Архив на категория: Архитектура

Скъсяваме дистанцията

Снимка от вчера на Франкфуртер алее, продължение на изток на най-широкия булевард в цял Берлин – Карл Маркс Алее.
Франкфуртер алее
Снимката е в посока центъра, Александърплац. Където е и кулата на около 5-6 км. разстояние. Преди да стигнете до там, на един километър първо е кръстовището Франкфуртер тор с две големи кули (едната не се вижда) като входна врата, а след още 2-3 километра – Щраусбергер плац с огромен фонтан в колелото на кръстовището и две сгради в типичен сталинистки стил, повлиян силно от американския „ар деко“. Виждат се от двете страни, непосредствено до основата на кулата.

Улицата е вход на града от изток и е наистина импозантна. Нещо да ви пречи в композицията?

Добре позиционираният билборд е инсталиран току що и силно ми напомни за София или магистрала „Тракия“, където всяка потенциално красива и представителна гледка е унищожена чрез доходоносен билборд.

Примерът е тривиален, но е представителен и за други развития в Германия, които я влошават и приближават повече до българското дередже, отколкото ние в България да се оправяме и заприличваме на Германия.

(В тази връзка не съм забравил за обещания от мен пост: „Как да построим грозен мол директно върху централния площад на Берлин“.)

Коолхас vs. Чернихов

Запознах се с Павел Янчев този уикенд. Много готин!

Тъй като, като попадна на архитекти, много обичам да им надувам главата с моите лаически впечатления и разсъждения, му споделих че ОМА и Коолхас ги считам за надценени и не чак такива радикални концептуални новатори. Той каза „Зависи какво харесва човек.“ И е прав.

Но да споделя какво имам предвид. Според мен това:

Е просто разработена и реализирана практически концепцията от това:

Яков Черников

Първото е сградата на китайската национална телевизия CCTV в Пекин от Коолхас, построена току що.
Второто е концептуална графика на руския архитект Яков Чернихов от началото на 20 век (1915 – 1920).

Препоръчвам ви горещо този виртуален музей-архив за Чернихов. Това се нарича радикален концептуалист!

„1300 години България“ ми прилича на…

…разни ултра-авантгардни сгради из западния свят, построени поне 10 години след него и строящи се до днес.

Мнението ми за паметника пред НДК съм го изразил преди повече от година.

Толкова по-драго ми е, когато истински млади архитекти, търсещи модерното и новото, имат съвсем същото мнение.

Ето статията със сравнителни снимки на Павел Янчев:  „Деконструктивизъм

Ето краткия визуален паралел на Кънчо Цилков – Creator:

1300 години България

Темата произлезе от този пост на Провокад, след който се разви една наистина свежа дискусия относно бъдещето на паметника.

Дано наистина го ремонтират някой ден. С разбиране, самочувствие и поглед напред, а не назад.

Фасадите на нов Берлин (2)

Едно от нещата относно Берлин, които правят силно впечатление е постоянната промяна. Берлин представлява дестилираната история на на Европа през 20-ти век и това го прави толкова интересен. И поучителен.

Скоро стана ясно, че е окончателно решено да се възстанови стария градски дворец, или поне фасадата му, в центъра на източен Берлин (лоша статия в „Дневник“ по въпроса, но коментарите под нея са добри). Звучи безобидно и малко ретроградно, но си е много показателно. Защото историята и идеологиите се сблъскват на всеки ъгъл в града.

Старият дворец е много тежко пострадал от бомбардировките през войната и в ранните години на ГДР е взривен и разчистен от Валтер Улбрихт, като неизползваема руина. Пейо писа скоро за рушенето по идеологически причини.

През 70-те на същото място е построено гедерейското НДК, така наречения „Дворец на Републиката“. Сграда, тотален представител на социалистическия модернизъм. Функционирала е точно като нашето НДК (с малко по-голяма зала), но и за нейна зла участ, като парламента на ГДР.

Дворец на Републиката (от Уикипедия, виж линка)

Директно след промените, новата власт установява, че точно тази сграда е свръх опасна, защото има азбестови изолации и трябва да се разглоби почти на цяло, та да се махне тоя азбест. 15 години махат азбеста с охлювски темпове, като я оставят да изглежда като съборетина в най-туристическата част на града.

По едно време се оказва, че е много грозна и неизползваема руина и трябва незабавно да се събори и изнесе. По идеологически причини?

