Архив на категория: България

Робко-9 е бил кино звезда!

Преди години писах и питах за заинтригувалото ме като дете мобилно българско роботче – Робко-9.

Говори се, че в Интернет има информация за всичко, но Робко-9 е изключение, освен две кратки споменавания в руски специализирани издания, няма абсолютно нищо за „българския R2D2“.

Скоро случайно гледах части от „13-тата годеница на принца“ и с учуда забелязах, че Робко-9 играе роля на футуристичен робот от чужда цивилизация. Ето го тук, даже се представя като „Робко, Робко от пробно поколение“:

По-нататък има изяви пак около 37:35 мин. 55:35 мин., където проявява и самонадеяност…

Забавно! Ще ми се все пак някой, който е работил с истинското роботче, да сподели какво всъщност е можело то.

Неестествено ли е да бъдеш „дигитално забравен“?

Вчерашното решение на Върховния европейски съд, според което частни лица имат право да изискват от търсачките да премахват резултати от търсенето с негативна информация за тях, е доста голям прецедент. Обосновката на съда е, че търсачките реално са отговорни за съдържанието, което предлагат, защото то е е продукт на техните алгоритми за търсене, пресяване и приоризиране. Има логика.

Основната критика на Гугъл и компания срещу решението е, че частното право да се изисква премахване на публична информация от резултатите им е равностойно на цензура. И тук има логика.

Темата си заслужава да се обсъжда, за да се стигне до смислен консенсус. Важно е, обаче, спорът да е политически. А не технологичен или икономически.

В така наречената „интернет ера“ много често, осъзнато или не, обществото бива подбутвано към убеждението, че технологичното развитие особено в дигиталната сфера е естествен процес, който следва собствени природни закони. По тази логика, така нареченото „право да бъдеш забравен“, или с други думи, ако направиш някоя глупост, тя да не те следва цял живот от първия ред на резултатите в търсачката, се счита за противоестествено. Дигиталните данни не остаряват и не избледняват. Заключението, най-удобно за новите дигитални корпоративни мастодонти, но не и за обикновения човек, е, че нищо не може да се направи по въпроса. Да свикваме и да се напасваме (ако трябва и до ниво дигитален роб), иначе „иновацията“ ще умре.

Има един млад брилянтен мислител от Беларус, Евгени Морозов, който не е на това мнение и може да обоснове защо всъщност този мит не е нищо друго освен неолиберална стратегия, прикрита зад псевдо-аполитичността на технологиите. С един приятел преведохме едно от пространните есета на Морозов относно тези теми, в случая основно във връзка със значимостта на защитата на личната сфера за оцеляването на демокрацията и човешката свобода.

Вестник „Култура“ го публикува в последния си брой.

Намерете време и прочетете тази наистина дълга статия. Темата става все по-важна и належаща.

Мистър Жарко

В петък бяхме на пореден свеж концерт на Мистър Жарко – банда на двуметров сърбин, с участието на симпатяга българка, много стабилна немска ритъм секция и понякога (в албума примерно) и Владо Кърпаров. Балканска лудница made in Berlin.

Музикално са супер стабилни и живите концерти радват, публиката се разбива от танци. Стилът е силно „Кустурица“-повлиян, не далече от Шантел, но по-рокендрол. Много свежи.

Българска подкаст пролет?

Почти никога не слушам радио, но за сметка на това съм активен слушател на „радио по поискване“, разбирай „on-demand“, или с други думи подкасти.

Ако не сте чували, идеята е да се абонираш към канали с предавания на теми, които те интересуват и да ги слушаш като МП3-ки, когато на теб ти е удобно. Най-често се слушат от телефона (или в колата), когато човек е на път. На компютъра, човек може да си ги слуша директно от съответните страници. За всяка платформа, мобилна или настолна, има и подходящи програми, така наречени подкечъри, които администрират абонаментите и свалят автоматично новите епизоди.

Особено в Америка има доста добри продукции, като може би най-популярната подкаст мрежа е на Лио Лапорт – TWiT. Той е опитен радио водещ с меден глас, който буквално изгради сам цяла империя с различни програми, които се слушат от стотици хиляди хора. Темите му се въртят около технологиите, а основният му подкаст канал е This Week in Tech.

Има и много други. Навремето, преди 6 години, писах за супер свеж образователен подкаст на тема Византия.

