Архив на категория: Политика

Международен хаос

Нямам спомен международното положение някога да е било толкова объркано, както тези дни.

  1. Америка първо не иска да е прекалено активна и да бомби в Либия, после води коалицията и изтрелва крилати ракети в големи количества. Все пак иска официално да се отърве от тази роля, но пък отказва да се подчинява на френско командване. Иска НАТО, но Турция отказва. Всеки мрънка.
  2. Никой не е формулирал какво се очаква като резултат от мисията.
  3. Германия (Меркел) гласува не заедно с атлантическите си партньори, както винаги, а заедно с Китай и Русия (и Индия и Бразилия). После обявява, че е напълно зад резолюцията и военните действия на атлантическите си партньори, за които се е въздържала.
  4. Русия и Китай не слагат вето на резолюция, наказваща суверенна държава, която със сила иска да задържи части от територията си. Тибет, Кавказ и т.н. се чудят какво става.
  5. Путин говори глупости за „кръстоносен поход“. Медведев го скастря публично като малко дете. От кога?
  6. През час коалицията си противоречи дали Кадафи е цел или не. Резолюцията всъщност е за „no fly zone“.
  7. Бойко (а и Полша), типични атлантически партньори, се дистанцират от участие. Нетипично.
  8. Индия и Южна Африка са едни от най-активните критици на интервенцята. Защо?
  9. Арабският свят си мълчи. Не само лидерите. Не съм чул за митинги в арабските столици осъждащи империализма/колониализма/квото се сетите на бомбардиращата западна коалиция.
  10. Никой не е споменал, но и никой не е питал всъщност колко са загиналите цивилни, убити от Кадафи.
  11. Паралелно с това в Бахрейн чужди (!) войски смазват невъоръжен (за разлика от Либия) продемократичен протест, но всички гледат на другата страна.
  12. Коментаторите по вестниците (и тези за, и тези против) се чудят какво да коментират.

Изобщо някаква много трагикомична история. Ще бъда благодарен, ако някой ми обясни какво става.

Фукушима е провал

Трудно е да се критикуват японци след това, което се случи на страната в петък. Страховито, библейско бедствие. Обикновените хора преживяват неописуеми изпитания.

Но това, което се случва във Фукушима и което заплашва още повече обикновените японци е меко казано скандално.

Провалът на японските ядрени експерти е страховит. Знам, че звучи еретично да се критикуват „перфектните, дисциплинирани“ японци. Звучи абсурдно да се мисли, че те могат да се провалят особено в такава техническа сфера.

Но всеки, който се е е занимавал малко повече със култура на безопасност в ядрените инсталации ще ви каже, че японците имат огромни проблеми и са много зле в тази насока. Културата им „да не се изложим“ води до прикриване на всякакви проблеми, докато те не станат много тежки и очевидни за всички. При ядрените инсталации това е фатално.

Ясно е, че природната стихия беше феноменално мощна и неочаквана, но не е успех че реакторите не паднаха от земетресението. Всякакви най-елементарни цивилни сгради си стоят непокътнати от труса, та точно реактора ли да очакваме, че ще се срути.

От земетресението насам обаче, мениджмънтът на всесилната и арогантна TEPCO, чиято е централата, е трагичен. В момента поне 4 от 6-те реактора в централата са в критично положение и както изглежда извън контрол. 4 дни вече положението става все по-лошо, дори и в реактори като 4-тия, който е бил изключен и охладен по време на земетресението. Това са абсолютно недопустими неща.

Информационната политика е такава, че повече объркват отколкото информират, експерти от целия свят се чудят как да спекулират какво се случва. Информация за проблеми идва след като вече не могат да се премълчат. За супер сериозните проблеми на 4-ти реактор научаваме днес, едва след пожар в басейна с отработено гориво (брутална авария). Дочува се, че и блок 5 и 6 също не са под контрол, макар че също са били в ремонтен режим по време на земетресението.

И това е най-лошото, дочуват се само някакви откъслечни информации, които и понякога си противоречат. Очевидно е, че много неща се крият. За какъв скандал става въпрос, след като самият министър-председател на Япония се оплаква пред журналисти, че час след взрив във 2-ри блок никой не му казва какво става!?

Това създава параноя и липса на доверие в експертите, които понякога могат да са много по-опасни за населението от самата радиация.

