Архив на категория: Технологии

Робко-9 е бил кино звезда!

Преди години писах и питах за заинтригувалото ме като дете мобилно българско роботче – Робко-9.

Говори се, че в Интернет има информация за всичко, но Робко-9 е изключение, освен две кратки споменавания в руски специализирани издания, няма абсолютно нищо за „българския R2D2“.

Скоро случайно гледах части от „13-тата годеница на принца“ и с учуда забелязах, че Робко-9 играе роля на футуристичен робот от чужда цивилизация. Ето го тук, даже се представя като „Робко, Робко от пробно поколение“:

По-нататък има изяви пак около 37:35 мин. 55:35 мин., където проявява и самонадеяност…

Забавно! Ще ми се все пак някой, който е работил с истинското роботче, да сподели какво всъщност е можело то.

Неестествено ли е да бъдеш „дигитално забравен“?

Вчерашното решение на Върховния европейски съд, според което частни лица имат право да изискват от търсачките да премахват резултати от търсенето с негативна информация за тях, е доста голям прецедент. Обосновката на съда е, че търсачките реално са отговорни за съдържанието, което предлагат, защото то е е продукт на техните алгоритми за търсене, пресяване и приоризиране. Има логика.

Основната критика на Гугъл и компания срещу решението е, че частното право да се изисква премахване на публична информация от резултатите им е равностойно на цензура. И тук има логика.

Темата си заслужава да се обсъжда, за да се стигне до смислен консенсус. Важно е, обаче, спорът да е политически. А не технологичен или икономически.

В така наречената „интернет ера“ много често, осъзнато или не, обществото бива подбутвано към убеждението, че технологичното развитие особено в дигиталната сфера е естествен процес, който следва собствени природни закони. По тази логика, така нареченото „право да бъдеш забравен“, или с други думи, ако направиш някоя глупост, тя да не те следва цял живот от първия ред на резултатите в търсачката, се счита за противоестествено. Дигиталните данни не остаряват и не избледняват. Заключението, най-удобно за новите дигитални корпоративни мастодонти, но не и за обикновения човек, е, че нищо не може да се направи по въпроса. Да свикваме и да се напасваме (ако трябва и до ниво дигитален роб), иначе „иновацията“ ще умре.

Има един млад брилянтен мислител от Беларус, Евгени Морозов, който не е на това мнение и може да обоснове защо всъщност този мит не е нищо друго освен неолиберална стратегия, прикрита зад псевдо-аполитичността на технологиите. С един приятел преведохме едно от пространните есета на Морозов относно тези теми, в случая основно във връзка със значимостта на защитата на личната сфера за оцеляването на демокрацията и човешката свобода.

Вестник „Култура“ го публикува в последния си брой.

Намерете време и прочетете тази наистина дълга статия. Темата става все по-важна и належаща.

Българска подкаст пролет?

Почти никога не слушам радио, но за сметка на това съм активен слушател на „радио по поискване“, разбирай „on-demand“, или с други думи подкасти.

Ако не сте чували, идеята е да се абонираш към канали с предавания на теми, които те интересуват и да ги слушаш като МП3-ки, когато на теб ти е удобно. Най-често се слушат от телефона (или в колата), когато човек е на път. На компютъра, човек може да си ги слуша директно от съответните страници. За всяка платформа, мобилна или настолна, има и подходящи програми, така наречени подкечъри, които администрират абонаментите и свалят автоматично новите епизоди.

Особено в Америка има доста добри продукции, като може би най-популярната подкаст мрежа е на Лио Лапорт – TWiT. Той е опитен радио водещ с меден глас, който буквално изгради сам цяла империя с различни програми, които се слушат от стотици хиляди хора. Темите му се въртят около технологиите, а основният му подкаст канал е This Week in Tech.

Има и много други. Навремето, преди 6 години, писах за супер свеж образователен подкаст на тема Византия.

Но темата ми, всъщност, e подкасти на български. Още много рано „Дневник“, които винаги са били лидер във въвеждането на актуални технологии в новинарството, бяха започнали да правят подкаст. Явно не им се е получило, защото бързо го прекратиха. Имаше и един за електронна музика, !ttl се казваше, но и той замря. След това дълги години беше пълна тишина, или аз поне не знам за други.

