Архив на категория: България

Симфония от бетон

Това лято бях за пръв път в Поморие. Направи ми много добро впечатление, Поморие има истински приятен градски характер.

Успях да видя Интерхотел Поморие, радикален модернизъм от началото на 70-те, сега занемарен и донякъде достроен с мутробарок и дървени навеси. Много жалко за него.

Но защо никога нищо не съм чувал за абсолютно великолепното лятно кино до него?! Дори в интернет се намират супер малко снимки от този шедьовър.

Вероятно от същия период като хотела, това е архитектурно признание в любов към бетона. Лек, елегантен и ефирен.

Екранът, и малката сцена пред него буквално висят над водата, подобно на лодка, която всеки момент ше бъде спусната в морето. За разлика от хотела наблизо, всички форми тук са меки и заоблени и засилват морската тема. Но радикалността на материала и експресивните извивки, най-изявени в предверието (което нямаше как да снимам добре в пълна тъмнина с мобилния си телефон) ми напомнят най-вече на италианския футуризъм.

Екранът, толкова леко поставен на тази тънка стойка от бетон, според мен, е напълно нарочно оставен твърде малък, да не пречи на основната гледка – морето и светлините отразяващи се в него. А само да я допълва. Гениално.

Киното не е имало нещастието да бъде ремонтирано и „модернизирано“. За това говорят симпатичните допотопни тонколони под екрана, шумната прожекционна машина, а и всичко останало вътре. Гледахме там „Стъпки в пясъка“ спонтанно, заради самото кино. Темата пасна перфектно на обстановката. Съвсем нелош филм.

Съжалявам за размазаните и малко снимки. Ще ми се да знам много повече за това кино, кой е архитектът, кога е построено. Ще ми се и да вярвам, че винаги ще си остане в този прекрасен меалнхолично-футуристичен вид.

Тепе с подземен гараж

Преди (тук съм писал за тази снимка):

Сега:

Мол „Марково тепе“ е един от по-грозните молове изникнали из България. Както се вижда, размерът му е по-масивен от тепето и по този начин смазва всичко наоколо, включително и Бунарджика. На всичкото отгоре строежът му е спрян за неопределено време и изобщо не е ясно дали някога ще се дострои.

Като се има предвид, че Пловдив, със своя прекрасен център, няма никаква градоустройствена нужда от молове (извън Тракия), имам малко концептуално предложение.

    1. Всичко над земята се взривява и събира на една купчина.
    2. Подземните нива гаражи на мола се довършват и вкарват в експолатация.
    3. Купчината и оконостите й се покриват с хумусен пласт и се облагородяват.
    4. Имаме си пак 7 тепета в Пловдив, само че едното е с полезен подземен гараж точно в централната част.

    Проектът е доста реалистичен, в Берлин познавам доста такива тепета, изникнали от руините на смазания от бомбардировки град. Под доста от тях има и недовзривени бункери, които са прекалено масивни и невъзможни да бъдат разрушени. В този мол, мисля, е излят не по-малко бетон.

    Два плажа

    По една снимка от най-северния български плаж, всъщност много южен за румънците и почти най-северния турски плаж, всъщност много южен за нас българите.

    Хубавото им е, че и двата са благословени да не бъдат съсипани от бетон и „инвестиции“.

    Познайте кое е Крапец и кое Инеада.

    Оцветяването на статуи не е от вчера

    Графити-оцветяването на паметника на Съветската армия в София беше със сигурност свръх успешно улично изкуство. Поздравления за авторите. Статусът на акцията като арт-триумф беше валидирана от огромния медиен интерес, разнопосочните реакции и дискусии, фактът, че всеки си намираше своя интерпретация на замисъла и му се радваше/ядосваше.

    А най-големият успех за артистите беше бързото му почистване. Хората с петициите за запазване на оцветяването, явно нищо не разбират от улично изкуство и не знаят, че целта не е да бъде увековечено, а да е субверсивно, да провокира и да е на границата на легалното и отвъд нея. Акцията покри всички тези изисквания. Браво!

    Извън идеологическите интерпретации на мен две неща ми направиха впечатление.

    1. Скулптурната композиция е изключително добра откъм създавенто на чувство за динамизъм, сила и движение. Далчев и другите автори явно не случайно са толкова уважавани.
    2. Когато се оцвети, този динамизъм и красота станаха много по-очевидни и впечатляващи. Погледнете Супермен, погледнете Санта, Джокера или Робин. Устрем!

    На хората им харесва явно повече, като е цветно и шарено. Това ми напомни, че всъщност до модерната епоха и особено в античността всички статуи са били оцветени в ярки тонове. Това, че като чуем за римски статуи виниаги ги свързваме с бял мрамор, се дължи на простия факт, че боите са били отмити от времето.

    Ето как всъщност са изглеждали:
    Статуя
    Можете да прочетете повече за този проект тук.

    В този ред на мисли, същите автори биха могли да направят още по-мета акция: някоя нощ да оцветят композицията в оригиналните цветове на Червената армия, така че статуите да светнат пак, но по един съвсем различен начин.

