Архив на категория: Политика

Изгаряне на виртуални книги

Чета това прессъобщение на МВР и просто не мога да повярвам, че имат и наглостта да се хвалят.

Да се хвалят, че по давление на тясни частни интереси, снощи са „изгорили“ цяла виртуална библиотека пълна с писмена реч е тъжно и показателно.

Разни младежи, фенове на литературата събиращи без комерсиален интерес книги, повечето, от които недостъпни на пазара, са определени така: „…установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.“

Истинската организирана престъпност в България се занимавала с просвета!

Колко демоде! Тези младежи не знаят ли, че в модерния свят, не само в България, остана само една ценност която движи събитията и със сигурност тя не се казва „просвета“.

Като рохко яйце

Фен съм на Полша, имам и наистина много приятели поляци и затова развитието на историята с разбилия се президентски самолет в Смоленск ми е много интересна и я следя от близо.

Вчера полското правителство публикува стенограмата от записите на черните кутии. Ето оригиналният документ. Винаги е интересно да се четат не преразкази на журналисти, а конкретните документи.

За тези, които следихме историята, стенограмата не показва нищо учудващо или наистина ново. Просто потвърждава, че полският самолет почти до последната секунда преди стълкновението с брезата се е опитвал да кацне напълно на сляпо. Въпреки притесненията на капитана, че няма да е възможно, въпреки предупреждения и на диспечерите, и на полския капитан на самолет кацнал преди мъглата да се сгъсти, и на автоматичните аларми на самия самолет в последните 30 секунди.

За който познава малко по-добре личността на Лех Качински това също не е изненада. Напълно некорумпиран политик, движен изцяло от идеологически и до някъде религиозни мотиви. Честен, но и често прекалено краен и неспособен на компромиси. Компромисът кацане във Витебск в Беларус на Лукашенко в случая щеше да е наистина разумен.

Като се има предвид всичко това, а и фактът, че целият този полет, дни след официалното честване на Катинското клане, е реално политически стейтмънт на упоритост срещу опитите не Туск и Путин да изградят що годе нормални отношения между страните си, поведението на Русия след трагедията е наистина интересно.

Фигуративно казано, Путин беше готов да застане на челна стойка само и само да не нарани или антагонизира Полша и поляците след шока. Цялото разследване, проведено напълно прозрачно и нарочно максимално с полско участие, липсата и на думичка негативен коментар относно недалновидното и донякъде политически мотивирано решение да се каца, пускането на филма „Катин“ на Вайда по първи канал и поканата полски гвардейци да маршируват на парада на 9 май в Москва, говорят много.

Отношението към съдържанието на черните кутии също беше абсолютно фино. Въпреки разпространението в Полша на неизбежните и абсурдни конспиративни теории от типа „ФСБ командоси доубиват с изтрели в тила оцелели след като са свалили самолета“, Русия дори и не понечи да гъкне за съдържанието на кутиите, а изчака от полска страна да решат кога да ги публикуват.

Очевидно е, че Русия се опитва да се държи по-зряло, кооперативно и със самочувствие във външната си политика, а не както до сега със своя гол тумбак и чифте пищови, да се прави на страшна без покритие.

Откровено правителство

Имам усещането, че сред интернет и блог публиката има две сходни табута – абсолютно неприето е да кажеш, че слушаш чалга или пък, че подкрепяш правителството на Бойко Борисов. Някак си селско, първосигнално и некултурно изглежда.

И на мен ми е трудно да си обърна езика, но ще излъжа ако кажа, че това правителство и Бойко Борисов и ГЕРБ не ми харесват в доста отношения. Не толкова, защото са супер, а защото сякаш наистина качествено се различават от предишните поне 2 управления.

Има достатъчно неща, които ме дразнят, отчайват и дори плашат в действията на правителството – лутането във финансовата политика, външнополитическата мекушавост и военна доктрина, недобронамереното и лобистко поведение на министъра на образованието към академията, университетите и просветата като цяло. Има и много други.

Но има и положителни неща. Нещо, което в предишните 2 правителства отсъстваше напълно. Чуват се и добри новини. Въпреки очакванията ми, ДПС не е на власт. И макар много с право да възразят, че все пак Доган и компания още си развяват коня, контролират медии и т.н., нека не забравяме, че ДПС имаше и има огромна власт и ресурси – етнически, електорални и финансови. Фактът само, че са в периферията е почти равностоен на чудо.

Нямам спомен от друго правителство, при което едри престъпници и мошеници, бивши министри и други длъжностни лица да ги е страх от полицейски акции, а някои дори и да са в арестите. Нямам спомен при друго правителсвто нещо конкретно да е правено срещу корупцията и разпасаността на елитите. Та ако щете вземете и гласуването с чужди карти в парламента. Наистина Цецка от провинцията трябваше да дойде, за да въведе поне малко елементарен ред.

