Архив на категория: Технологии

Робко-09, кой знае повече за българския R2D2?

Кратка сантиментална история: през средата на 90-те като седмокласници в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ имахме 2 часа на седмица „Робототехника“. И наистина програмирахме български роботи на Правец 8. Взимаха един елемент и го пренасяха на друго място. Беше интересно.

Залата с поточната линия с роботите беше под земята и в една съседна стая имаше стари джунджурии и… едно малко роботче, към 50 см. високо, на колела, с механична ръка отпред и цифрова клавиатура под капаче на главата. И надпис отпред „Робко-09“. Без жици. Учителят ни казваше, че можел да бъде програмиран да прави много неща, но батериите му, съветско производство, вече изобщо не ги произвеждали.

Помня го като в сън, беше впечатляващ за дете като мен, пък и фактът, че не функционираше и не можеше да видим какво прави, увеличаваше мистерията около него.

Откакто има Гугъл периодически търся информация за този нашенски R2D2, но все не намирах. По едно време даже се съмнявах, че съществува.

Е, скоро намерих малко повече, единствената статия за „Робко-09“, която Гугъл връща е от Руската академия на науките и е реферат на Благовест Сендов за компютърното обучение в България през 80-те (Doc файл). Има 2 изречения за Робко-09 и снимка!

Робко-09

Ето какво пише за него:

РОБКО-09 — автономный мобильный персональный робот, взаимодействующий самостоятельно и активно с окружающей средой. Предназначен для профессионального обучения в области цифровой и аналоговой техники, робототехники, программирования, фонетики, синтезирования речи и т. д. Программой предусмотрено, что с целью расширения возможностей робота он будет доставляться учащимся в виде отдельных модулей для монтажа на месте.

Ако притежава и 20% от тези функционалности, пак го прави супер впечатлителен! Дори и за днешните стандарти.

Чували ли сте за това роботче със симпатично име, виждали ли сте го или дори сте работили с него? Интересни са ми всякакви подробности.

Следят ли ви, докато четете блогове?

Да!

И то не само като четете блогове, а и като сърфирате небрежно.

Повечето страници, включително и блогове, ползват безплатната услуга Google Analytics. Слагат си няколко реда код на страницата, Гугъл събира информацията и после собствениците на страниците могат да разглеждат с подробности статистики за посетителите си. Всякакви статистики, от това в колко часа и откъде сте дошли, до колко време сте прекарали на страницата и къде сте отишли после.

Ироничното е, че дори блогърското общество, което принципно е срещу следенето и беше доста шумно и активно срещу желанието на МВР да събира трафични данни, също масово използва Google Analytics. Примерно 73% от блоговете, които харесвам и съм сложил като връзки. Това значи, че ако четете само блогове, Гугъл знае всичко за 73% от поведението ви в интернет. Откъде сте минали, къде сте се спряли, кой линк сте предпочели и т.н. И то не само вие, но и всички други интернет потребирели. Това не може да е добре.

Затова един апел:

Братя блогъри, не превръщайте блоговете си доброволно в telescreens!

Никога не съм ползвал услугата, поради горната принципна причина. От друга страна любопитството е голяма работа и всеки автор иска да знае как и кое се чете от писанията му. Информацията не е чак толкова поверителна, въпросът е да не се акумулира поведението на цялото интернет общество на едно място.

Затова има алтернатива с отворен код, която иска да стане като Google Analytics откъм подаваната информация, но не запаметява всичко на едно централно място. Всеки си я инсталира на собствения сървър и освен него, друг няма достъп до трафичните данни на потребителите на страницата му. Казва се Piwik. Все още е в ранен стадий на разработка и не е съвсем ошлайфана, но си функционира доста прилично. Ползвам я в този блог.

Примерно това е списъка с най-търсените думи в търсачките, които са довели до моя блог от началото на месеца:

Търсени думи в Гугъл

Съвсем друг въпрос е защо гигантски процент от търсенията довели до блога ми не вещаят нищо добро за валуния борд и курса лев-евро. Интересна тема.

Поредните netbook впечатления – Samsung NC10

В родната блогосфера има доста мения относно различни модели нетбуци, но реших и аз да не изостана, защото за моя модел не съм чел нищо.
Не знам дали Samsung NC10 го има в България, затова коментарите са ми по общи за нетбуците, базирани на опита ми с моя, който имам от 2 семици.

