Архив на категория: Архитектура

Къщата на тепето

Арх. Светослав Грозев е един от малкото българи, които наистина строят модернистични сгради без компромиси през 30-те години. Дали, защото е бил активен най-вече в „провинциален“ Пловдив, дали защото явно през соц-времената, като немски възпитаник, е държан настрани от важни проекти – той е виртуално напълно непознат на обществеността. Ако потърсите в интернет, няма да намерите почти нищо за него.

Най-интересната и видима част от творчеството му са еднофамилните къщи на богати пловдивчани от 30-те. Това е много тънък жанр. Още повече в стил чист модернизъм по онова време. Та и днес малко хора са готови да си построят къща с плосък покрив и изчистени линии, без никакви червени керемиди и наклонени стрехи.

Впечатлителното при Грозев е, че някак си неговите къщи не са така сурови и „страшни“ като De Stijl или Bauhaus, макар и очевидно директно повлияни от тези течения. Детайлът при него е много важен и тук и там, явно нарочно, се прокрадват елементи, еретични спрямо постулатите на „форма, базирана на функцията“. Типичните вертикални прозорци на стълбищата при него често са засводени. Стрехите, макар и на плосък покрив, често имат някак си по-традиционен вид, с меки извивки. Има нещо българско, южно, подходящо за Пловдив в този модернизъм.

Николай Чинков пише, че Грозев е надзиравал сам строежите и също е оформял интериорите. Вероятно в някои от къщите все още са останали елементи от работата му, които са силно любопитни.


Като цяло еднофамилните къщи на Грозев биха били една прекрасна изследователска тема за млад архитект. Работа, която би обогатила българския архитектурен свят. [Update: Изглежда, че желанието ми се е сбъднало. На 11 юни от 14:30 в САБ, сътрудник на БАН Георги Кафелов ще говори за къщите на Грозев.]

Най-радикалната откъм модернизъм негова къща е тази.

Най-луксозната откъм материали и размер е жълтата на „Антим Първи“.

А тази от снимките, построена през 1936 за фабриканта Стaйно Стaйнов, когато някой ден бъде възстановена, ще бъде със сигурност пораждащата най-много завист.

Когато е пак бяла, а големите й прозорци грейнат в някоя топла пловдивска вечер и дворът й се освети, много хора ще се зачудят кога изникна това чудо горе, на най-личното място в града.

Знаете ли нещо повече за нея? Виждали ли сте стари снимки?


Това е съвместен (двоен) пост с Пейо Попов по темата. Прочетете и неговия по-обятелен разказ и мнение за Къщата на тепето. Има и повече снимки с феноменалните й панорами.

Бедствена star архитектура

До вчера бях голям фен на herzog & de meuron. Но вчера прекарах цял ден в проектираната от тях библиотека на TU Cottbus и мога с тъга да обявя, че тия идоли паднаха от високо. И не е заради непрактични изцепки, като например, че на всеки етаж от библиотеката имаше мизерна тоалетна за само един човек.

Ето я сградата отвън. На изкуствен хълм/пиедестал и облепена с полупрозрачни гигантски букви (и двете – доста елементарни метафори, като се замислиш):

Проблемът е като гледаш отвътре-навън, обаче. Нямам спомен да съм бил в по-дразнещо потискащ интериор. Интересното беше, че и атмосферата на събитието, в което участвах, беше също необяснимо нанервена.

Според мен причината е това:

Обикновен немски априлски ден в тази сграда се превръща в кошмарно мрачен пейзаж от черни буреносни облаци и сгради, които сякаш са в пелена от дъжд смесен с градушка.

Впечатляващ провал.

Сграда на годината

Ако има нещо, което да онагледява перфектно мотивацията зад предложението ми за постмодерна българска архитектура, то това е тази къща в Чепеларе:

Има нещо средновековно, в добрия смисъл на думата, нещо много уютно в тази композиция. Може да се проследи развитието на вкусовете и стиловете чрез ползваните материали, мазилки, парапети и дограми. Има толкова много детайли, които радват.