Затова, преди да продължим да боготворим японските специалисти, да помислим хипотетично. Ако след земетресение в Козлодуй развитието в централата и начина по който се подава информация бяха 1:1 като тези в Япония, нямаше ли да сме бесни и уплашени от криенето на информация и пълния технически и управленски провал в централата?

„Докторът от Абсурдистан“

Това е заглавието на коментар от Financial Times Deutschland.

И не, представете си, не става въпрос за България.

Абсурдистан в случая е Германия. Тъжно, но факт.

Нека ви разкажа за Карл-Теодор Фрайхер фон унд цу Гутенберг, женен за Щефани Графиня Бисмарк-Шьонхаузен, защитил докторантура по право с най-високо отличие в университетът в Байройт, Бавария. Той е най-популярният политик, с подкрепа от над 60%. Бива харесван от поддръжниците на всички партии. Ако питате защо, ще ми е трудно да отговоря. Аристократът не е постигнал нищо съществено в кариарата си до сега, но изглежда и говори пичовски. А и всемогъщият таблоид Bild го лансира и подкрепя непрекъснато.

Защо фон унд цу Гутенберг е звездата на немския политически небосклон май може да се отговори най-добре с друг въпрос „защо Цар Симеон Втрори беше зуперзвездата на българския небосклон през 2001“? Не търсете логика. При германците, поне, сме свикнали да я намираме, но е и тук. Не и при „Гути“, както го наричат феновете.

Миналата седмица излезе рецензия на дисертацията от немски професор, който обяви, че е намерил няколко пасажа в нея, които са дословно копирани от вестници без да е отбелязано, че са цитати и кои са авторите. Типичен пример за плагиатсво, което в научните среди се счита за абсолютно неприемливо поведение и кражба.

Гутенберг заяви, че обвиненията, че работата му е плагиатска, са абсурдни. Това беше в четвъртък.

До петък се организира група интернет активисти, които се захванаха да гугълват части от дисертацията на Гутенберг и общо взето в минутен такт откриваха нови и нови копирани и нецитирани текстове. От вестници, списания, първокурснически работи, пътеводители, а и цели трудове на научното звено на Бундестага.

Гутенберг обяви, че вероятно все пак има „недоглеждания“ в работата и временно се отказва да го наричат доктор, но и че след изясняване на обстоятелствата ще си продължи да ползва титлата. Това беше в петък.

През уикенда се оказа, че в около 70% от станиците на дисертацията има плагиатски текстове. Цу Гутенберг джентълменски обяви, че се отказва от тилата доктор, защото е направил технически грешки, в тежкия си 7 годишен труд над дисертацията.

По последни данни почти няма страница в работата му, в която да няма крадени текстове. Вижте тази графика:

Всичко в черно и червено са страници с поне един краден текст на тях.

Министърът беше атакуван от опозицията в парламента, но просто не помръдна и отказва да подаде оставка. Твърди, че това са технически грешки. Коалицията на Меркел го защитава напълно.

Фактът, че е арогантен тепегьоз е ясен. Но поведението на Меркел(самата тя учен), партията му, голяма част от научните среди в Германия, а и фактът, че народната подкрепа към министъра се е качила до 73% след скандала, са повече от притеснителни и наистина заслужават определението Абсурдистан. Последният щрих беше снощи, когато от университета в Байройт учтиво обявиха, че му отнемат титлата, както той е помолил, но заради технически грешки. И нямат намерение да разследват повече дали е плагиатствал нарочно.

Германската наука и интелигенция получи невероятен удар! Интелектуален крадец, лъжец и мошеник остава министър и е все още най-популярният политик изобщо с перспектива да стане канцлер.

А това е първа страница на вестник Билд от днес („Да, ние стоим зад Гутенберг“):

Обезвредиха Nokia

Днес новият шеф на Нокия Стивън Илоп, канадец, бивш мениджър в Майкрософт, заедно с „бившия“ си шеф Стив Балмър обяви новата стратегия на Нокия: отказ от собствените операционни системи в полза на недоносчето на Майкрософт: Windows Phone 7. Отделно бяха реално убити Ovi, многообещаващият мобилен линукс MeeGo и изключително многообещаващата платформа с отворен код за програмиране Qt, която можеше да обедини платформите Symbian и MeeGo, а и потенциално Android и webOS.

Световният лидер с повече от 100 милиона продадени смартфона само за миналата година, със собствената операционна система Симбиан, решава да затрие всико, за което се е борил през последните 2-3 години и прегръща системка, която не е успяла да се продаде и 2 милиона пъти.

