Архив на категория: Архитектура

Пловдивски старини и новини

Умът ми дава заето, когато си помисля за всичката история спяща на няколко метра под целия център на Пловдив. Прекалено много е и е прекалено интересна.

Малко снимки от разкопките до Понеделник пазара следват по-надолу, но първо малко предистория.
На това място дълги години седеше полупостроената сграда на бъдещ Археологически музей на тракийскто изкуство. Започната преди промените и с реално завършен груб строеж. Някакъв сравнително авантгарден модернизъм беше, защото базираше на триъгълни форми и странни покривни бетонни панели, също триъгълни. Може би щеше да е е оригинална ако я баха достроили, а пък и Пловдив се излага, че няма пищен археологически музей, отговарящ на статуса му на град не по-млад от Троя.

През 2007 обявиха, че бетонната сграда на музея ще се маха и там ще се строи хотел + мол. С „интеграция на археологията“. Отписах мястото, археологията и шанса Пловдив да има археологически музей напълно.

Следните снимки и това което видях там миналата седмица ме впечатляват, обднадеждават и обезкуражават едновременно.

Тук ще се строи „Пловдив – Централ“ с 55 метрова кула „нов символ на Пловдив“:

Както бях писал, напълно бях отписал римските останки като чух че ще ринат много масивната сграда над тях. За мое учудване са се справили много добре и културно. Отанали са само железбетонните колони, които няма кака да се махнат без да се помели всичко, но и римските улици и къщи изглеждат непокътнати.

Всички кръгли колони, които стърчат са реално основите на сградата на музея и са железобетон. Макар че са повредили части от римските останки, строежът е бил разумен и технологията да се побиват колони, а не да се копае дупка за основите, е била много удачна за времето си.

Миналото лято са проведени археологически проучвания на новоразкритите старини. Открити са доста интересни неща, мозайки, ложета и т.н. Площта е гигантска – 8 декара.

Разгледайте долната снимка по-внимателно. Това е напречен разрез на римска улица. В средата под плочите е канализацията, а отстрани се виждат не е един а няколко водопровода от глинени тръби. Умът ми не го побира колко добре е бил планиран, устроен и построен градът преди хиляди години.

Следващата е също много интересна от историческа и цивилизационна гледна точка. През целия ареал преминава една много дебела градска стена, тук се виджа вдясно. Ако се вгледате по-добре, ще забележите, че е построена директно върху сега разкопаната улица с водопровода и я пресича, а камъните, с които е градена стената са колони, капители и други дялани камъни, влачени от по-старите сдания. Явно стената е от много по-късен, беден и тъмен период от този с водопроводите и градоустройството:

Мога да кажа само браво за разкопките и разкритията и начинът по-който до сега се действа ме обнадеждава, но сега следват лошите новини. Ако наистина се изпълни този хотел+търговски комплекс няма как да не се разруши много от разкритото, дори и при най-добри намерения.

А дори и да забравим за старините, 55 метровата кула с асансьори, която ще е свързана с мост към стария град отгоре ме втрещява! Мащабите ще са смазващи. Една от най-емблематичните красоти на Пловдив – отвесните сиенитени скали от южната страна на Стария град виждащи се от много далече надолу по булеварда, ще бъдат безвъзвратно скрити и заменени с мастодонт от стъкло и еталбонд. Ако имате нерви разгледайте одобрения „идеен проект“.

Тази гледка ще остане само на снимка:

Дано в крайна сметка разумът и любовта към хилядолетния ни град да надделеят.

Баухаус в Пловдив

Къща

Представям ви една къща, която ми е правила впечатление от ранна детска възраст. Винаги ми се е виждала странна, защото има модерен вид, познат ни от социалистическата архитектура, а всъщност й личи, че е частна еднофамилна къща, а не дом на културата или нещо подобно.

Научих повече за нея от книгата “Пловдивски архитектурни хроники” на сина на арх. Боян Чинков – Никола Чинков.

Къща

Странна е, защото са много малко като нея – доста изявен модернизъм, силно повлиян от немския Баухаус, построена за Драгомир Цанков през 1937 г.

Архитект е Светослав Грозев, завършил Висшето техническо училище в Берлин през 1925, построил някои от най-прекрасните модерни къщи и сгради в Пловдив. За съжаление не се чува много за него.

Къща

Най-впечатляващ елемент, няма две мнения, е бетонната козирка на терасата с огромни отвори, директно повлиян от модернизма на льо Корбюзие и Гропиус. Прекрасна е. От друга страна има и елементи, които я отдалечават от напълно ортодоксалния функционализъм, като заобленото експресионистично балконче.

Къща

От друга страна ми е трудно да си обясня хаоса от прозорци от страната на стълбището. Сигурно някои са нови.

Нямам идея, на кого принадлежи в момента, явно е на някой паранаоик или човек с неприятели, ако се съди по бодливата тел и бруталните решетки, но все пак чест прави на собственика, че не е променил стила и дори е оставил старите оригинални външни щори.