    • Старата част в ляво с оригинална дървена дограма, жилищна част горе и промишлена – на първия етаж
    • Плавното преминаване от нея към стилния дървен сайвант с еркер върху реката
    • Красиво подредените цепеници вместо изолация на външна стена на бетонната стълба, която е прелюдия към
    • Ритмично редуващите се експресивни вертикали (любим на WhatA) видим бетон и неизмазана тухла, над които се разполага
    • Серия от тераси и балкони с различна дълбочина и парапети, съседстващи с
    • Елегантно акцентираните във фасадата клозети, пример за форма следваща функцията, всичко това осмислено от
    • Оазиса на благоденствие в средата, боядисан в ярко зелено с хромирани перила на терасата, стил хотел в Слънчев бряг.

    Мечта ми е да видя нещо толкова естествено и непринудено да бъде концептуализирано и проектирано от български архитект.

    (Бивш) архитектурен хаос

    Това се явява спонтанно продължение на поста ми относно нуждите от свеж архитектурен подход в България.

    Нямам спомен сграда да ме е карала да избухвам в смях, но тази на снимката винаги ми подобрява настроението. Охлювът на Симеоновско шосе е скучна, бедна на фантазия постройка в сравнение с това.

    Достатъчно ми е да погледна няй-лявата колона прозорци на предната фасада, за да ме напуши на смях. Нито един прозорец не си прилича с друг, едното е балкон, другото е малка бойница, третото е витрина и т.н. Огледалните малки стъкълца на първия етаж са черешката на тортата! С перваз за саксийки. Первази имат само тези, на които им трябват.

    Вторият етаж като цяло също радва. Забележете прозорците в третата колона от дясно на ляво! А и елегантният вертикален отвор под сателитната чиния на страничната фасада (единствен!) не е за изпускане.

    Това нещо архитект не може да го концептуализира. Това е еволюционна архитектура!

    Всъщност това е крайният резултат от похвален според мен проект за насърчаване на общото саниране на стари блокове. Етажните собственици трябва да преодолеят неприязънта си към каквато и да е солидарност отвъд входните врати на апартаментите си и в замяна получават държавна/ЕС финансова помощ за общото саниране на блока.

    На страницата на проекта има много снимки „преди-след“ и още много забавни естествено еволюирали сгради, сега опаковани обратно в модернистични дрехи.

    Ето още малко примери:

    Спретнат блок, но най-дясната колона прозорци вкарва екстравагантност.

    Вариращата дебелина на фасадата най в ляво е типична.

    Другият ми фаворит. Два различни прозореца, две различни тераси и един остъклен балкон за един тип апартамент в рамките на пет етажа.

    Има нещо шизофренично в хаоса, който напира под новата обща външна изолация, която напразно се опитва да унифицира, с ярки цветове и прави ъгли, напълно различни вътрешни светове.

    Българска пост-преходна архитектура – време е!

    Резюме

    Този пост представя лаишкия ми архитектурен концепт за модерна българска жилищна сграда, базиран на съвременните социално-естетически реалности в страната.

    Модернизмът като грешка

    Съвременното жилищно строителство (не само) в България е много скучно. Кооперации в лишен от вдъхновение неомодернизъм със стандартни балкончета, няколко мансардни етажа, кръгъл прозорец и куличка. Най-смелите вариации слагат повече стъкло, може и малко дърво в детайлите, с което нещата просто стават още по-стандартно неомодернистични. Евтини имитации на някакви западни течения, които по само себе си са лишени от новаторство някъде от времето на Гропиус насам.

    Освен, че стилът е скучен, прекопиран и изтъркан, той е и напълно неподходящ за съвременната българска реалност на липса на държава. Модернизмът, особено в жилищното строителство, винаги е бил стил с доста социалистически корени – унифицирани жилища, изчислени, преценени и разпределени от „разумни“ архитекти, които задават на живеещите в тях начина на живеене и априори не приемат своеволни модификации.