А това, което ми прави най-добро впечатление, е че правителството и управлението наистина са в диалог с гражданите. Нечувано в предишни времена. Няма друго правителство, което за толкова много неща да се е вслушвало в доводите на непаравителствени групи, организации, та дори и неорганизирани граждани. Дори и за закона за СРС-тата и подслушването, против инстинкта заложен генетически във всеки полциай – да може да има всякакви лостове за контрол и репресия. Има и много други примери.

От друга страна това слушане на обществените настроения могат да се определят и като негативни, водещи до страх от прокарване на нужни непопулярни реформи. Но въпреки всичко, на мен ми харесва, сякаш има нещо невинно и по детски откровено и честно в действията на правителството. С много лутане и много грешки.

Но някакси предпочитам суетното лутане на Бойко Борисов пред перфидното, напълно осъзнато и професионално ограбване на държавата и обществото, лишено от каквото и да е чувство за отговорност към България, които предишните правителства от Симеон насам перфекционираха.

Първи май в Берлин

Пак е първи май и в Берлин пак се разиграва един и същи сценарии: мирни демонстрации на синдикати и леви партии през деня, разхождащи се хора, много, много, много полиция, нетипично много пънкове и очакването довечера да се стигне до сблъсъци. Ако не се стигне, нещо няма да е наред.

Този първи май има и още една закачка: неонацита се опитват да направят шествие в Пренцлауер берг, типичен отворен и хедонистичен квартал. Шествието е регистрирано и законно. От друга страна граждани, политици в ролята си на граждани и крайно леви се опитват да преградят пътя на шествието. Полицията пък е длъжна да ги раздига и така става купон.

Отношението нацитa към полиция към анти-нацита е някъде 1:9:10, като полицията е многобройна и свръх мощно оборудвана.
Ще видим дали след залез слънце ще се стигне до традиционните сблъсъци. В последните години стават все по-вяли. Най-вече защото полицията се държи много умно, организирано и се опитва да е максимално неагресивна, за да не провокира.

За да добиете малко представа, ето няколко снимки от вчера. Традиционно на 30 април има улично парти с анти-наци и антирасистка тематика на Боксхагенер платц във Фридрихсхайн, Берлин. Събира се много шарена публика.

Полицията винаги е налице и в последните години си дава адски много зор да предотврати бунтове и сблъсъци с пияни пънкове в късните часове. Това се постига с отцепване на голям периметър около площада, премахване на колите (за да няма обърнати и подпалени):

След това на всеки ъгъл се слага пост с няколко тежко бронирани полицая, които проверяват за бутилки, камъни и други предмети подходящи за хвърляне:

Зеленият полицейски камион на заден план е оборудван с прожектори отгоре, така че като се стъмни целият площад да бъде осветен като футболен стадион. Да няма суматохи в тъмницата.


Като влезеш вътре е пълно със шарени хора пиещи бира, седящи на земята или слушащи ска групата свиреща от камион-сцена:

Сред хората, тук там има още полицаи, някой отбелязани като анти-конфликтни експерти:

Тактиката на полицията е да показва много стабилно присъствие, но да не провокира и дразни. В страничните улички са спряни още наистина много полицейски транспортни коли и няколко линейки.
Късно вечерта след края на концерта настроението беше много наежено, но нямаше почти никакви побои, а само полицията издърпваше от множеството разни по-развиняли се.

Всичко това вече се случва от толкова много години, всяка година, че се е превърнало в странна традиция. Всеки си знае ролята и си я изпълнява.

Вероятно и довечера в Кройцберг ще е така. Но това ще го науча от новините утре.

Рейтинговата магическа пръчица

В света има реално 3 (три) агентури, които определят кредитините рейтинги на общо взето всичко – държави, фирми, синтетични финансови продукти и т.н. Казват се Moody’s, Fitch и Standard&Poor’s. И трите са базирани в Ню Йорк.

Тези 3 фирми определят риска на всякакви инвестиции и по този начин директно влияят на цените им. Рейтингите, които те определят са наистина решаващи, защото не са просто информативни, а реално според тях по закон се определят инвестиционните стратегии на много пенсионни и други застрахователни фондове. С други думи на големите инвеститори, които движат пазара.

Властта им е огромна, а за конкуренция, когато има само три „конкурента“ не може и да се говори. Тези три частни фирми задават настроението на пазарите към инвестиционните продукти.

Същите тези три преди кризата „научно“ и „математически“ обосновано даваха максимално сигурният и висок рейтинг ААА на изкуствените ценни книжа базирани на американския пазар на недвижими имоти, което доведе до тоталното нагълтване на всякакви институционални инвеститори и пенсионни фондове с тях, по този начин спомогна за кредитния балон и в крайна сметка доведе до кризата, от която пострадаха всички. Питайте някой безработен с ипотека в София.

