Архив на категория: Технологии

Немския конституционен съд и трафичните данни

Добра новина от днес. Конситуционният съд на Германия е решил, че събираните досега трафични данни в Германия са противоконституционни и трябва да се изтрият незабавно.

Голям успех за борещите се за граждански права и неприкосновеност на личността в електронното общество! Особено на тези 35 хиляди подписали се под самата жалба до Конституционния съд, която доведе до това решение.

Дано решението да се отрази и на българския казус по това отношение. Сигурен съм, че, до някаква степен поне, това ще се случи.

Прегледах какво пише в немските медии относно решението и конкретните последствия от него. Шпигел има добра статия по въпроса. В нея следните неща ми направиха впечатление:

  1. Конституционният съд не приема днешната законодателна рамка, а не принципно записването на трафични данни.
  2. Ако се върши по друг начин, записването и изплозването на трафични данни  няма да е противоконситуционно.
  3. За да не е противоконституционно, данните трябва да се запаметяват и съхраняват от телокомуникационните фирми, а не централно от държавата. Съхранението също трябва да е много по-подсигурено и защитено от външни атаки – най-вече чрез криптиране. Достъпът трябва също да е подсигурен, контролиран и документиран. (Шпигел казва, че Chaos Computer Club са допринесли най-вече за тези технически детайли.)
  4. Потърпевшите от разследването и използването на записаните им данни, трябва да имат право на правна защита. Таен достъп до данните може да има само в определени случаи.
  5. Полицията и тайните служби ще имат право да ползват събраните данни. Полицията само с разрешение на съдия. Тайните служби и без.
  6. Идентифицирането на лица чрез ползваните от тях IP-адреси не се ограничава и е разрешено и при леки нарушения (разбирай сваляне на музика и филми).
  7. Телекомите трябва да продължат да имат възможността и ресурсите да съхраняват и предоставят трафичните данни, само че вече с по-сериозните мерки за сигурност. На тях решението им отваря повече работа.

Общо взето това е. На второ честене се вижда, че в крайна сметка, след някои корекции, съхраняването и ползването на трафични данни от телекомите, полицията и тайните служби ще продължи.

П.С.: Писал съм на подобни теми тук и тук.

Конспирацията на Стив Джобс

Става въпрос за новина важна за компютърните ентусиасти, но според мен илюстрира добре прекалената ни вяра в информационното общество и илюзията ни, че сме добре информирани.

По-късно днес се очаква Стив Джобс, шефът на Епъл, да представи нещо.

Консесусът на гадаещите анализатори е, че ще е ново интернет устройство, така наречен таблет. Или просто казано – малък компютър с голям тъчскрийн, подходящ за четене на книги.

Епъл и Стив Джобс са известни с наистина впечатляващи продукти, които мигновено се превръщат в култ за много гийкове. Интересът на хората, интересуващи се от електроника и технически джаджи е огромен. Всеки, който малко се занимава с тия неща знае, че спекулациите какво ще бъде представено текат от месеци.

Всеки иска да знае. А няма никаква, абсолютно никаква официална сигруна инфомация за това какво ще е всъщност.

Цялата армия от супер заинтересувани „граждани журналисти“ в ерата на инфомационните технологии, неограничената информация и информационното общество нямат абсолютно никаква конкретна идея за този продукт.

Това не е тайна, която се пази лесно. След като го обявят в сряда, устройството ще е много бързо по магазините, което значи, че освен че е разработено и тествано от много хора в централата на Епъл, вече е произведено в огромни количества в Китай от хиляди работници, които са го виждали, разпространено по света и лежи по всякакви складове, минавало е през ръцете на наистина много хора. Подписани са и много договори с издателски къщи на електронни книги и т.н.

Наречете ме конспиративен теоретик, но щом такъв огромен проект, будещ още по-голям интерес, може да се запази в тайна, много други много по-важни в глобално отношение неща и новини също не стигат до ушите на ароганто тупащите се в гърдите супер информирани индивиди в Интернет.

Разхвърляни размисли за сагата Китай-Гугъл

Ще ми се да знам повече за тази прелюбопитна история.

Официалната версия е, че Гугъл заплашва да се махне от Китай, ако китайските власти не спрат да го цензурират. Цензура, на която Гугъл се съгласи официално преди 4 години. Назованата причина за цялото това нещо е, че вероятно китайски държавни хакери са атакаували гугъл мейл акаунти на китайски дисиденти.

На мен ми е чудно едно. Сървърите на Джимейл са в Америка, атаките са били насочени към тях. По какъв начин махането на Гугъл от цял Китай ще предотврати атаките спрямо същите тези сървъри, които никога не са били в Китай. Няма никаква логика в специфичната реакция.

Включването на Хилари Клинтън, а и китайското правителство в спора показват, че това не е техническа дрязга, а геополитическа шахматна партия, в която залозите са огромни: 350 милиона човека в интернет, с тенденция за рязко покачване.

Чисто от икономическа гледна точка би било абсурдно Гугъл да се махне доброволно от най-перспективния си пазар. Обяснението с хакерите е прекалено елементарно, а и както казах, оттегляне от Китай не би решило този проблем по никакъв начин. Не вярвам и да се случи.

Следното е ясно: тежестта на Гугъл в световен план стана решаваща. Тежестта на Китай – още повече. Геостратегическите сблъсъци вече официално и проминенто преминаха и в Интернет средата.

Интересни времена, да видим какво ще е развитието.

Онлайн обиск

Още малко за челния опит на европейските ни партньори в сферата на електронните граждански права.

