Архив на категория: Архитектура

На „траколожка експедиция“ в рамките на Пловдив

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е „tumulus-spotting“, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам, че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един „златен век“ 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истинска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Филиповска могила, Пловдив

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:
Филипово могила, вход

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:
Филиповска могила, Пловдив, ново предверие с портал

Портал, Филиповска могила

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни напречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.
Портал и предверие, тракийска могила в Пловдив

Таван на предверието на Филиповска могила

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.
Филиповска тракийска могила, централна камера

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртени на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.
Таван на централната камера

Таван на централната камера, детайл, Филипово, Пловдив

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:
Под на централната камера в тракийска могила в Пловдив

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за мащаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.
Могила Пловдив Филипово

Могила в Пловдив

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележителности на хилядолетния ни град.

Update Януари 2016: Входът на могилата вече е затрупан с един самосвал пясък и така тя реално е запечатана и недостъпна. С оглед на съществуващия риск да бъде абсолютно унищожена и липсата на реални шансове в скоро време да се експонира както трябва, решението изглежда правилно.

Социално-архитектурни теми в съвременната рап музика: сравнителен анализ

(Ама, заглавие, а?! Личи ли ми, че съм си смукал из пръстите научни публикации?)

Не слушам много рап, но някои неща ми харесват.

От голямото количество немски рапъри ми харесва само един: Sido. Интелигентно момче с прекалено културна физиономия, поради което в началото на кариерата си хитро носеше маска – лъскав череп, за да изглежда по-заплашителен. Големият му хит от 2004 беше „Моят блок“:

Това е ода за панелния блок (в западен Берлин), в който е израсъл. В рефрена лирическият герой с гордост реди: „Моят град, моят квартал, моята махала, моята улица, моят дом, моят блок: моите мисли, моят живот, моето сърце, моят свят се простират от първия до 16-тия етаж…“ Римите разказват какво се случва на различните етажи: наркотици, проституция, бедност, престъпност.
Описанието на социалния разпад стига своя връх в следните рими: „на площадката на 16-тия вони ужасно, от жилище, в което някой виси на въжето вече от 2 седмици“. И после продължава със супер метафората: „а аз вися на 6-тия, на моя етаж, със супер яките си съседи, във моя блок!“ Почти нищо от това не е преувеличение, случва се наистина много често отчуждени хора да умират сами в жилищата си и да бъдат намирани след седмици, та дори и месеци и години. Sido е поет. Някой ден ще пиша и за неговата балада за Берлин, една от наистина любимите ми песни.

Но темата е друга. Става въпрос за тематизирането на социалните блокове и в рап музиката. След Sido, чуйте това парче, издадено в Балтимор 2 години след „Mein Block“, от Tyree Colion, истински генгста-рапър, прекарал половината си живот в затвора, включително и за убийство:

Качва се етаж по етаж в своя блок (social projects) и рaзказва за проституцията, наркотиците, миризмата, престъпността, която вижда навсякъде.

Този тип със сигурност не е чувал нито за Sido, нито за неговия блок, но темите са идентични.

Това не е съвпадение, а диагноза за високото социално жилищно строителство.

Симфония от бетон

Това лято бях за пръв път в Поморие. Направи ми много добро впечатление, Поморие има истински приятен градски характер.

Успях да видя Интерхотел Поморие, радикален модернизъм от началото на 70-те, сега занемарен и донякъде достроен с мутробарок и дървени навеси. Много жалко за него.

Но защо никога нищо не съм чувал за абсолютно великолепното лятно кино до него?! Дори в интернет се намират супер малко снимки от този шедьовър.

Вероятно от същия период като хотела, това е архитектурно признание в любов към бетона. Лек, елегантен и ефирен.

Екранът, и малката сцена пред него буквално висят над водата, подобно на лодка, която всеки момент ше бъде спусната в морето. За разлика от хотела наблизо, всички форми тук са меки и заоблени и засилват морската тема. Но радикалността на материала и експресивните извивки, най-изявени в предверието (което нямаше как да снимам добре в пълна тъмнина с мобилния си телефон) ми напомнят най-вече на италианския футуризъм.

Екранът, толкова леко поставен на тази тънка стойка от бетон, според мен, е напълно нарочно оставен твърде малък, да не пречи на основната гледка – морето и светлините отразяващи се в него. А само да я допълва. Гениално.

Киното не е имало нещастието да бъде ремонтирано и „модернизирано“. За това говорят симпатичните допотопни тонколони под екрана, шумната прожекционна машина, а и всичко останало вътре. Гледахме там „Стъпки в пясъка“ спонтанно, заради самото кино. Темата пасна перфектно на обстановката. Съвсем нелош филм.