Но темата ми, всъщност, e подкасти на български. Още много рано „Дневник“, които винаги са били лидер във въвеждането на актуални технологии в новинарството, бяха започнали да правят подкаст. Явно не им се е получило, защото бързо го прекратиха. Имаше и един за електронна музика, !ttl се казваше, но и той замря. След това дълги години беше пълна тишина, или аз поне не знам за други.

И изведнъж, тази година се появиха цели три различни канала с много свежи български предавания!

Предприемачите – предлага даже две различни теми. „Мисли за пари“ е неформален разговор на млади български експерти за всякакви финансови въпроси, а „Стартъп разговор“ се занимава с разнищване на бъгарската старъп сцена.

Nerds2Nerds – както името казва, подкаст от нърдове за нърдове. Винаги на две части, първата разнищва актуални ИТ новини, а втората е интервю с гост експерт по някаква специфична технология, най-вече за програмиране.

Gamers’ Voiceshop – свойски разговори и разбори за актуалните компютърни игри

И трите са на много приятно ниво и разнищват избраните си теми по начин, който не може да чуете по стандартните радиа, телевизии и кабеларки. Удоволствие е да се слуша продукция от независими хора, които я правят защото им харесва.

Гостите в отделните предавания са много често наистина интересни млади българи, от които може да се чуе и научи доста. Питам се само защо никога не съм ги виждал по мейнстрийм продукциите, а само едни и същи стари муцуни, но всъщност въпросът е реторичен.

Много се надявам тези инициативи да съберат достатъчно голяма публика и да продължат да правят епизоди още дълго напред. Препоръчвам!

Пък дано да повлекат крак и да се появят и други!

До моите приятели, протестиращите

Този протест, дори и да се съвземе на есен, ще се провали.

Не знаете срещу какво протестирате и след 80 дни все още имате трудности да формулирате дори и едно искане, освен оставка и нови избори. Новите избори след началото на протестите се проведоха – във Варна. Честит ви кмет избран под контрола на гражданското общество! „Ако не ни слушат, пак ще ги свалим и нови избори!“ Успех.

Резултатът от тези протести, дори и след номинален успех – оставка, ще е всеобщо отчаяние. Най-късно след резултатите от лелеяните нови избори. Пак ще има вопли, как тоя народ толкова си заслужава, колко сте не доразбрани със своя свръх остър политически ум, за разлика от който и да е отвъд околовръстното в София.

Сигурно е много опияняващо да се чувстваш ограден от образовани, школувани, умни и красиви съмишленици, които само с един туит могат да се подиграят прекрасно на нескопосаните опити на правителството да завъртят нещата в своя полза. Да се разграничиш от мучащите маси на февруари, опърпани глупаци с една мисъл само в главата, как да си платят сметката за ток. Разграничавайте се и си се радвайте на възвишеността си, но дано поне ви е ясно, че по този начин всеки следващи избори ще са плесници, които ви напомнят, че не сте „хората“.

Отказът да идентифицирате проблема на малко по-мета ниво обрича протеста ви на ултимативен провал, няма значение кога той ще дойде. Индоктринацията, че лошата олигархия е нещо „комунистическо“, червено, национално, ви играе много лоша шега. Погледнете малко извън ръба на чинията и може и да забележите, че България е една малка лодчица, която се носи от течения, пориви и вълни, които дори не я забелязват, че съществува. Комунизмът си отиде, деца. Доста по-релевантни в днешното време на глобализация са корпоративизмът, тоталната фиксация в краткосрочни печалби, отстъплението по всички линии от постулатите на хуманизма и върховенството на закона, късогледството. Не ви говоря за никого не интересуваща България. Тя няма значение, тя е малка пешка, най-много тактически ход, изигран от играчи, които лека полека се отказват от правилата. Нещата са глобални.

На България, както на всяка друга малка страна с недостатъчно ресурси, е отредена роля на послушник там в ъгъла. На беден човек, несвободен, който горе-долу слуша, има проблем с алкохола, но не е агресивен, не му пука, че е прозрачен и следен от глобалния полицай, консумира това-онова, произвежда по малко. Ако не слуша, „бой по каската“: фискален, етнически, какъвто е удобно в момента.