И изведнъж, тази година се появиха цели три различни канала с много свежи български предавания!

Предприемачите – предлага даже две различни теми. „Мисли за пари“ е неформален разговор на млади български експерти за всякакви финансови въпроси, а „Стартъп разговор“ се занимава с разнищване на бъгарската старъп сцена.

Nerds2Nerds – както името казва, подкаст от нърдове за нърдове. Винаги на две части, първата разнищва актуални ИТ новини, а втората е интервю с гост експерт по някаква специфична технология, най-вече за програмиране.

Gamers’ Voiceshop – свойски разговори и разбори за актуалните компютърни игри

И трите са на много приятно ниво и разнищват избраните си теми по начин, който не може да чуете по стандартните радиа, телевизии и кабеларки. Удоволствие е да се слуша продукция от независими хора, които я правят защото им харесва.

Гостите в отделните предавания са много често наистина интересни млади българи, от които може да се чуе и научи доста. Питам се само защо никога не съм ги виждал по мейнстрийм продукциите, а само едни и същи стари муцуни, но всъщност въпросът е реторичен.

Много се надявам тези инициативи да съберат достатъчно голяма публика и да продължат да правят епизоди още дълго напред. Препоръчвам!

Пък дано да повлекат крак и да се появят и други!

Затвор без стени

Наскоро ми попадна следният концепт „Отвъд решетките“ на тинк танк на международната фирма Делойт на тема виртуални затвори. Препоръчвам да го прочетете.

На кратко, идеята е, че (финансовото) решение за препълнените американски затвори е да се намалят разходите, чрез въвеждане на електронна система за контрол, чрез която повечето осъдени могат да са извън затворите, но под постоянен стриктен контрол. Система за пълно наблюдение – виртуален затвор без стени.

Особено интересни за четене са няколкото примерни случая (case studies) показващи в литературен стил позитивните страни на предложената система (назована игриво „LifeLine“) за цялото общество, включително и за „виртуалните затворници“.

Авторите не са научни фантасти, а хора които предлагат решения. Първо концептуално, а после и практически. Основна цел, какво друго, са оптимизация и намаляне на разходите. Както пишат те, всичко това е реално осъществимо с актуални, а не бъдещи хипотетични технологии.

Гарантирам ви, в близкото бъдеще технологичните разходи ще паднат толкова ниско, че ще е просто жалко цялото общество да не бъде вкарвано автоматично в актуалния „прав път“. Отвъд решетките, няма страшно. Да не забравяме, че голяма част от данните нужни за системата, ние модерните свободни хора допринасяме съвсем доброволно. Нали нямаме нищо за криене, пък е толкова полезно и удобно…

Феномен

Днешният протест срещу ACTA в България не може да се определи като нещо друго, освен феномен.

Буквално хиляди и хиляди (някой казват 10 хил.) хора излизат в студа и снега да протестират срещу междунароо търговско споразумение, което потенциално може да заплаши правата им на хора и потребители в интернет.

Потенциално голям, но много абстрактен проблем.

Особено в Блъгария има толкова много други съвсем конкретни проблеми, нечестности и неправди, срещу които може да се протестира, но точно ACTA успя да изкара младежите на улицата. Младежите свикнали само на виртуално  мрънкане.

Бих се радвал, ако някой с поглед отвътре може да обясно до някъде откъде идва този тласък и инициативност. Игнорирам напълно Фейсбук като потребител и подозирам, че там се е развихрила дискусия относно подлия начин, по който големия бизнес се опитва да си защитава парите и правата на гърба на интернет свободата. Или нещо такова. Нямам представа.

Знам само, че протестното шествие днес е от 10 до 100 пъти по-голямо от очакваното и всички са учудени. И изпълнителите на поръчки като Трайчо Трайков, и медиите, които се чудят какво и дали да пишат, и самите участници в протеста.

Случи се нещо странно и интересно.

П.С.: Когато четях за младежите в Полша и техните масови протести срещу ACTA, първи и единствени в Европа, много им се възхищавах и си мислех „Евала на поляците и колко е тъжно, че в България протест на толкова високо абстрактно ниво е напълно немислим“.

Наистина съм щастлив, че днес мислите ми бяха изцяло опровергани.

Днешният протест е повод за национална гордост.