Архив на категория: Природа

Идея на един практикуващ природолюбител

Имам много добър приятел в България, истински практикуващ природолюбител. Нарочно не ползвам думите „еколог“ или „зелен“ да не го обиждам.

За него мога чистосърдечно да кажа, че сам с двете си ръце е почистил от пластмасови боклуци много, много повече площ от България от няколко зелени инициативи на телевизионни канали, екоорганизации и т.н. взети заедно.

Просто при всяка възможност съсредоточено слиза от колата с няколко найлонови чувала, напълва ги със смачкани бутилки и други боклуци от някоя поляна, покрай пътя, междублоково пространство, нива или каквото и да е. Напълва колата изцяло (не само багажника) с чувалите и ги изхвърля до най близкия жълт контейнер.

Тихо, ефективно, без фанфари и парадиране.

Няма да спре да го прави, защото е природолюбител. Но има наистна много добра (изпробвана) идея как България може да стане много по-чиста, а и най-бедните от бедните да получат някой лев за почистването й.

Обадил се е на една от фирмите, които се занимават с контейнерите за и рециклирането на пластмаси и ги и е питал, ако им събере определено количество на куп, ще дойдат ли да го приберат и платят на килограм. Те казали, няма проблем.

След това хванал едно циганско семейство до Вакарел показал им как се събира ефективно пластмаса от полето и им казал, че ако съберат няколкостотин килограма ще получат няколкостотин лева.

Ето резултата (снимките са негови):

Фирмата дошла с камион, натоварила боклука и събирачите получили над 200 лв. за почистването. Май точно на това американците му казват win-win ситуация!

България е в странното положение да е длъжна да се придържа към закони и наредби валидни за най-богатите държави, а в същото време да има свръхбедни прослойки на населението. Понякога тези дисонанси могат да се изплозват. Така например трябва да принципно да сме на световно ниво в събирането и рециклирането на материали, което често е доста скъпо и енергоемко мероприятие. Но това е, ЕС, държавата така или иначе трябва да плаща, фирмите за рециклиране са доста добре. Затова и за тях наистина не е никакъв проблем да прибират събрани на куп отделени пластмасови отпадъци и да плащат на килограм за тях. Пари, които за много хора са доста сериозни.

Просто идеята на моя приятел трябва да се подеме от разни „истински“ еколози с излишни пари от фондове и т.н., да се организират такива инициативи из селата, гетата и градовете. Да свършат и те нещо полезно не само за себе си. Количествата търкаляща се пластмаса сa наистина огромни.

България ще стане много по-чиста, а и доста от най-бедните българи биха получили добри пари за истински полезна дейност.

Update 16.04.2012: Още една съвсем реална и полезна идея от моя приятел, този път с репортаж от БиТиВи Новините.

Два плажа

По една снимка от най-северния български плаж, всъщност много южен за румънците и почти най-северния турски плаж, всъщност много южен за нас българите.

Хубавото им е, че и двата са благословени да не бъдат съсипани от бетон и „инвестиции“.

Познайте кое е Крапец и кое Инеада.

Пагубна за природата схема за източване на средства

…или с други думи „инвестиция“ в соларен парк в България.

1. Пладнешки обир

Един мегаватчас енергия от слънчеви батерии в България се изкупува на гарантираната от дъжавата цена от 823 лева. За сравнение от „Козлодуй“ същото количество енергия струва 16 лева, а от новите „Марица изток“ – 62 лева.

Ще кажете „хубаво, но това е модерна енергия и ние като баш-европейци не искаме да изоставаме и трябва да поддържаме новите източници“. С малката хватка, че в северна и облачна Германия един мегаватчас от слънчева енергия се изкупува за 440 лева. В същата Германия, която е най-богатата държава в Европа, произвежда и развива технологиите за соларна енергия и печели директно от развитието им. За разлика от България, където просто се очаква крайният потребител да плаща скъпо на чуждестранни фирми произвели и инсталирали тези мощности.

Българинът плаща два пъти повече за този неефекитвен източник за ток от германеца, който произвежда и продава технологиите и който си получава до някъде парите обратно защото се връщат в немската икономика. Нещо да ви се вижда нередно?

Може би ще ви се види нередно, че Германия намаля с всяка година фиксираната висока цена за този ток, докато преди дни в България бе взето решение, цената да е фиксирана в срок от 25 години за всяка такава „инвестиция“. А, и още нещо, от Юли 2010 германската държава не субвенционира тока от соларни паркове построени върху селскостопанска земя, което напълно спира тези проекти (виж точка 2 по долу).

Къде са пазарните фундаменталисти да се борят срещу това гига-изкривяване на пазара?! Къде са левите да се борят срещу директното ограбване на крайния потребител – беден българин – от финансови и икономически профитьори?!

