Чета това прессъобщение на МВР и просто не мога да повярвам, че имат и наглостта да се хвалят.

Да се хвалят, че по давление на тясни частни интереси, снощи са „изгорили“ цяла виртуална библиотека пълна с писмена реч е тъжно и показателно.

Разни младежи, фенове на литературата събиращи без комерсиален интерес книги, повечето, от които недостъпни на пазара, са определени така: „…установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.“

Истинската организирана престъпност в България се занимавала с просвета!

Колко демоде! Тези младежи не знаят ли, че в модерния свят, не само в България, остана само една ценност която движи събитията и със сигурност тя не се казва „просвета“.

Имам усещането, че сред интернет и блог публиката има две сходни табута – абсолютно неприето е да кажеш, че слушаш чалга или пък, че подкрепяш правителството на Бойко Борисов. Някак си селско, първосигнално и некултурно изглежда.

И на мен ми е трудно да си обърна езика, но ще излъжа ако кажа, че това правителство и Бойко Борисов и ГЕРБ не ми харесват в доста отношения. Не толкова, защото са супер, а защото сякаш наистина качествено се различават от предишните поне 2 управления.

Има достатъчно неща, които ме дразнят, отчайват и дори плашат в действията на правителството – лутането във финансовата политика, външнополитическата мекушавост и военна доктрина, недобронамереното и лобистко поведение на министъра на образованието към академията, университетите и просветата като цяло. Има и много други.

Но има и положителни неща. Нещо, което в предишните 2 правителства отсъстваше напълно. Чуват се и добри новини. Въпреки очакванията ми, ДПС не е на власт. И макар много с право да възразят, че все пак Доган и компания още си развяват коня, контролират медии и т.н., нека не забравяме, че ДПС имаше и има огромна власт и ресурси – етнически, електорални и финансови. Фактът само, че са в периферията е почти равностоен на чудо.

Нямам спомен от друго правителство, при което едри престъпници и мошеници, бивши министри и други длъжностни лица да ги е страх от полицейски акции, а някои дори и да са в арестите. Нямам спомен при друго правителсвто нещо конкретно да е правено срещу корупцията и разпасаността на елитите. Та ако щете вземете и гласуването с чужди карти в парламента. Наистина Цецка от провинцията трябваше да дойде, за да въведе поне малко елементарен ред.

А това, което ми прави най-добро впечатление, е че правителството и управлението наистина са в диалог с гражданите. Нечувано в предишни времена. Няма друго правителство, което за толкова много неща да се е вслушвало в доводите на непаравителствени групи, организации, та дори и неорганизирани граждани. Дори и за закона за СРС-тата и подслушването, против инстинкта заложен генетически във всеки полциай – да може да има всякакви лостове за контрол и репресия. Има и много други примери.

От друга страна това слушане на обществените настроения могат да се определят и като негативни, водещи до страх от прокарване на нужни непопулярни реформи. Но въпреки всичко, на мен ми харесва, сякаш има нещо невинно и по детски откровено и честно в действията на правителството. С много лутане и много грешки.

Но някакси предпочитам суетното лутане на Бойко Борисов пред перфидното, напълно осъзнато и професионално ограбване на държавата и обществото, лишено от каквото и да е чувство за отговорност към България, които предишните правителства от Симеон насам перфекционираха.

Доколкото мога да преценя отвън, кризата в България е брутална. Чувам за съкращения, намаляне на заплати, правителството не събира достатъчно пари да плаща дори на лекарите и т.н. Познати с ипотеки на недостроени жилища живеят под наем и плащат двойно, останали само с надеждата, че някой ден жилището, което са платили със солен кредит ще го има.

България беше напълно неподготвена за кризата, но да не забравяме, че все пак тя дойде изцяло отвън.

Страната ни пострада тежко, защото и тя се водеше изцяло от наистина убедителната философия на големия капитал – в пазара и растежа е истината. Така пазарът на недвижими имоти и печалбите (истински и въображаеми бъдещи) от него убедиха всички, че това е начинът: държавата да не се бърка, да приватизира, подарява и разрешава всяко нещо, което е в интерес на капитала. Имаше и хубав растеж в статистиките. На „държавата“ това отърваше перфектно, защото правителствата на последните години на растеж се състояха от индивиди печелещи най-много от липсата на държава.