  1. Нормалната клавиатура има значение. Изчаках да излезе такъв, чиято клавиатура е потчти идентична с нормален лаптоп и не съжалявам. На повечето други модели копчетата за точка и запетайка са едни малки и мижави. Това би било мъка, а пък доста се пише с него (примерно този пост).
  2. Колко държи батерията също е важно. На този е поне 5 часа, което е наистина прекрасно и дава много голяма свобода. Това за мен е решаващ критерии. Нетбук с 2 часа батерия според мен е глупост.
  3. Теглото играе роля. Този тежи 1,3 килограма и според мен е по-тежък от оптималното, което би било 1 кило. Трудно се комбинират точки 2 и 3, обаче. Батерията е по-важна за мен.
  4. Екранът е малък, макар и 10,1 инча, което е доста за нетбук. Разделителната способност от 1024х600 е прекалено малка обаче. Като за компютърче за път става, но такъв нетбук никога не би могъл да ми стане основния компютър поради тази причина.
  5. Атом процесорът на Интел е супер!
  6. 160 гб харддиск е прекалено много, бих предпочел солид-стейт и да не шуми, но не може всичко.
  7. Моят няма блутуут, което не ме интересува, но има хора, които го ползват.

Като цяло съм наистина доволен, защото съм често на път и така мога да си уплътнявам времето с работа и други полезни неща много добре. Цената от 380 евро си заслужава.

Криптиране на USB стикове

Според мен всички нови USB стикове („флашки“) би трябвало да се продават с криптираща програма директно на тях. Прекалено нехайно се отнасяме със съдържанието на стиковете, а то волно или неволно, много често е доста лично. Не че тайните служби постоянно налитат да ни четат супер ценната информация, но просто това е принципен въпрос.

Та как да направиим така, че съдържанието на стика да е толкова защитетно колкото топ секретните документи на тайните служби? И разбира се ползването да не е супер сложно и объркващо.

Така функционира моят USB стик – като го включа в компътъра ме пита да ли искам да отворя зашифрованата част. Ако кажа да, ме пита за парола и ако е вярна, отваря зашифрованата част като драйв I:/ После се работи като с нормален стик, няма никакви разлики.

За целта се ползва TrueCrypt, супер програма с отворен код която предлага уникални възможности за шифриране на всичко, що е дигитално. От файлчета, през дискове, до операционни системи. Желязна е просто!

Та как се действа. (1) Форматирате си стика, (2) инсталирате Трукрипт, (3) копирате файловете TryeCrypt.exe и TrueCrypt.SYS от папката с Трукрипт директно на стика, (4) стартирате Трукрипт и с нея създавате файл MyData.tc на стика направо, който е по-малък от капацитета на стика, вж. снимка, (5) Ако искате автоматично да ви пита за парола погледнете тук. Обяснено е как да се направи Autorun.inf файл. Иначе може да си стартирате на ръка Трукрипт от стика и да активирате шифрирания файл за използване.

Това е. Ако паролата е достатъчно сложна и дълга, общо взето ви е гарантирано, че абсолютно никой не може да разшифрира съдържанието на стика ви без ваше разрешение.

Така човек може спокойно да носи със себе си и евентуално да губи доста поверителна информция без никакви притеснения.

„Кратки“ вляво и Туитър

Не обичам самовглъбени блогпостове и се извинявам предварително за досадата, но все пак да информирам.

От вчера добавих рубриката „Кратки“ в лявата лента на блога. Там се появяват съвсем кратки (колкото СМС) съобщения със или без линк, писани от мен. В повечето случаи са доста неясни и двусмислени, което не винаги е основната им цел. Със 140 букви – толкова!

Генерират се от Twitter и са просто интегрирани в блога ми. Twitter е напоследък доста популярна медия за микроблогване, което значи съсвсем кратки писания начесто. Много от тях лишени от смисъл. Въпреки това като почне да го ползва човек и да следи други хора в Туитър, вижда, че има файда. Перпоръчвам.

Нов iPhone и т.н.

Следих до сега в интернета на живо презентацията на шефа на Епъл Стив Джобс относно втората генерация айФон. Всичко каквото се очакваше и нищо друго: по-евтин, 3G, GPS и общо взето това е. Звучи добре, две мнения няма. А, и няма да го има официално в България още доста време (за разлика от Румъния и Мали, примерно).

От седмица и малко имам Нокия N95, която си взех за едно евро с договор и вече съм напълно убеден, че бъдещето е в свръхмобилните устройства с всичко вътре. Нокията реално все още превъзхожда айФона, защото има и 5 мегапикселова камера и може да записва прекрасно видео, но и продуктът на Епъл става интересен.

GPS е абсолютно прекрасна и задължителна функция, за хора които се зарибяват по география, пък и не само. Хартиените карти ще изчезнат. Отделно чакам с нетърпение зимата сега, за да разбера най-накрая, аджеба, с каква скорост реално се движа по снежните писти. От дете ме е интригувало.

Жалко е, че мобилният бърз интернет е все още толкова недоразвит и се ползва от много малко хора, след като технологиите са налице. А носи огромен потенциал със себе си. В случаи съвсем различни от този да си киснеш вкъщи и да сърфираш. С телефона могат да се направят наистина полезни, практични неща. Но всичко с времето си.

Сега чакаме сериозен напредък в дисплеите, така че да не дърпат толкова ток и да са доста по-големи (и сгъваеми) и революцията ще е наистина масова.