Нещо тук не е наред. Още по-шокиращи стават нещата за всички, които имат поглед над екосистемата на Нокия и няма как да не са забелязали, че последните месеци и седмици бяха много динамични за продуктите на компанията и в много отношения нещата потръгваха. Symbian^3 е несравним със стария Симбиан; N8 е феноменален фотоапарат и видеокамера и не познавам собственик, който да не е доволен; броят на качествените програмки в Ovi Store расте ежедневно; програмистите се бяха вдъхновили от възможностите на Qt; МееGo се очакваше с голямо нетърпение.

Сега Нокия, фирмата с 4 милиадра годишен бюджет за научни изследвания, стана просто производител на телефончета, неразличим от разни китайски и корейски марки. Европа загуби последния си шанс да има водеща фирма в бъдещето на компютрите – мобилните устройства.

Всичко, което правеше телефоните на Нокия интересни и вълнуващи беше убито с един замах – отворения код, фактът, че не са от Силиконовата Долина и предлагат алтернатива, потенциала на Qt и истински мобилен линукс в бъдеще.

Жалко, феновете на фирмата сме повече от разочаровани. Неслучайно се появи хаштага #elopocalypse

А и финансовите пазари реализират, че днес Нокия беше обезвредена. Цената на акцията засега  е надолу с 14% за един ден.

Mission accomplished, Mr Elop.

Керванът върви без и кучетата да лаят

От вчера кметовете на общините могат да бъдат глобявани до 2000 лв. за всяко бездомно куче в градовете им. Това повелява закона, който досега е предвиждал преходен период.

Звучи супер, само дето това е същия този закон, който дава на помиярите много повече права и достъп до медицински грижи от всеки българин, който не може да си позволи да доплати при лекар. И повелява след като се „излекуват“ и кастрират, кучетата да се връщат обратно по места, детски площадки и т.н., от където са взети.

Дневник днес е излязъл с или откровено глупава, или откровено тенденциозна статия, която обявява, че общините не са направили достатъчно, така че хуманно да се погрижат за кучетата.

За съжаление не пише нищо за парите, които общините вече лискат за напълно излишната и безумно разхитителна за бедна България практика, животни вредители да се лекуват и подкрепят, вместо да бъдат ефективно умъртвявани.

Еднственият цитат на сума е от Пловдив. Затворили стария кучкарник под натиск на кучешкото лоби, защото бил „нехуманен“ и сега се планирало да се строи нов – хуманен за 1,3 милиона лева!

Между другото в Пловдив до преди да влезе новият закон имаше около нула помияра, защото програмата по хуманното към жителите на града прочистване от вредители функционираше отлично.

В Пловдив сега имало 700 помияра. Ще се изхарчат 1 300 000 лева да им се построи жилище и подслон. На кучетата.

Колко ще иска кучешкото лоби за оперативните разходи след това изобщо не се споменава.

Недоумявам, просто недоумявам как е възможно българската общественост и граждани да търпят такива подигравки спрямо тях. „Криза е, стягаме коланите, режем соцални разходи и строим кучкарници за милиони“.

Толкова ли е трудно да се види, че шепа дебелооки хитряги експлоатират шепа объркани и екстремизирани еко-активисти и точат яко опърпаната държава с цел супер луксозно и скъпо поддържане на жива еко-система от силно вредни градски паразити?!

Документиран живот

Фейсбук днес обявиха нова система за общуване – вече може да ползвате мрежата за всякакъв вид комуникации: от чат, през имейл до есемес. Логична стъпка.
Интересен ми стана един пасаж в официалния блог на Фейсбук:

I’m intensely jealous of the next generation who will have something like Facebook for their whole lives. They will have the conversational history with the people in their lives all the way back to the beginning: From „hey nice to meet you“ to „do you want to get coffee sometime“ to „our kids have soccer practice at 6 pm tonight.“ That’s a really cool idea.

С други думи, целият живот на бъдещите поколения ще бъде документиран. Спомените ще бъдат и електронно запаметявани и лесни за достъп, чрез едно търсене. Това е един нов свят, нова култура, носеща със себе си огромни плюсове, и все още неясни минуси. Може би фатални, а може би преодолими.

При всички положения, макар да съм фен на Оруел, дистопичната му визия на насилствено наблюдение май няма да се състои. Наблюдението ще е напълно доброволно и мотивирано от съпътстващите го много ползи. И неясността и трудната дефинируемуст на рисковете.