Фактът, че страната няма абсолютно никакъв икономически суверенитет, че не произвежда нищо освен на ишлеме, че е с чужда банкова система (30% гръцка) и дори електификация приватизирана от чужди държавни предприятия, никога не е подлежал на коментар.

С други думи, криза причинена от прекаленото нарочно неконтролирано развихряне на виртуален интернационален капитал доведе до локална криза, в страна, чийто крайно скромен просперитет е изграден изцяло на базата на вяра в този капитал и спекулативно мислене. Пък и както винаги в този свят, от сътресения пострадват най-вече най-бедните и слабите.

Сега всички сърбат попарата и нещата изглеждат наистина зле. Дано да се поуспокоят, наистина, но не изглежда точно така. Падането е от ниско, но все пак крайно болезнено.

А Гърция сърба още по-голяма попара, донякъде поради същите причини, но не съвсем. Там пенсионерите са млади и взимат пенсии, които им позвляват да имат гледачки от България, а държавните служители взимат по 14 високи заплати. Гърция няма от къде да вземе тези пари, освен на заем. Сега трябва да се стягат коланите и да се плаща.

Виждаме как реагират.

В България коланите се стягат постоянно. Следва още по-сериозно стягане.

Тогава къде е масовата идеологическа критика и опозиция на системата и концептите довели до поредното мизерстване? Къде са младите хора с леви и анархистични идеи? Къде са гневните държавни работници, организирани в яростни синдикати?

Питам, къде са комунистите?

Няма ги. Поставящите самия строй под въпрос, без значение умерени или крайни, са изключително, абсолютно пренебрежимо малцинство без никакъв глас. Спомнящите си с умиление младостта си по Тошово време не са нищо повече от носталгици без реална надежда, а и желание да върнат старите времена. Младостта не се връща.

Дали ако нямаше достатъчно много анти-системно настроени, нямаше да има поне една популистка партия, която да яхне сентимента?! В България лява партия абсолютно не съществува. Никой не я и търси.

Комунситическият режим, а с него и огромна част от левите идеи са толкова дискредитирани поради провала на онази система, че никой у нас, а и в остатъка от Източна Европа не си помисля за системна промяна. Въпреки несправедливостите на днешните несгоди.

Така че спете спокойно, деца.

Умът ми дава заето, когато си помисля за всичката история спяща на няколко метра под целия център на Пловдив. Прекалено много е и е прекалено интересна.

Малко снимки от разкопките до Понеделник пазара следват по-надолу, но първо малко предистория.
На това място дълги години седеше полупостроената сграда на бъдещ Археологически музей на тракийскто изкуство. Започната преди промените и с реално завършен груб строеж. Някакъв сравнително авантгарден модернизъм беше, защото базираше на триъгълни форми и странни покривни бетонни панели, също триъгълни. Може би щеше да е е оригинална ако я баха достроили, а пък и Пловдив се излага, че няма пищен археологически музей, отговарящ на статуса му на град не по-млад от Троя.

През 2007 обявиха, че бетонната сграда на музея ще се маха и там ще се строи хотел + мол. С „интеграция на археологията“. Отписах мястото, археологията и шанса Пловдив да има археологически музей напълно.

Следните снимки и това което видях там миналата седмица ме впечатляват, обднадеждават и обезкуражават едновременно.

Тук ще се строи „Пловдив – Централ“ с 55 метрова кула „нов символ на Пловдив“:

Както бях писал, напълно бях отписал римските останки като чух че ще ринат много масивната сграда над тях. За мое учудване са се справили много добре и културно. Отанали са само железбетонните колони, които няма кака да се махнат без да се помели всичко, но и римските улици и къщи изглеждат непокътнати.

Всички кръгли колони, които стърчат са реално основите на сградата на музея и са железобетон. Макар че са повредили части от римските останки, строежът е бил разумен и технологията да се побиват колони, а не да се копае дупка за основите, е била много удачна за времето си.

Миналото лято са проведени археологически проучвания на новоразкритите старини. Открити са доста интересни неща, мозайки, ложета и т.н. Площта е гигантска – 8 декара.

Разгледайте долната снимка по-внимателно. Това е напречен разрез на римска улица. В средата под плочите е канализацията, а отстрани се виждат не е един а няколко водопровода от глинени тръби. Умът ми не го побира колко добре е бил планиран, устроен и построен градът преди хиляди години.

Следващата е също много интересна от историческа и цивилизационна гледна точка. През целия ареал преминава една много дебела градска стена, тук се виджа вдясно. Ако се вгледате по-добре, ще забележите, че е построена директно върху сега разкопаната улица с водопровода и я пресича, а камъните, с които е градена стената са колони, капители и други дялани камъни, влачени от по-старите сдания. Явно стената е от много по-късен, беден и тъмен период от този с водопроводите и градоустройството:

Мога да кажа само браво за разкопките и разкритията и начинът по-който до сега се действа ме обнадеждава, но сега следват лошите новини. Ако наистина се изпълни този хотел+търговски комплекс няма как да не се разруши много от разкритото, дори и при най-добри намерения.

А дори и да забравим за старините, 55 метровата кула с асансьори, която ще е свързана с мост към стария град отгоре ме втрещява! Мащабите ще са смазващи. Една от най-емблематичните красоти на Пловдив – отвесните сиенитени скали от южната страна на Стария град виждащи се от много далече надолу по булеварда, ще бъдат безвъзвратно скрити и заменени с мастодонт от стъкло и еталбонд. Ако имате нерви разгледайте одобрения „идеен проект“.

Тази гледка ще остане само на снимка:

Дано в крайна сметка разумът и любовта към хилядолетния ни град да надделеят.

Пловдив, Коледа 2009

Дали пък швейцарците няма да се окажат прави, че минаретата имат специална роля и целят да ни кажат нещо…

Още малко за челния опит на европейските ни партньори в сферата на електронните граждански права.

Петър Стойков е писал сатирична статия за правото на обиск без съдебно разрешение у нас. Целта му е да критикува доводите на вътрешното министерство за ползите от следенето в интернет.

Като прочетох „обиск“ и нямаше как да не се сетя за нашумелия „полицейски троянски кон“ или Bundestrojaner, за когото се споменава отвреме навреме в медиите тук в Германия. Както сте се досетили по името, става въпрос за даване на техическа възможност на полиция и тайни служби да претърсват и обискират личните компютри на потенциални престъпници и терористи. Тук не става въпрос за следене на трафика влизащ и излизащ от компютъра, а за дистанционно и тайно претърсване на целия хард диск за подозрителни материали.

Ситуацията е мътна, може би нарочно, и не е съвсем регламентирана чрез конкретни закони. Конституционният съд на Германия е обявил някои форми на онлайн обиск за противоконституционни, също някои съдии отказват разрешение, защото обискът е таен и без свидетели.

От друга страна Германия е федерална република и всяка провинция си има собствени закони и директиви по много отношения. Примерно в Бавария, където управляват най-добрите приятели и съветници на ГЕРБ – CSU, е разрешенo да се провеждат тайни онлайн обиски, като могат да се променят и данните на компютъра, който е обискиран. Отделно не е непременно нужно предварително разрешение от съдия, а събраните данни могат да се съхраняват от полицията в срок от 6 месеца. Всичко това се отнася за преследването на потенциални престъпници срещу държавата и народа, национални предатели и терористи.

Дотук ставаше въпрос за полицията. За немските тайни служби е известно, че провеждат такива мероприятия без разрешение на съдия и е излязло наяве, че до март 2009 са проведени поне 2500 такива обиска в Германия.

В немската Уикипедия прочетох, че ситуацията в Англия е още по-еднозначна. Там е разрешено тайно да се претърсват домове и да се инсталират шпиониращи програми на компютрите на заподозрени без разрешението на съдия.

С две думи, управляващите в България могат без никакви угризения на съвестта да казват, че се стремят да достигнат европейските стандарти, при всяка нова стъпка в посока на ограничаване на електронните ни граждански права.