Архив на категория: Лични

Нов iPhone и т.н.

Следих до сега в интернета на живо презентацията на шефа на Епъл Стив Джобс относно втората генерация айФон. Всичко каквото се очакваше и нищо друго: по-евтин, 3G, GPS и общо взето това е. Звучи добре, две мнения няма. А, и няма да го има официално в България още доста време (за разлика от Румъния и Мали, примерно).

От седмица и малко имам Нокия N95, която си взех за едно евро с договор и вече съм напълно убеден, че бъдещето е в свръхмобилните устройства с всичко вътре. Нокията реално все още превъзхожда айФона, защото има и 5 мегапикселова камера и може да записва прекрасно видео, но и продуктът на Епъл става интересен.

GPS е абсолютно прекрасна и задължителна функция, за хора които се зарибяват по география, пък и не само. Хартиените карти ще изчезнат. Отделно чакам с нетърпение зимата сега, за да разбера най-накрая, аджеба, с каква скорост реално се движа по снежните писти. От дете ме е интригувало.

Жалко е, че мобилният бърз интернет е все още толкова недоразвит и се ползва от много малко хора, след като технологиите са налице. А носи огромен потенциал със себе си. В случаи съвсем различни от този да си киснеш вкъщи и да сърфираш. С телефона могат да се направят наистина полезни, практични неща. Но всичко с времето си.

Сега чакаме сериозен напредък в дисплеите, така че да не дърпат толкова ток и да са доста по-големи (и сгъваеми) и революцията ще е наистина масова.

Книги

Бях посочен от Маркуча да напиша някой ред за книгите, които чета. Това е един от тези верижни постове.

Не ми е много лесно да пиша по въпроса, защото като цяло чета малко книги. Откакто слушам подкасти (много) и времето не ми остава да си пусна музика и да чета.

Това са 3-те книги, които скоро съм прочел:

Томас Фридман, The World is Flat – определено интересна книга за глобализацията, световните икономически и политически взаимоотношения и т.н. през призмата на промените в информационните технологии от последните 15 години. Крайно либерална, не харесвам това, но могат да се научат много работи от нея.

Херман Хесе, Степният вълк – разочаровах се честно. Ако главният герой беше на 16 като Холдън Коулфилд би била хубава книга, но такава наивност от интелектуалец на средна възраст е нереалистична. По никакъв начин не мога да се идентифицирам с героя.

Илия Троянов, Революция менте (Die Fingierte Revolution) – След повече от 5-6 месеца мъки свърших книгата на популярния немски писател от български произход Илия Троянов. Темата му е прехода в България и провалът на интелигенцията ни за сметка на номенклатурата. Прав е като цяло. Написана е обаче с безкрайно негативно отношение към всичко в страната ни. Героите, ако не са престъпници, са жертви и дребни мизерници. Без капчица състрадание и някак със срам. И най-важното, не е спомената дори думата ДПС в цялата книга. Да обясниш прехода (ДС, мафията и т.н.) без основния играч е просто нечестно и лишава книгата, от каквито и да е претенции за достоверност.

Скоро купени книги. Не съвсем, средната си я свалих за слушане легално и безплатно от Либривокс.

Ангелика Шробсдорф, Гранд Хотел България – започнах я скоро. Авторката е възрастна еврейка от немски произход, която е прекарала част от детсвото си в България в бягство от нацистите. Разказва за София през най-голямите мизерии на виденовата зима, когато е дошла за да помогне на роднини. Харесва ми засега.

Дж.К.Джером, Празни мисли на един празен човек – не съм я чел/слушал на английски

Майкъл Ондатджи, Английският пациент – филмът ми е любим

Искам да препрочета:

Ерих Кестнер, Фабиан – съвсем не детска книга. Берлин от началото на 30те опасно прилича на Берлин от днес.

Ярослав Хашек, Швейк – за кой ли път, Маркуча ще ме разбере…

Астрид Линдгрен, Пипи Дългото чорапче – много ме е яд, че не знам шведски само заради тази книга

Уф, това беше. Би ми било интересно да науча какво четат WhATA и view.point.

Аризона, точно преди 2 години

Arizona

Поздрави с предпролетен залез от пустинята Мохаве в западна Аризона. Направих снимката преди две години, а ми се струват много повече, защото си мисля и спомням много често за това пътуване.

В американския Югозапад всички клишета са вярни.

Самотен остров

Бях любезно блогърски помолен да разкажа кои са 7-те албума, които бих взел на самотен остров. Ще откажа любезно, защото нямам определени любими албуми. Но пък ще кажа, кои 3 песни бих сънувал и на самотния остров:

The Rolling Stones – Gimme Shelter
The Beatles – Because
Led Zeppelin – Since I’ve Been Loving You

Считам ги за примери за космическо провидение. Това че и трите са създадени в рамките на една година (1969 -1970) може би е съвпадение. Това е.

Ако искат Маркуча и Георги могат да разкажат каква музика те не биха оставили зад себе си.

Юбилей! 10 години в мрежата

На 5 септември 1997, с 20 долара в ръка се запътих да си купя абонамент за Интернет от Техно-линк в моя град.

Техно-линкБях проучил пазара, което не беше толкова лесно – нямаше го Гугъл, пък и връзката я нямаше. По-онова време имаше вече 3-4 доставчици, които предлагаха услугата на различни цени. Помня, че „Цифрови системи“ бяха уникално скъпи.

Аз се спрях на офертата 8 часа на месец за 5 долара. Това са към 7 лв. сега, но на времето беше много сериозна сума. Алтернативата беше неограничен достъп за 25 долара на месец, което беше наистина прекалено много.

Офисът на Техно-линк се намираше в някакъв апартамент в кооперация на абсолюто глуха и забита улица, която намерих след много питане. Записах се, избрах си потребителско име и парола (помня я още) и получих 6 дискети с Интернет Експлорър на тях, които после трябваше да върна. Експоръра беше як, защото вместо въртящото се „е“ имаше някакво анимирано лого на Техно-линк.

Прибрах се с туптящо сърце вкъщи, инсталирах Експлоръра, изчаках 2 часа, за да ме „включат“. И набрах заветния телефон с пулсово аналогово набиаране. Тутутуп-тутутутутуп….. Жужене, пйукане и мячене, тишина, „Logging onto network“… и официално станах гражданин на света!

MirПървата страница, която отворих беше CNN.com, а първата картинка – на станция „Мир“. Тогава отварянето на картинки си беше събитие и траеше с минути. А аз имах 8 часа – по 15 минути на ден. Стигаха ми.