2. Екологично престъпление

Така изглежда 1 Мегават инсталирана мощност на обработваема земя в Тракийската низина, близо до Пазарджик:

Слънчева енергия

Слънчеви батерии

Един мегават от планирани 80 на това място. Както се виджа не ми го хваща обектива колко е голямо това покривало от бетон, желязо и стъкло върху нивата. Панелите са по-високи от човек. Представете колко още от нивите наоколо трябва да се унищожат завинаги, за да се постигнат 80 мгВата .

По-очевидно и директно съсипване на природа и обработваема земя според мен няма къде другаде да намерим. Нивата е купена, разбира се, евтино и уж „почвата е камениста и е негодна за селскостопанска дейност. Парцелът е отдалечен от населените места и липсват комуникации“. Парцелът е между 2 села, с лице на междуградски път и винаги, абсолютно винаги, е бил обработвана нива. От другата страна на пътя има черешова градина.

Питам, къде са еколозите и зелените, когато малката ни плодородна държава е конкретно заплашена да се превърне в съсипана за винаги пустиня от бетонирани черни панели?!

Не е ли време тази крайно анти-природна и анти-човешка схема за източване на пари от държавата и населението да бъде спряна?

Не е плаж като плаж

Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.

Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.


Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.


Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.


Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.


Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.

За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.

На Черно море без бетон и тълпи

Подозирам, че повечето читатели на този блог, а и на блогове принципно, са раздразнени от презастрояването на родното черноморие, бетона и шума. Отделно подкрепят идеята Иракли да остане природен оазис. И най-вероятно са били поне един път на плаж на Силистар, дълбоко в дебрите на Странджа, почти максимално на юг. Някой от вас са и гледали с любопитство плажа простиращ се от другата страна на река Резовска. Голям, широк, празен пясъчен плаж.

Нека тогава да ви разкажа за много по-големия, много по-широкия и много по-дивия плаж зад ъгъла.

Вижте го на Гугъл Мапс:

View Larger Map

Ако имате Гугъл Earth може и да го премерите с вградената линийка. Kакто и да го мерите няма да докарате под 12-13 км. Ако искате за сравнение премерете и плажа на Слънчев Бряг – огромен и дълъг без съмнение, но повече от два пъти по-малък.

Ако се чудите защо на и зад това природно богатство в Турция няма нито един хотел, то е защото целият район, плажът и започващата директно от него лонгозна гора, страшна като джунгла и издигаща се нагоре по меките склонове на Странджа е обявена за природен парк и там няма да се строи.

Градчето към този плаж се казва Инеада (İğneada) и тепърва очаква да бъде разработено като курортна дестинация. Посещава се най-вече от истанбулци, които търсят спокойствие и алтернативна почивка. С всяка изминала година има и все повече българи, които намират път до Инеада. Като цяло, обаче спокойствието там трудно се нарушава. Е, не си го представяйте и толкова изастанало. Току що в центъра на градчето бе открит доста голям и луксозен хотел с всички възможни удобства. Но той е единствения и не се очертава да се строят нови.

Като цяло почиващите отсядат или в собствени вили или в многото частни пансиони.

Мой близък, голям привърженик на морето и чистия въздух, беше толкова въудушевен от природните дадености на региона, че създаде негова вила, наречена закачливо „Южни Морета„, за да си почива там и за да предлага на приятели, съмишленици и техните приятели възможност да почиват на черноморието, но далече, наистина много далече от шума, тълпите и бетона.

Да се стигне до там не е трудно, ако се пътува от София. Пътят е хубав през цялото време, а в Странджа и много красив. За съжаление достъпът от нашето южно черноморие засега е доста ограничен, защото няма КПП на Резово и трябва доста да се заобикаля през вътрешността, но товя някой ден със сигурност ще се промени.

На страничката на вилата има още полезни обяснения и доста снимки.
Какво мислите по въпроса?

Да дръпнеш лъва за опашката…

Беше напълно изпълнимо и не мога да кажа, че не беше съблазнително като идея:
Опашката на лъва
Съвсем не съм сигурен, обаче, дали това не е стар въдичарски трик на царя на животните, та се отказах.

Времето беше прекрасно в събота и решихме да посетим най-накрая зоопарка в Берлин.

Не знам дали едрият екземпляр долу е Кнут или баща му, но белите мечки са наистина страховити. Особено като се бият:
img_0618
Двете дребни сигурно са женски. Бяха в комбина и едната пазеше другата от големия, който ги нападна без явна причина. В крайна сметка женските се скриха в хралупата и надничаха от нея, а мъжкият застана пред нея демонстративно обърнат към тях. Като минахме след няколо часа пак от там, все още се гледаха злобно в същите позиции.

Лъвове, тигри… нищо не важи пред белите мечки.