Петър Стойков е писал сатирична статия за правото на обиск без съдебно разрешение у нас. Целта му е да критикува доводите на вътрешното министерство за ползите от следенето в интернет.

Като прочетох „обиск“ и нямаше как да не се сетя за нашумелия „полицейски троянски кон“ или Bundestrojaner, за когото се споменава отвреме навреме в медиите тук в Германия. Както сте се досетили по името, става въпрос за даване на техическа възможност на полиция и тайни служби да претърсват и обискират личните компютри на потенциални престъпници и терористи. Тук не става въпрос за следене на трафика влизащ и излизащ от компютъра, а за дистанционно и тайно претърсване на целия хард диск за подозрителни материали.

Ситуацията е мътна, може би нарочно, и не е съвсем регламентирана чрез конкретни закони. Конституционният съд на Германия е обявил някои форми на онлайн обиск за противоконституционни, също някои съдии отказват разрешение, защото обискът е таен и без свидетели.

От друга страна Германия е федерална република и всяка провинция си има собствени закони и директиви по много отношения. Примерно в Бавария, където управляват най-добрите приятели и съветници на ГЕРБ – CSU, е разрешенo да се провеждат тайни онлайн обиски, като могат да се променят и данните на компютъра, който е обискиран. Отделно не е непременно нужно предварително разрешение от съдия, а събраните данни могат да се съхраняват от полицията в срок от 6 месеца. Всичко това се отнася за преследването на потенциални престъпници срещу държавата и народа, национални предатели и терористи.

Дотук ставаше въпрос за полицията. За немските тайни служби е известно, че провеждат такива мероприятия без разрешение на съдия и е излязло наяве, че до март 2009 са проведени поне 2500 такива обиска в Германия.

В немската Уикипедия прочетох, че ситуацията в Англия е още по-еднозначна. Там е разрешено тайно да се претърсват домове и да се инсталират шпиониращи програми на компютрите на заподозрени без разрешението на съдия.

С две думи, управляващите в България могат без никакви угризения на съвестта да казват, че се стремят да достигнат европейските стандарти, при всяка нова стъпка в посока на ограничаване на електронните ни граждански права.

За трафичните данни в Германия

Днес мернах тази статия в българската преса и се поразрових малко да видя как стоят нещата с трафичните данни в Германия.

Много обичаме да взимаме за пример Запада като морален еталон. Не смятам, че винаги е обосновано, защото за съжаление и там има тенденции, които не водят към повече демокрация и лична свобода, а точно обратното. И понякога идват до нас като директиви на ЕС.

Законът за записването на трафичните данни и достъпът на полицията до тях в Германия важи още от януари 2008. Някъде февруари голяма група правозащитници са подали протест до несмкия конституционен съд, подписан от 35000 човека.

Конституционният съд все още умува над казуса, но още през март същата година е ограничил някои своеволия в закона и е разпоредил, че не забранява събирането на трафични данни от провайдърите за 6 месеца, но разрешава даването им на полицията само при тежки престъпления, с обосновани съмнения за извършителя и когато всякакви други средства за разследване са невъзможни или с прекалено малък шанс за успех.

Новината от днес, която е и причина за статията във Вести, е, че при дискусиите относно окончателното решение на съда, някои от конституционните съдии са изказали  съмнения относно това дали събирането на трафични данни е изобщо конституционно.

С две думи, в Германия събирането на трафичните данни на цялото население може и да се окаже противоконституционно. Ще се разбере в началото на идната година.

Това сигурно звучи по-добре и оптимистично от ситуацията в България, но да не забравяме, че примерно през 80-те, немците са били против национално преброяване на населението, защото ограничава свободите им. От тогава явно много неща са се променили в неправилната посока.

Гугъл и доверието

Журналист е питал шефа на Гугъл, Ерик Шмидт, следния точен и добре формулиран въпрос:

„Хората се отнасят с Гугъл като с най-доверения си приятел. Трябва ли да правят така?“

Хубав въпрос – интересен отговор:

„Ако има нещо, което искате да скриете от другите, може би не трябва да го правите изобщо.“

С други думи Шмидт отговаря на журналистическия въпрос с твърдо „не“. Не може да се доверявате на Гугъл, че ще пази която и да е от тайните, които сте му споделили.

Впечатляваща откровеност.

Доверието в големите утвърдени интернет фирми, заслужено или не, е основният фактор, който ни дава някакво основание да им предоставяме контрол над голяма част от личната ни информация, профил и тайни.

Доверието е всичко. Много хора нямат доверие на МВР и държавата, че ще ползва трафичните данни на мобилните оператори за безкористни цели, затова има и такава реакция сред будните хора.

В същото време, същите тези хора явно имат доверие в самите мобилни оператори, които знаят всичко, към което МВР се стреми и които реално не подлежат на директен контрол от потребителите. Въпрос на доверие. Или на безразличие и неинформираност.

В света на Интернет Гугъл е на път да знае почти абсолютно всичко, което всеки потребител някога е направил. И още повече за тези потребители, които активно ползват наистина полезните услуги на фирмата – личен календар, лична поща, лично подбрани статии, лични документи, тевтерче с адреси, вече има и личен телефонен номер и телефонен секретар.

Гугъл наистина знае повече от най-доверените приятели. А шефът му казва, че пазенето на тайни е само за хора с нечисти помисли.

Кое кара хората да не им пука за това? Наистина ли навлизаме в една напълно нова ера, където личното пространство ще изчезне? Ще има ли сепване от страна на потребителите? Или плюсовете, които споделянето и отказът от лична сфера водят със себе си са толкова големи и примамливи, че няма връщане назад?