Сега я разрушиха много трудно с 2 години просрочка, защото се оказа, че оситата много яко са я градили. Решено е да се построи нова сграда с контурите и бароковите фасади на кайзеровия дворец на три страни, вътре съвсем модерна, а четвъртата страна ще е в същия псевдо-неопруски стил, за който писах в първата част.

Нищо друго не можаха да измислят. Стилът „Лас Вегас“ е подходящ за щата Невада, но не и за Берлин.

А ние нашето НДК кога ще го бутаме?

(Следва: „Как да унищожим централния площад, чрез построяване на мол в средата?“)

Фасадите на нов Берлин

Пейо се прехласва по берлинчанките на колела и споменава, че във бъдещ пост ще демонстрира невероятното разнообразие на фасади в града. Не че не е прав, Берлин е толкова разнообразен и исторически интересен и обременен, че има доста за показване. Но си рекох, че не е зле да ви покажа пък как от падането на стената насам се опитват да направят Берлин скучен, нормален европейски град. Това е архитектурно престъпление от друг вид, непознат за София. Повече идеологически, отколкото икономически мотивирано.

Намерих това немско видео скоро, и бях впечатлен. Всичко, което си мисля и което ме дразни в новата берлинска архитектура е вътре:
Thank You, Hans – a film by Igor Paasch

Ето и малко случайни снимки от разходката ми преди седмица:
берлин

берлин

Берлин

Външно на Германия

Първите три са на сгради в абсолютния център на не повече от 10 години. Последната е завършена 1940 г., типичен представител на наци стила. Била е Райхсбанк, след това партийният дом на комунистическата партия на ГДР, а сега е външно министерство.

Приликите са прекалени.
(следва)

Референдум относно градоустройствени решения в Берлин

Бившите гранични райони в Берлин са типични с това, че макар и често в центъра, са представлявали големи празни полета, изравнени от руините след войната и неизползвани след това. Или пък използвани между двата вала на стената като бразда. Поради тази причина в Берлин има доста още незастроени апетитни места. Пример е бившия център Потсдамер плац, който също е бил граничен район и е построен наново едва в края на 90-те.

Берлинският квартал Кройцберг-Фридрихсхаин е уникален с това, че Кройцберг е бил в западен, а Фридрихсхайн в източен Берлин. Дели ги берлинската река Шпрее, която е била гранична по времето на стената. Поради тази причина бреговете от двете страни са все още в много диво състояние. От страната на Фридрихсхайн има доста дълъг участък от стената на 50 м. успоредно покрай реката. Между тях сега е или поле, или някои от плажните барове, които също са с доста битов, мърляв вид.

От западната страна не изглежда съвсем различно – има къщи, превзети от автономни леви, барове и заведения, някои доста известни, но също с нарочно семпъл мърляв вид. Общо взето място за събиране на алтернативната млада публика, която не харесва лъскавите неща. Но си е надвила на масрафа. И лепи такива лепенки по тоалетните в баровете:

Коминизъм...

Та точно от двете страни на реката е планирано огромно преустройство, включващо бъдещи небостъргачи и не чак толкова много зелени площи. Наричат го Медиашпрее. Факт е, че районът има нужда от облагородяване, но има риск да нахлуе големият капитал и да унищожи автентичната мърлява берлинска младежка култура. С лъскави огромни сгради и недостъпна река.

Поради тази причина, инициативен комитет от автономни и всякакви други фенове са се активизирали и организирали и са събрали достатъчно подписи в квартала, така че да предизвикат референдум относно решението. Наричат се „Да потопим Медиашпрее„. И изискват

  1. да няма небостъргачи,
  2. да има повече паркове и
  3. да не се строи на по-малко от 50 м. от реката.

Което значи, че почти никъде не може да се строи. Успехът им е голям и сега на 13 юли ще има референдум в квартала.

От общината се оплакват, че ако мине предложението на гражданите, Кройцберг-Фридрихсхайн ще загуби или трябва да плати обезщетения на собствениците до 164,7 мил. евро. Противниците казват – това е страшно преувеличено. От общината са предложили за гласуване в референдума алтернативен смекчен проект с по-малко застрояване и така, че да няма обезщетения.

Какъвто и да е резултатът от референдума (а аз смятам, че гражданите ще спечелят) това е просто отличен пример за успешна гражданска инициатива и ангажираност. Поведението на общината също е културно.

Дали е възможно нещо такова да се случи в София примерно? Би било хубаво. А и има нужда.