Архив на категория: Лични

Дрезгав глас и слайд китара

Малка предистория. Като четвъртокласник в началото на 90-те още не се идентифицирах с музика и музикални стилове. На едно зелено училище, един от съучениците ми, чийто баща беше работил като механик в западна Германия беше донесъл супер луксозно за тогава моно-касетофонче и две три касетки. Едната беше The Road to Hell на Chris Rea, вероятно също донесена от Германия, където той е много популярен.

Дрезгавият глас и слайд китарата му ми направиха невероятно впечатление (особено интродукцията на The Road to Hell). Kaто се върнахме, помолих татко да ми я презапише. Първата ми касетка.

Музика, доста неподходяща за деца. Не съм знаел какво е блус, но явно още от тогава ми е харесвал.

20 години по-късно послушах същия блус на живо и си припомних детското вълнение:

Културна тълпа

Изкарах новата година в пролетната топлина на пл. Батенберг. Брегович и оркестърът му ни забавляваха, а Месечината светеше над нас през цялото време.

Беше много пълно и много приятно.

Определено най-голямо и добро впечатление ми направиха хората на площада. Свикнал съм на типичното немско всеобщо празнуване, което се изразява в пиянски викове и шум, фалшиво пеене на дебилни и просташки песни в хор и всякакви опити да се досажда на околните. Затова ми направи впечатление този контраст.

На площада в София тълпата се състоеше от всякакви хора, на всякакви възрасти, дошли културно да се забавляват без да слагат алкохола като основен приоритет и без да пречат на околните. Нямаше пиратки и други глупости, просто беше прекрасно.

Единственият леко досаден тип беше един типично едър младеж някъде от бивша Югослявия, с много европейска визия и облекло, който беше пиян до несвяст и в опитите си да се весели, залиташе и с едрата си осанка повличаше бая народ с него преди да успеят да го задържат. Въпреки това нямаше абсолютно никаква агресия и раздразненост у околните. Нещата се оправиха съвсем, след като група цигани го интегрираха да танцува при тях и контролираха успешно да не залита.

Прекрасно наистина.

Бедни ми, бедни Мечо Пух…

Може би защото това е съзнателно една от любимите ми книги още, от когато мама ми я четеше, взимам нещата навътре. Само мен ли ме изкарва от нерви всичката тая комерсиална Дисни помия, която проституира Пух и приятелите му по всякакви всевъзможни начини, само за де се направи някой лев?!

От тази оригинална история не е останало вече нищо автентично. А.А. Милн явно не е знаел какво прави, като е продал правата над Пух за 1000 долара през 1930та.

Ако сте чели само книгата, сигурно не знаете за какво говоря. А познавате ли „приятелите“ на Пух: Лоти, Смол, Устър, Декстър, Лъмпи, Гофър, Ракун, момичето „Кристофър Робин“: Дарби, лошите: Стан и Хев, Гадния Джак и други?! От кога в невинната вселена на Пух и Кристофър Робин има лоши?! За всеки вкус и маркетингова ниша е създаден подходящ, нищо не значещ характер. Поучителна стойност: нула. Цел: още милиони в касите.

Сега, и това ме провокира да пиша, излиза и книга, „официално продължение“ в класическия стил на Пух. Прочетете първата глава и ми кажете има ли нещо общо с поетиката на оригинала.  Нужно ли е просто?!

Ще кажа само едно: добре че Екзюпери не е продал правата над Малкия принц! Ентъртейнмънт индустрията щеше до сега да му е направила наколко филма, електронни игри, рисувани филмчета, кукли. Щяха да му измислят момиченце-принцеса приятелка, да го пратят на училище, да му засадят водна лилия, като контрапункт на розата. Боата и слонът щяха да са симпатични плюшени играчки, ставащи и за шапка и т.н.

А в тези книги става въпрос просто и само за любов.

Великденски музикален поздрав

Христос възкресе!

Поздрави на всички читатели с няколко известни православни песнопения, изпънени от д-р Емилиян Станков, зъболекар от Пловдив. Фамилията не е съвпадение.

Горд съм, че имам малък принос в създаването и издаването на този диск в 8500-ден тираж и се радвам, че успяхме да го издадем под свободен Криейтив Комънс лиценз (CC-By-2.5). Стара музика под модерен лиценз.

Може да си свалите отделните песни като MP3 като цъкнете с десния бутон на мишката и изберете „Download this song“. Update: Пейо, на който съм много благодарен, че ме посъветва как да издадем диска със свободен лиценз го е пуснал като съвсем легален торент в The Pirate Bay. Благодаря!