    България – страната на свободния етажен собственик

    А в днешна България, особено в жилищната среда, социалният договор е максимално Laisser-faire. Всеки либертарианец би трябвало да се умилява от липсата на държава и абсолютната свобода на индивида да прекроява и подобрява жилищната си кутийка отвътре и отвън.

    Фасадите на панелните комплекси – тези модернистични утопии на един обречен строй – са най-нагледният пример за свободата, която цари в държавата ни.  Тук всеки е свободен да оползотвори етажната си собственост според нуждите си и както на него му харесва, а не както е решил някакъв архитект.

    Изолации в различни цветовe и дебелина за всеки апартамент, остъклени балкони, зазидани балкони, замазки, надстройки, козирки, външни щори, различни видове дограми, сателитни чинии и рабира се външните тела на климатиците – сложени различно спрямо всеки прозорец на всеки един етаж.

    Реално имаме нов стил, но не е лицеприятен

    Утопичният модернизъм, унифициран и подреден, се е превърнал по един съвсем естествен и лишен от регулация начин в български пост-преходен стил, зависим само от пазара на строителни материали.

    Прекрасно – имаме си собствен стил! Български индивидуалистичен пост-модернизъм.

    В цялото това въудушевление остава само една горчива нотка. Грозно е. И неподходящо. Модерната архитектура става просто циганска, когато се избяга от унифицираната естетическа визия на архитекта, който я е създал. Тове е и огромният минус и провал на модернизма – красив е само, когато е стерилен и нов.

    Кой ще е първият архитект отърсил се от оковите на ВИАС и четенето на западни архитектурни списания?

    Е, питам се тогава, съвсем лаишки, защо някой буден архитект, който му е писнало да копира клиширани концепти от Запада, не прегърне либералното българско течение и не създаде първия концептуално-обоснован пример и крайъгълен камък на този стил.

    Сигурно е трудно, но според мен не е невъзможно да се проектира и построи кооперация в България, която не би била загрозена от неминуемите преустройства и „подобрения“ на новите собственици на жилища в нея, а само осмислена и завъшена чрез тях. Сграда, на която няма да личи, кои собственици са си зазидали балконите и кои са ги остъклили. Логично – тя трябва да прилича на мравуняк още преди живеещите в нея да са я превърнали в такъв. Конформизмът и еднообразието в жилищата трябва да липсва, а ето и примерни конкретни стъпки, които могат да се предприемат на ниво проект:

    1. Максимална вариабилност на разпределението в жилищата
    2. Балкони, които могат да се зазиждат или остъкляват, някои могат да са остъклени и по проект, но пък тогава да могат да се „отстъкляват“ и пак зазиждат
    3. Кула, изглеждаща като по-късна надстройка, даваща тон за други надстройки
    4. Поне 3 вида различна дограма по фасадата
    5. Предвидена по проект възможност за интегриране на външни щори
    6. Весело ползване на цветове, мазилки и дебелина на външната изолация
    7. Предвидени места за външните тела на климатиците и сателитините чинии, примерно скоби за поставяне, които седят като декоративни елементи, ако не се ползват по предназначение
    8. Ако сградата има двор или градинка, апартаментите на първия етаж да са тип (селска) градска къща с излаз през терасата към оградено дворче

    Можете да се сетите и за други. Лесно е, просто трябва да се анализират няколко панелки в днешния им вид, а и модерни кооперации на повече от 2-3 години, чиито собственици вече са изразили индивидуалността си.

    Основната трудност и виртуозност, която се изисква от архитекта на тази хипотетична кооперация е да канализира естествения хаос в естетична рамка. Трудна задача, но ако се постигне, наистина ще имаме нещо оригинално, адекватно, весело и типично българско!