Но не, вие се борете срещу комунизма, пресъздавайте още оперетни събаряния на кашони тип „The Wall“ (like it is 1980!) и някаква картина на някакъв французин, за която не знаете какво точно илюстрира. Умилквайте се на нахални посланици, които абсолютно не се интересувеат от вас, а пишат чорбаджийските си заплашителни писма („знайш ли нии какъв процент от ЕС бюджета допринасяме, аланкоолу“) само и единствено, защото енергийните интереси на местните им корпорации са заплашени.

Останете си в миналото, далечното при това, и с благоговение от невероятната си опозиционност, се извинете още няколко пъти на Чехия за 1968. Какво от това, че държавата ни го е правила официално вече два пъти. Чувствате ли се смели като се борите срещу духове с интелектуално извисени плакати като „Свобода или СССР“? Явно не ви идва на ум, че може би е по-актуално да се извиним на държава, която България също окупира в ролята на пешка и в която, за разлика от Чехия, в резултат на това само този август, днес и сега, докато вие протестирате, са загинали поне 800 души? Пробвайте да залеете другия съюзнически паметник с розова боя, да видим дали ще се получи.

Но протестът ви ще се провали най-вече, защото всъщност не е честен спрямо себе си. Напълно непонятно е за мен, как успявате да рационализирате конфликтната ситуация, където протест срещу елита гледа на себе си като на елитен. Протестирате срещу олигархията в лицето на преуспялото човече Пеевски и други успешни хора, защото с парите си те държат лостовете на властта.

Не сте ли чували, че който плаща, той поръчва музиката. И единствената му конкуренция не сте вие, а друг, който може да „инвестира“ повече. Това може и всъщност да сте го разбрали. Прави ми впечатление, че има и олигарси на власт, които не ви пречат изобщо, та нали са на ваша страна.

Успех, заедно ще победите!

„Не е пари да та дразнат…“

Гледам, че от няколко месеца двама внуци на единия от тримата братя откриватели на Панагюрското съкровище водят медийна кампания и съдебни дела с цел да си го получат обратно от държавата. Акт, безумен.

Жалко за тях, но и дядо и чичовците им, които в цяла България са еталон за честност и достойство. Добродетели, към които гледаме с носталгия.

Първо, гледайте този запис с оригинален разказ на братя Дейкови за откриването. След него общо взето всички коментари – морални, естетически и дори правни са излишни. Насладете се на класическия, разкошен панагюрски говор.

Голямата ирония, е че това видео, е пуснато преди няколко години от самия Павел Цветанков. Всъщност мога да си обясня последните действия само като някакво вманиачаване и фикс идея. Като във филм, когато в широко отворените очи се виджа само блещукащо злато. Или просто тези внуци са истински модерни българи.
Важно е да се добави, че повечето наследници на Дейкови си остават доблестни хора.

Второ, една от основните тези на Цветанков е, че оригиналът на съкровището е скрит или затрит. Всичко, което сме виждали по музеите били копия. Съжалявам, но не мога де съглася.

Тъй, като ме интересува на няколко различни нива, съм разглеждал изложени четири варианта, в следния ред: някакво отвратително позлатено гипсово копие навремето в Пловдивския археологически музей; професионално златно копие (1:1) в Панагюрище направено с парите на братя Ангелови (Пилета „Градус“); оригиналът изложен миналата година по абсолютно перфектен начин в Панагюрище; и последно, за сравнение, официалното ново златно копие изложено през годината в същата зала в града.

Всеки от вариантите дава представа, но чистосърдечно мога да кажа, че след като разгледах оригиналните съдове, две седмици след това трудно си мислех за нещо друго. Да цитирам един от братята: „хората вървът и гледат, ми като гледат хората се смущаваа“. Античността, в най-чист вид, те гледа в очите!

Точно заради слуховете, после специално ходих да видя и съвсем професионално направеното копие от също чисто злато. Нямам съмнения. Формите са същите, но многото малки детайли, като микроскопичните драскотини-косъмчета по челото на елените лопатари нямат нищо общо. Това с отливка не става. Да не говорим, че фиалата в оригинала е от видимо по-бляда сплав (тя е и в друг стил от останалите съдове), докато всички копия са си от все същото неприятно блестящо чисто злато. Впечатлението е несравнимо.

Ако имате възможност, разгледайте оригинала. Както казах, най-добре, когато е „на гости“ у дома си в Панагюрище. Заради начина на излагане, не като сервиз за ядене, а всеки съд, отделно, на разстояние един от друг.