Съжалявам за размазаните и малко снимки. Ще ми се да знам много повече за това кино, кой е архитектът, кога е построено. Ще ми се и да вярвам, че винаги ще си остане в този прекрасен меалнхолично-футуристичен вид.

Тепе с подземен гараж

Преди (тук съм писал за тази снимка):

Сега:

Мол „Марково тепе“ е един от по-грозните молове изникнали из България. Както се вижда, размерът му е по-масивен от тепето и по този начин смазва всичко наоколо, включително и Бунарджика. На всичкото отгоре строежът му е спрян за неопределено време и изобщо не е ясно дали някога ще се дострои.

Като се има предвид, че Пловдив, със своя прекрасен център, няма никаква градоустройствена нужда от молове (извън Тракия), имам малко концептуално предложение.

    1. Всичко над земята се взривява и събира на една купчина.
    2. Подземните нива гаражи на мола се довършват и вкарват в експолатация.
    3. Купчината и оконостите й се покриват с хумусен пласт и се облагородяват.
    4. Имаме си пак 7 тепета в Пловдив, само че едното е с полезен подземен гараж точно в централната част.

    Проектът е доста реалистичен, в Берлин познавам доста такива тепета, изникнали от руините на смазания от бомбардировки град. Под доста от тях има и недовзривени бункери, които са прекалено масивни и невъзможни да бъдат разрушени. В този мол, мисля, е излят не по-малко бетон.

    Мидия

    Най-красивото крайбрежие на Черно море, което съм виждал, без съмнение е около Мидия (като от линията Мидия-Енос). Сега Къйъкьой.

    Старото гръцко село е разположено на висок нос, обграден с византийска стена, стояща си и до днес, а от двете му страни се влива по една река като Велека.

    Тъжно ми стана като го посетих това лято. В лошо състояние е, а даденостите му са същите като, ако не и по-добри от подобните му Несебър и Созопол.

    Старите гръцки къщи са до една изоставени и бавно се разлагат. Ако има нещо новопостроено, то е безвкусица, но и бедно направено. Романтиката, която иска много малко услилие там, за да разцъфне сред смокините и старите улички, е почти напълно унищожена и потисната.

    Много, много неща трябва да се променят, че Мидия да изпълни огромния си потенциал. Съмнявам се, че ще стане.

    ПП.: Точно до селото има скален манастирски комплекс, построен от Юстиниан, който би бил под защитата на Юнеско, във всяка друга държава. Тук, той просто си седи, а пред него стои самоназначил се циганин пазач, който събира за себе си „такса“-милостиня и предлага слабо светещи фенерчета.

    Интересно и меланхолично ъгълче на Балканите.

    Берлинска архитектурна трагикомедия

    Как ви харесва нещото в дясно?

    Нека да обясня. Нещото в дясно е „временна“ постройка, промотираща възстановяването на центъра на Берлин в пруския му вид преди войната и ГДР. На това място до преди няколко години стоеше полуразглобеното гедерейско НДК – „Дворецът на републиката“ – съвсем класическа модерна бяла сграда с огромни стъклени фасади витрини.

    Писал съм за историята на мястото. Накратко пак. Преди войната там е бил пруския градски дворец. През войната е лошо избомбен. След войната, вместо да се реставрира е взривен от ГДР, най-вече по политически причини. На негово място, през 70-те, е построен Двореца на републиката. След промените, по други политически причини, пък той е превърнат в руина уж да му се маха азбеста и после разрушен.

    Всичко това е под натиска група богати старчета, които си мечтаят да възстановят пруското величие на Берлин, сякаш 20-ти век не се е случвал. Те имат много силно лоби, което уреди разрушаването на гедерейскиото НДК, с цел да се препострои стария дворец и всичко да си стане, както си е било в „доброто старо време“. Всъщност да се построи функционално нова сграда, но със старите барокови фасади.

    Така да се каже – случай на патологичен архитектурен реакционизъм.

    И тук идва закачката. Това новото нещо недоразбран и копиран декоснтруктивизъм от желязо и стъкло не е сложено там от авантгардисти протестиращи срещу скованото мислене, а от същите тия старчета да промотира препострояването на пруския дворец на поляната до него. Шизофренично!

    Вижте как „хубаво“ се вписва сред другите сгради по Унтер дер Линден:

    Берлин след промените е пример за може би най-големия пропуснат архитектурен шанс на новото пост-модерно време. От толкова много потенциал излязоха само, или трагично-скучни пост-пруски фасади, или пълни недомислици. Това просто е черешката на тортата.