Най-важната от тези три, вчера, в момент когато спекулативният натиск над гръцките облигации беше във върха си, но без никаква промяна на фундамендалните цифри от няколко дни насам, реши, че е време да обяви Гърция за общо взето фалирала и дефакто да забрани на който и да е фонд под държавен контрол да може да купи нейни книжа. Това, напълно очаквано, доведе до феноменален срив в цените им.

Но има и още, заедно с това, без явна конкретна причина, но съвпадащо доста добре с общият натиск над европейските икономики обяви, че и Португалия е кажи-речи толкова зле колкото Гърция и я чака фалит. Забравете лигавите гърци, които не заслужават помощ. Тук нещата преминават в друга сфера, тръгне ли малката снежна топчица надолу по склона няма спиране. S&P я побутна.

Днес европейците, свръх назорени, нещо понечиха да решават за спасителен пакет и цените на гръцките облигации спряха свободното падане. Световните пазари спряха да падат също и се изравниха.

Преди малко S&P реши и обяви, че от днес Испания също е вече по-неблагонадеждна и топката беше побутната още малко и пазарите, най-вече в Европа, пак тръгнаха надолу.

Всъщност няма значение дали „експерите“ от S&P са прави или не и каква им е мотивировката. Смятате ли за нормално това една частна фирма, доказала многократно, че греши волно или неволно, да има силата да събаря и поддържа цели национални и интернационални икономики, само чрез издаване на доклад на няколко експерти?

Спете спокойно, деца

Доколкото мога да преценя отвън, кризата в България е брутална. Чувам за съкращения, намаляне на заплати, правителството не събира достатъчно пари да плаща дори на лекарите и т.н. Познати с ипотеки на недостроени жилища живеят под наем и плащат двойно, останали само с надеждата, че някой ден жилището, което са платили със солен кредит ще го има.

България беше напълно неподготвена за кризата, но да не забравяме, че все пак тя дойде изцяло отвън.

Страната ни пострада тежко, защото и тя се водеше изцяло от наистина убедителната философия на големия капитал – в пазара и растежа е истината. Така пазарът на недвижими имоти и печалбите (истински и въображаеми бъдещи) от него убедиха всички, че това е начинът: държавата да не се бърка, да приватизира, подарява и разрешава всяко нещо, което е в интерес на капитала. Имаше и хубав растеж в статистиките. На „държавата“ това отърваше перфектно, защото правителствата на последните години на растеж се състояха от индивиди печелещи най-много от липсата на държава.

Фактът, че страната няма абсолютно никакъв икономически суверенитет, че не произвежда нищо освен на ишлеме, че е с чужда банкова система (30% гръцка) и дори електификация приватизирана от чужди държавни предприятия, никога не е подлежал на коментар.

С други думи, криза причинена от прекаленото нарочно неконтролирано развихряне на виртуален интернационален капитал доведе до локална криза, в страна, чийто крайно скромен просперитет е изграден изцяло на базата на вяра в този капитал и спекулативно мислене. Пък и както винаги в този свят, от сътресения пострадват най-вече най-бедните и слабите.

Сега всички сърбат попарата и нещата изглеждат наистина зле. Дано да се поуспокоят, наистина, но не изглежда точно така. Падането е от ниско, но все пак крайно болезнено.

А Гърция сърба още по-голяма попара, донякъде поради същите причини, но не съвсем. Там пенсионерите са млади и взимат пенсии, които им позвляват да имат гледачки от България, а държавните служители взимат по 14 високи заплати. Гърция няма от къде да вземе тези пари, освен на заем. Сега трябва да се стягат коланите и да се плаща.

Виждаме как реагират.

В България коланите се стягат постоянно. Следва още по-сериозно стягане.

Тогава къде е масовата идеологическа критика и опозиция на системата и концептите довели до поредното мизерстване? Къде са младите хора с леви и анархистични идеи? Къде са гневните държавни работници, организирани в яростни синдикати?

Питам, къде са комунистите?

Няма ги. Поставящите самия строй под въпрос, без значение умерени или крайни, са изключително, абсолютно пренебрежимо малцинство без никакъв глас. Спомнящите си с умиление младостта си по Тошово време не са нищо повече от носталгици без реална надежда, а и желание да върнат старите времена. Младостта не се връща.

Дали ако нямаше достатъчно много анти-системно настроени, нямаше да има поне една популистка партия, която да яхне сентимента?! В България лява партия абсолютно не съществува. Никой не я и търси.

Комунситическият режим, а с него и огромна част от левите идеи са толкова дискредитирани поради провала на онази система, че никой у нас, а и в остатъка от Източна Европа не си помисля за системна промяна. Въпреки несправедливостите на днешните несгоди.

Така че спете спокойно, деца.