьори?!

2. Екологично престъпление

Така изглежда 1 Мегават инсталирана мощност на обработваема земя в Тракийската низина, близо до Пазарджик:

Слънчева енергия

Слънчеви батерии

Един мегават от планирани 80 на това място. Както се виджа не ми го хваща обектива колко е голямо това покривало от бетон, желязо и стъкло върху нивата. Панелите са по-високи от човек. Представете колко още от нивите наоколо трябва да се унищожат завинаги, за да се постигнат 80 мгВата .

По-очевидно и директно съсипване на природа и обработваема земя според мен няма къде другаде да намерим. Нивата е купена, разбира се, евтино и уж „почвата е камениста и е негодна за селскостопанска дейност. Парцелът е отдалечен от населените места и липсват комуникации“. Парцелът е между 2 села, с лице на междуградски път и винаги, абсолютно винаги, е бил обработвана нива. От другата страна на пътя има черешова градина.

Питам, къде са еколозите и зелените, когато малката ни плодородна държава е конкретно заплашена да се превърне в съсипана за винаги пустиня от бетонирани черни панели?!

Не е ли време тази крайно анти-природна и анти-човешка схема за източване на пари от държавата и населението да бъде спряна?