П.С.: Това не ми е любимата къща на арх. Грозев. Той има няколко прекрасни, но една е разположена на такова феноменално място, с абсолютно феноменален изглед и наистина изчистена двуетажна структура и плосък покрив-тераса, че тя за мен е най-великолепната къща не само в Пловдив, но и изобщо. Някой ден може и да пиша за нея. Няма да се сетите коя е…

Халтурата на Бузлуджа

Това лято случайно ми се отвори възможност да посетя паметника на Бузлуджа. Заслужаваше си.

От предишни мои постове не един път си е проличало, че съм фен на паметника пред НДК и го считам за културна ценност с голяма артистична стойност. Авангарноста му не може да се отрече.

Паметникът на Бузлуджа е друга история. Общо взето е наистина перфектен представител на ценностите и качествата на БКП преди, и БСП след промените.

Ретроградността на цялата концепция и липсата на каквато и да е иновативност в него са поразяващи. Това е една необикновена църква на комунизма с почти всичките й църковни елементи:

  1. ритуална зала с мозайки, купол и мраморен под като византийска базилика,
  2. висока камбанария,
  3. не една, а две свети троици по мозайките: Благоев, Димитров, Живков плюс Маркс, Енгелс и Ленин (межународните са по важни и са директно над олтара),
  4. вместо Христос Пантократор, на купола има сърп и чук,
  5. вместо кръстове, навсякъде по мозайките пърхат петолъчки.

И сякаш, за да прикрие напълно безидейната и назадничава същност на проекта, аркитектът е решил да му даде „авантгарден“ вид. Как? По най-елементарният начин – като го направи да изглежда като летяща чиния, „нещо от бъдещето“. Концептуално това е просто пълен провал за една идеология, която поне на теория се счита за революционна и крайно прогесивна. Реалността е овековечена от паметника добре – халтура.

Следват няколко снимки.

Бузлуджа - общ изглед

Бузлуджа - вход

Купол

Троица с паднал ангел

Като няма друго - поне петолъчки да има

Ритуална зала общ изглед Бузлуджа

Състоянието на монумента в момента пък е прекрасна диагноза за идеологическата мотивираност на столетницата. Просто няма такава. Не им пука. Мозайките се лющят и падат от дъжда през продънения покрив, но е очевидно, че Живков е изчагъртан директно и целенасочено след промените от неговите си хора. Подло и мизерно.

Ще е хубаво да се запази в някакъв вид все пак този паметник. Разказва интересна история за новата ни история и си е уникален. Колко религиозни храмове посветени на антирелигиозна философия познавате?

А изгледът от върха е умопомрачително красив! Дори само за това си заслужава да се посети. Лесно се влиза и вътре, но имайте предвид, че може би голяма част от боклуците на пода са азбестова вата (поне така пише по някои форуми), която е потенциално канцерогенна ако се вдиша. Особено за пушачи, без майтап.

P.S.: По-професионално и по-позитивно мнение за паметника намерих тук.

Две вили от доброто старо време

От последното ми посещение в България съм събрал материал за няколко архитектурни поста, ето първия.

Ще ви представя на снимки две вили в българско планинско вилно селище проектиеано и построено в средата на 30-те години. Няма да ви казвам кое е, да видим дали ще има познали.

Наблягам на думата „проектирано“, защото разположението на вилите е много добре обмислено и планирано, след това първо е прекаран ток и вода до петната и чак тогава са строени самите сгради. Точно като в днешни дни…

Това са разстоянията от сграда до сграда, без майтап:
IMG_0959

Вила 1. Една от най-големите и представителни в курорта. Тази е на фабрикант и не е съвсем типична. Повечето вилички са на обикновени граждани. Обърнете внимание на гаража, строена е 30-те. До никоя вила няма частен път от чакъл или каквото и да е. Минавало и се минава по ливадите. Никоя няма никаква ограда. Да го наречем „био-архитектура“:
IMG_0956

Ето и предната страна с верандата и вече несъществуващ навес. Зидарията е перфектна. Вилата е нобитаема, защото е реституирана на много наследници (по чужбина) след промените. Преди това е била национализирана и позвана за детски лагер.
вила

Вила 2. Любимата ми и напълно ексцентрична. Експертите да кажат какъв стил е – плосък покрив, кръгъл прозорец и геометрични декоративни орнаменти по мазилката:
вила
вила
IMG_0977
вила
Винаги ме е впечатлявала. Личи си, че на горния етаж е зазидана една голяма врата-прозорец към терасата, иначе всичко друго й си е оригинално. Допада ми и запуснатостта й (ползва се все пак), цветът е супер. За перилата да не говоря. От тези балкони се разкрива една от най-красивите гледки в България. Сливането с околната природа е пълно, макар странната визия. За съжаление не знам чия е кой я е строил, но със сигурност е бил оригинал. А какъв ли е интериорът?

Познахте ли мястото?

Берлин, 2009-та година

балканкарподем
Блок от 60-те на Карл Маркс Алее, между Щраусбергер плац и кино „Интернационал“, от страната на кафе „Москва“.
Като преди години за пръв път видях тази оставена за спомен реклама от минали времена, ми стана някак много мило. Този клон на Балканкар, учудващо, май дори още съществува. Със сигурност не плащат за рекламата, все пак.