Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.
Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.
Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.
Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.
Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.
Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.
За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.
Подозирам, че повечето читатели на този блог, а и на блогове принципно, са раздразнени от презастрояването на родното черноморие, бетона и шума. Отделно подкрепят идеята Иракли да остане природен оазис. И най-вероятно са били поне един път на плаж на Силистар, дълбоко в дебрите на Странджа, почти максимално на юг. Някой от вас са и гледали с любопитство плажа простиращ се от другата страна на река Резовска. Голям, широк, празен пясъчен плаж.
Нека тогава да ви разкажа за много по-големия, много по-широкия и много по-дивия плаж зад ъгъла.
Ако имате Гугъл Earth може и да го премерите с вградената линийка. Kакто и да го мерите няма да докарате под 12-13 км. Ако искате за сравнение премерете и плажа на Слънчев Бряг – огромен и дълъг без съмнение, но повече от два пъти по-малък.
Ако се чудите защо на и зад това природно богатство в Турция няма нито един хотел, то е защото целият район, плажът и започващата директно от него лонгозна гора, страшна като джунгла и издигаща се нагоре по меките склонове на Странджа е обявена за природен парк и там няма да се строи.
Градчето към този плаж се казва Инеада (İğneada) и тепърва очаква да бъде разработено като курортна дестинация. Посещава се най-вече от истанбулци, които търсят спокойствие и алтернативна почивка. С всяка изминала година има и все повече българи, които намират път до Инеада. Като цяло, обаче спокойствието там трудно се нарушава. Е, не си го представяйте и толкова изастанало. Току що в центъра на градчето бе открит доста голям и луксозен хотел с всички възможни удобства. Но той е единствения и не се очертава да се строят нови.
Като цяло почиващите отсядат или в собствени вили или в многото частни пансиони.
Мой близък, голям привърженик на морето и чистия въздух, беше толкова въудушевен от природните дадености на региона, че създаде негова вила, наречена закачливо „Южни Морета„, за да си почива там и за да предлага на приятели, съмишленици и техните приятели възможност да почиват на черноморието, но далече, наистина много далече от шума, тълпите и бетона.
Да се стигне до там не е трудно, ако се пътува от София. Пътят е хубав през цялото време, а в Странджа и много красив. За съжаление достъпът от нашето южно черноморие засега е доста ограничен, защото няма КПП на Резово и трябва доста да се заобикаля през вътрешността, но товя някой ден със сигурност ще се промени.
На страничката на вилата има още полезни обяснения и доста снимки.
Какво мислите по въпроса?
Беше напълно изпълнимо и не мога да кажа, че не беше съблазнително като идея:
Съвсем не съм сигурен, обаче, дали това не е стар въдичарски трик на царя на животните, та се отказах.
Времето беше прекрасно в събота и решихме да посетим най-накрая зоопарка в Берлин.
Не знам дали едрият екземпляр долу е Кнут или баща му, но белите мечки са наистина страховити. Особено като се бият:
Двете дребни сигурно са женски. Бяха в комбина и едната пазеше другата от големия, който ги нападна без явна причина. В крайна сметка женските се скриха в хралупата и надничаха от нея, а мъжкият застана пред нея демонстративно обърнат към тях. Като минахме след няколо часа пак от там, все още се гледаха злобно в същите позиции.
Това не е ефект от лещата на апарата, а пархелий или лъжливо слънце. На английски странно му викат sundog. Бях чел за феномена като научно обяснение за много от чудесата от преданията на древните.
Като наблюдавах това явление и погледнах точно нагоре видях и снимах втора странна дъга:
Това вече на знам как му викат и го обясняват научному, но аз го виждам като Усмивка от горе.
Бившите гранични райони в Берлин са типични с това, че макар и често в центъра, са представлявали големи празни полета, изравнени от руините след войната и неизползвани след това. Или пък използвани между двата вала на стената като бразда. Поради тази причина в Берлин има доста още незастроени апетитни места. Пример е бившия център Потсдамер плац, който също е бил граничен район и е построен наново едва в края на 90-те.
Берлинският квартал Кройцберг-Фридрихсхаин е уникален с това, че Кройцберг е бил в западен, а Фридрихсхайн в източен Берлин. Дели ги берлинската река Шпрее, която е била гранична по времето на стената. Поради тази причина бреговете от двете страни са все още в много диво състояние. От страната на Фридрихсхайн има доста дълъг участък от стената на 50 м. успоредно покрай реката. Между тях сега е или поле, или някои от плажните барове, които също са с доста битов, мърляв вид.
От западната страна не изглежда съвсем различно – има къщи, превзети от автономни леви, барове и заведения, някои доста известни, но също с нарочно семпъл мърляв вид. Общо взето място за събиране на алтернативната млада публика, която не харесва лъскавите неща. Но си е надвила на масрафа. И лепи такива лепенки по тоалетните в баровете:
Та точно от двете страни на реката е планирано огромно преустройство, включващо бъдещи небостъргачи и не чак толкова много зелени площи. Наричат го Медиашпрее. Факт е, че районът има нужда от облагородяване, но има риск да нахлуе големият капитал и да унищожи автентичната мърлява берлинска младежка култура. С лъскави огромни сгради и недостъпна река.
Поради тази причина, инициативен комитет от автономни и всякакви други фенове са се активизирали и организирали и са събрали достатъчно подписи в квартала, така че да предизвикат референдум относно решението. Наричат се „Да потопим Медиашпрее„. И изискват
да няма небостъргачи,
да има повече паркове и
да не се строи на по-малко от 50 м. от реката.
Което значи, че почти никъде не може да се строи. Успехът им е голям и сега на 13 юли ще има референдум в квартала.
От общината се оплакват, че ако мине предложението на гражданите, Кройцберг-Фридрихсхайн ще загуби или трябва да плати обезщетения на собствениците до 164,7 мил. евро. Противниците казват – това е страшно преувеличено. От общината са предложили за гласуване в референдума алтернативен смекчен проект с по-малко застрояване и така, че да няма обезщетения.
Какъвто и да е резултатът от референдума (а аз смятам, че гражданите ще спечелят) това е просто отличен пример за успешна гражданска инициатива и ангажираност. Поведението на общината също е културно.
Дали е възможно нещо такова да се случи в София примерно? Би било хубаво. А и има нужда.