Надявам се да ви хареса. Това е музика, която наистина ме смирява. Смирява в най-добрия смисъл на думата. А в днешното ни ежедневие и реалност имаме често нужда от смирение.

Поредните netbook впечатления – Samsung NC10

В родната блогосфера има доста мения относно различни модели нетбуци, но реших и аз да не изостана, защото за моя модел не съм чел нищо.
Не знам дали Samsung NC10 го има в България, затова коментарите са ми по общи за нетбуците, базирани на опита ми с моя, който имам от 2 семици.

  1. Нормалната клавиатура има значение. Изчаках да излезе такъв, чиято клавиатура е потчти идентична с нормален лаптоп и не съжалявам. На повечето други модели копчетата за точка и запетайка са едни малки и мижави. Това би било мъка, а пък доста се пише с него (примерно този пост).
  2. Колко държи батерията също е важно. На този е поне 5 часа, което е наистина прекрасно и дава много голяма свобода. Това за мен е решаващ критерии. Нетбук с 2 часа батерия според мен е глупост.
  3. Теглото играе роля. Този тежи 1,3 килограма и според мен е по-тежък от оптималното, което би било 1 кило. Трудно се комбинират точки 2 и 3, обаче. Батерията е по-важна за мен.
  4. Екранът е малък, макар и 10,1 инча, което е доста за нетбук. Разделителната способност от 1024х600 е прекалено малка обаче. Като за компютърче за път става, но такъв нетбук никога не би могъл да ми стане основния компютър поради тази причина.
  5. Атом процесорът на Интел е супер!
  6. 160 гб харддиск е прекалено много, бих предпочел солид-стейт и да не шуми, но не може всичко.
  7. Моят няма блутуут, което не ме интересува, но има хора, които го ползват.

Като цяло съм наистина доволен, защото съм често на път и така мога да си уплътнявам времето с работа и други полезни неща много добре. Цената от 380 евро си заслужава.

Музикални

Деца блусари

Падам си по блус и затова съм абониран за подкаста IndieFeed Blues, който пуска всяка седмица по едно парче на разни сравнително неизвестни, но уважавани американски блусари. Та там си слушам аз много як бавен блус, певецът пее с готин дрезгав глас, китаристът – просто завършен. Ритъм секцията отпусната точно, колкото трябва. Викам си „тия трябва да ги проверя по-подробно“. И накрая водещият изведнъж обявава, че става въпрос за детска група. Баткото на 16 е китарист и пее, средният на 13 е басист, а сестричето на 9 е зад барабаните. А!? Погледнах ги в Ютюб. Имат някакви зле записани филмчета от концерти и това е. Но пък са железни! И имат нов албум, от който Амазон по случайност имаше едно копие, което купих.

Уникални. Няма две мнения дали децата могат да са тъжни (to get the blues) и да пресъздадат чувството. Баткото е просто уникален, прекрасен китарист. Доста наподобява БиБи Кинг и понякога Бъди Гай, но това е похвала, а не критика. А сестричето на барабаните е феноменална сладурана.

Тъй като се казват Homemade Jamz Blues Band, ето едно филмче в частен дом:

Сред блус средите вече са доста известни и БиБи Кинг лично им е фен, така че ще имат бъдеще. Албумът им е прекрасен. Единственото, което малко дразни е, че текстовете на песните са писани от татко им и са на класическите теми, най-вече „жена ми изневерява“. Което просто не си пасва съвсем с възрастта им. „Днес ми писаха двойка“ би било много по-подходящо заглавие за тяхна блус песен.

Купих си плоча, ами сега

Заедно с диска на децата си купих новия албум на другата група на Джак Уайт – The Raconteurs на плоча. „Гъзария“ ще кажете и сигурно сте прави, но пък след като го издават на плоча и имам грамофон, не е чак толкова странно решение. Албумът е супер и тъй като това ми е единствената нова плоча (другите са ми на старо от местния битпазар), съм силно впечатлен от перфектното качество на звука и абсолютната липса на пукане. Сега разбирам винил-манияците.

Правилно решение от моя стана, така да се каже. Но изниква въпросът как да си слушам албума мобилно на айПода? Реално трябва да го сваля нелегално или да го купя пак в дигитален формат. Втория вариант ми се вижда абсурден, а първият поне на теория е престъпление. Глупава работа.