Архив на категория: Спорт

На мач на европейското

Малко снимки от и около мача Ирандия-Хърватска в Познан от неделя.

Прекрасно настроение в целия град, напълно мирни и весели фенове. Адски много ирландци, които просто си пиеха и пееха през цялото време. Е, не съвсем, пиенето свърши на влизане в стадиона, а пеенето след третия хърватски гол.

Ринека около кметството беше препълнен  фенове в отлично настроение. Как не чух дори една псувня от хърватските, странно наистина.

Бяха се разделили на два лагера на площада, но без реално да си обръщат внимание. Основната песен на ирландците е „Ey, Trapattoni, you used to be Italian, but you`re Irish now!“

Стадиона, ирландски скици на фона на хърватския блок. Ирландците бяха оглушителни в песните си до третия гол, след това се чуваше повече Хърватска. Накак си по-страховито надаваха вой бяло-червените. Ирландските песни са мелодични.

Прекрасно обобщение на цялото събитие. Русокоската на прозореца на горния етаж за съжаление не се вижда добре. Наслаждаваше се на международното внимание на половината площад отдолу.

Футболът е голяма работа наистина, дава възможност на мъжете да се налудуват и изразходват енергията за нещо напълно безобидно.

Писмо от Хонг Конг

Снощи получих интересен мейл от мой много добър приятел – китаец от Хонг Конг. Това е съдържанието на български:

Просто исках да споделя.
Принципно не съм подкрепял действията на централната власт в миналото, но относно сегашния дебат за безредиците в Тибет, аз съм много разочарован от преувеличенията и изкривявания на истината от страна на западните медии и обвиненията без конкретно покритие.
Все пак, аз подкрепям идеята, че олимпийските игри не трябва да са свързани, с каквато и да е политика.
Да бъдем честни, да се уповаваме на фактите, а не коментарите; на историята, а не на медиите…“

Да си кажа право това писмо доста ме учуди и разстрои. Моят приятел е напълно западно ориентиран гражданин на Хонг Конг и Британия, католик и един от най-аполитичните хора, които познавам. Щом той се чувства толкова обиден и наранен от кампанията срещу Китай, какво остава за останалите 1,3 милиарда обикновени китайци, които с такова желание и гордост се подготвят да посрещнат света на Олимпийските игри?

Нечестно е спрямо всички. Или колко са наивниците, които вярват, че някой там горе наистина се интересува от нелекото положение на тибетците, или че Тибет има някакъв реален шанс за независимост? Става въпрос за съвсем други неща.

Ход като от градинката пред театъра

франкфуртер алгемайне
Това е първа стрница от днес (24.01.2008) на общо взето най-реномирания немски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Важно е да се отбележи, че вестникът по традиция и от елитизъм нямаше (цветна) снимка на първа страница до октомври миналата година.

Изобразен е ходът на Веселин Топалов в партията му срещу Крамник, който е объркал и впечатлил целия шахматен свят. Счита се за напълно неподходящ от експертите. Топалов е бил яко.

Шахът като цяло не е наистна популярен в Германия, в смисъл че обикновените хора си нямат идея кои са Крамник и Топалов и дори по време на скандалния им мач за титлата трудно се намираха и съвсем малки дописки по вестниците. Затова е доста странна тази картинка. На снобизъм намирисва.

Все едно, важното е че Топалов е централната фигура в историята. По-подробната статия, в част „Спорт“, започва така: „Блъф ли беше? Или Веселин Топалов искаше нарочно да унижи Владимир Крамник?[…] Сякаш искаше да каже ‘Ето, на теб мога и фигура да ти подаря!'“ Статията се казва „Бомбата от кафенето“, разбирай където играят аматьорите.

Не разбирам много от шах, но според мен Топалов е пример, че шахът не е само ледени калкулации, а може да се играе и със сърце. Противниците му се стъписват от нападателния му стил. Срещу компютър се съмнявам да има голям шанс, но това няма значение.

До Шанхай и назад

Снощи се върнах от Китай, извинявам се за дългата пауза, но това беше причината.

Летях със световните шампионки по футбол – Германия, които се мотаеха из самолета със златните си медали и към края се напиха с бира и пяха „Steh auf, wenn du Weltmeister bist…“, което грубо преведено значи „Кой не е станал от седалката си, не е световен шампион.“ По мелодията на Go West. Което беше и посоката на полета. И норвежките националки бяха там, много руси, не така еуфорични заради 4-тото си място и все пак не така мъжки изглеждащи, както си ги представям.

От Китай ще пусна снимков материал в идващите дни, но ето някои неща (важни и маловажни), които научих от пътуването си:

  1. Няма двама китаеца, които да си приличат
  2. Главозамайващото феноменално развитие на една държава може да е канализирано, подредено и умно. Не като в София, където не е и толкова главозамайващо
  3. За китайците яденето е свещенодействие и затова храната е уникално вкусна. Няма общо с европейската „китайска храна“
  4. Почти изобщо няма дебели китайци, а китайките са с елегентни крака и глезени и обичат да носят поли
  5. Фризьорският салон е важна институция и младежите ходят там по-често от по барове. Има и „розови“ фризьорски салони
  6. Хубавият чай е много скъп, както качественият алкохол тук. Там пият чай вместо големи водки. Помага им на развитието
  7. В Китай няма комунизъм, дори и формално почти липсва

Списъкът е много дълъг но ще спра дотук. Чакайте снимките.

Новак Джокович

Току що загуби от Федерер на финала на USOpen (7-6,7-6,6-4), след като имаше 7 сетбола общо.
Както и да е, човекът е на 20, има време. Федерер ще има проблеми.

Не знаех само, че Новак е уникален образ извън корта. Гледайте това видео. Който познава тиковете на днешните тенис звезди, ще се смее с глас, гарантирам: