Архив на категория: България

Подсъзнателното излезе на протест

Не съм в България, не съм и във Фейсбук и днешните бурни протести ми дойдоха почти като пълна изненада.
Учудващи, вълнуващи и интересни. Истински.

Това не е протест, умен, обмислен, префърцунен и интелектуално обоснован. Не е протест на нас блогърите и други (нещо като) интелектуалци. Модерни, европейски, пишещи за пътувания в чужбина, начини за кърмене, права на човека и готварски рецепти с продукти, които нямат българско название.

Това е протест на народното подсъзнание, което, макар и захлупено с дебел задушаващ юрган на масово (не)осведомяване, все пак се раздразва, когато нещата прекалено дълго несъответстват със здравия разум (да не кажа common sense).

Когато обидата идва в повече.

На „траколожка експедиция“ в рамките на Пловдив

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е „tumulus-spotting“, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам, че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един „златен век“ 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истинска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Филиповска могила, Пловдив

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:
Филипово могила, вход

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:
Филиповска могила, Пловдив, ново предверие с портал

Портал, Филиповска могила

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни напречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.
Портал и предверие, тракийска могила в Пловдив

Таван на предверието на Филиповска могила

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.
Филиповска тракийска могила, централна камера

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртени на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.
Таван на централната камера

Таван на централната камера, детайл, Филипово, Пловдив

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:
Под на централната камера в тракийска могила в Пловдив

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за мащаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.
Могила Пловдив Филипово

Могила в Пловдив

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележителности на хилядолетния ни град.

Update Януари 2016: Входът на могилата вече е затрупан с един самосвал пясък и така тя реално е запечатана и недостъпна. С оглед на съществуващия риск да бъде абсолютно унищожена и липсата на реални шансове в скоро време да се експонира както трябва, решението изглежда правилно.

Котарашки & the Rain Dogs

Не бях чувал за Котарашки изобщо, но имаше толкова много плакати разлепени из квартала ми, че нямаше как да пропусна. Лейбъла, който ги промотира е берлински и основно се занимава с циганските виртуози от Бобан Маркович и Фанфаре чокърлия.

Браво на момчетата! В момента са на европейско турне и имаха два концерта в Берлин. Ето малко видео от втория:

Отдавна не бях виждал толкова българи събрани на едно. Приятно беше.

„Що драскаше той там умислен, един?“

За да раберете космическия гений на Иван Вазов, посетете Зографския манастир на Атон, участвайте в ежедневните (и еженощни) многочасови служби на монасите, непроменени от хиляда години. Ако благоволят, поговорете си с тях. Питайте ги за Паисий и спасението на душите. Не се учудвайте от отговора им.

История славанобългарска

Вижте оригиналната чернова на Паисиевата „историйца“ (втората дума на 9-тия ред). Написана с грозен шрифт, с пълно неразбиране на „граматика и правопис“.

И после, след като осмислите нещата, прочетете „Паисий“ от „Епопея на забравените“.

„……
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.“

Идея на един практикуващ природолюбител

Имам много добър приятел в България, истински практикуващ природолюбител. Нарочно не ползвам думите „еколог“ или „зелен“ да не го обиждам.

За него мога чистосърдечно да кажа, че сам с двете си ръце е почистил от пластмасови боклуци много, много повече площ от България от няколко зелени инициативи на телевизионни канали, екоорганизации и т.н. взети заедно.

Просто при всяка възможност съсредоточено слиза от колата с няколко найлонови чувала, напълва ги със смачкани бутилки и други боклуци от някоя поляна, покрай пътя, междублоково пространство, нива или каквото и да е. Напълва колата изцяло (не само багажника) с чувалите и ги изхвърля до най близкия жълт контейнер.

Тихо, ефективно, без фанфари и парадиране.

Няма да спре да го прави, защото е природолюбител. Но има наистна много добра (изпробвана) идея как България може да стане много по-чиста, а и най-бедните от бедните да получат някой лев за почистването й.

Обадил се е на една от фирмите, които се занимават с контейнерите за и рециклирането на пластмаси и ги и е питал, ако им събере определено количество на куп, ще дойдат ли да го приберат и платят на килограм. Те казали, няма проблем.

След това хванал едно циганско семейство до Вакарел показал им как се събира ефективно пластмаса от полето и им казал, че ако съберат няколкостотин килограма ще получат няколкостотин лева.

Ето резултата (снимките са негови):

Фирмата дошла с камион, натоварила боклука и събирачите получили над 200 лв. за почистването. Май точно на това американците му казват win-win ситуация!

България е в странното положение да е длъжна да се придържа към закони и наредби валидни за най-богатите държави, а в същото време да има свръхбедни прослойки на населението. Понякога тези дисонанси могат да се изплозват. Така например трябва да принципно да сме на световно ниво в събирането и рециклирането на материали, което често е доста скъпо и енергоемко мероприятие. Но това е, ЕС, държавата така или иначе трябва да плаща, фирмите за рециклиране са доста добре. Затова и за тях наистина не е никакъв проблем да прибират събрани на куп отделени пластмасови отпадъци и да плащат на килограм за тях. Пари, които за много хора са доста сериозни.

Просто идеята на моя приятел трябва да се подеме от разни „истински“ еколози с излишни пари от фондове и т.н., да се организират такива инициативи из селата, гетата и градовете. Да свършат и те нещо полезно не само за себе си. Количествата търкаляща се пластмаса сa наистина огромни.

България ще стане много по-чиста, а и доста от най-бедните българи биха получили добри пари за истински полезна дейност.

Update 16.04.2012: Още една съвсем реална и полезна идея от моя приятел, този път с репортаж от БиТиВи Новините.

Феномен

Днешният протест срещу ACTA в България не може да се определи като нещо друго, освен феномен.

Буквално хиляди и хиляди (някой казват 10 хил.) хора излизат в студа и снега да протестират срещу междунароо търговско споразумение, което потенциално може да заплаши правата им на хора и потребители в интернет.

Потенциално голям, но много абстрактен проблем.

Особено в Блъгария има толкова много други съвсем конкретни проблеми, нечестности и неправди, срещу които може да се протестира, но точно ACTA успя да изкара младежите на улицата. Младежите свикнали само на виртуално  мрънкане.

Бих се радвал, ако някой с поглед отвътре може да обясно до някъде откъде идва този тласък и инициативност. Игнорирам напълно Фейсбук като потребител и подозирам, че там се е развихрила дискусия относно подлия начин, по който големия бизнес се опитва да си защитава парите и правата на гърба на интернет свободата. Или нещо такова. Нямам представа.

Знам само, че протестното шествие днес е от 10 до 100 пъти по-голямо от очакваното и всички са учудени. И изпълнителите на поръчки като Трайчо Трайков, и медиите, които се чудят какво и дали да пишат, и самите участници в протеста.

Случи се нещо странно и интересно.

П.С.: Когато четях за младежите в Полша и техните масови протести срещу ACTA, първи и единствени в Европа, много им се възхищавах и си мислех „Евала на поляците и колко е тъжно, че в България протест на толкова високо абстрактно ниво е напълно немислим“.

Наистина съм щастлив, че днес мислите ми бяха изцяло опровергани.

Днешният протест е повод за национална гордост.