    (Разликите в) реакциите на обществото, властите и чужбина (Русия) биха били много интересни за наблюдение и анализиране.

    Къщата на тепето

    Арх. Светослав Грозев е един от малкото българи, които наистина строят модернистични сгради без компромиси през 30-те години. Дали, защото е бил активен най-вече в „провинциален“ Пловдив, дали защото явно през соц-времената, като немски възпитаник, е държан настрани от важни проекти – той е виртуално напълно непознат на обществеността. Ако потърсите в интернет, няма да намерите почти нищо за него.

    Най-интересната и видима част от творчеството му са еднофамилните къщи на богати пловдивчани от 30-те. Това е много тънък жанр. Още повече в стил чист модернизъм по онова време. Та и днес малко хора са готови да си построят къща с плосък покрив и изчистени линии, без никакви червени керемиди и наклонени стрехи.

    Впечатлителното при Грозев е, че някак си неговите къщи не са така сурови и „страшни“ като De Stijl или Bauhaus, макар и очевидно директно повлияни от тези течения. Детайлът при него е много важен и тук и там, явно нарочно, се прокрадват елементи, еретични спрямо постулатите на „форма, базирана на функцията“. Типичните вертикални прозорци на стълбищата при него често са засводени. Стрехите, макар и на плосък покрив, често имат някак си по-традиционен вид, с меки извивки. Има нещо българско, южно, подходящо за Пловдив в този модернизъм.

    Николай Чинков пише, че Грозев е надзиравал сам строежите и също е оформял интериорите. Вероятно в някои от къщите все още са останали елементи от работата му, които са силно любопитни.


    Като цяло еднофамилните къщи на Грозев биха били една прекрасна изследователска тема за млад архитект. Работа, която би обогатила българския архитектурен свят. [Update: Изглежда, че желанието ми се е сбъднало. На 11 юни от 14:30 в САБ, сътрудник на БАН Георги Кафелов ще говори за къщите на Грозев.]

    Най-радикалната откъм модернизъм негова къща е тази.

    Най-луксозната откъм материали и размер е жълтата на „Антим Първи“.

    А тази от снимките, построена през 1936 за фабриканта Стaйно Стaйнов, когато някой ден бъде възстановена, ще бъде със сигурност пораждащата най-много завист.

    Когато е пак бяла, а големите й прозорци грейнат в някоя топла пловдивска вечер и дворът й се освети, много хора ще се зачудят кога изникна това чудо горе, на най-личното място в града.

    Знаете ли нещо повече за нея? Виждали ли сте стари снимки?


    Това е съвместен (двоен) пост с Пейо Попов по темата. Прочетете и неговия по-обятелен разказ и мнение за Къщата на тепето. Има и повече снимки с феноменалните й панорами.

    Пагубна за природата схема за източване на средства

    …или с други думи „инвестиция“ в соларен парк в България.

    1. Пладнешки обир

    Един мегаватчас енергия от слънчеви батерии в България се изкупува на гарантираната от дъжавата цена от 823 лева. За сравнение от „Козлодуй“ същото количество енергия струва 16 лева, а от новите „Марица изток“ – 62 лева.

    Ще кажете „хубаво, но това е модерна енергия и ние като баш-европейци не искаме да изоставаме и трябва да поддържаме новите източници“. С малката хватка, че в северна и облачна Германия един мегаватчас от слънчева енергия се изкупува за 440 лева. В същата Германия, която е най-богатата държава в Европа, произвежда и развива технологиите за соларна енергия и печели директно от развитието им. За разлика от България, където просто се очаква крайният потребител да плаща скъпо на чуждестранни фирми произвели и инсталирали тези мощности.

    Българинът плаща два пъти повече за този неефекитвен източник за ток от германеца, който произвежда и продава технологиите и който си получава до някъде парите обратно защото се връщат в немската икономика. Нещо да ви се вижда нередно?

    Може би ще ви се види нередно, че Германия намаля с всяка година фиксираната висока цена за този ток, докато преди дни в България бе взето решение, цената да е фиксирана в срок от 25 години за всяка такава „инвестиция“. А, и още нещо, от Юли 2010 германската държава не субвенционира тока от соларни паркове построени върху селскостопанска земя, което напълно спира тези проекти (виж точка 2 по долу).

    Къде са пазарните фундаменталисти да се борят срещу това гига-изкривяване на пазара?! Къде са левите да се борят срещу директното ограбване на крайния потребител – беден българин – от финансови и икономически профитьори?!

    2. Екологично престъпление

    Така изглежда 1 Мегават инсталирана мощност на обработваема земя в Тракийската низина, близо до Пазарджик:

    Слънчева енергия

    Слънчеви батерии

    Един мегават от планирани 80 на това място. Както се виджа не ми го хваща обектива колко е голямо това покривало от бетон, желязо и стъкло върху нивата. Панелите са по-високи от човек. Представете колко още от нивите наоколо трябва да се унищожат завинаги, за да се постигнат 80 мгВата .

    По-очевидно и директно съсипване на природа и обработваема земя според мен няма къде другаде да намерим. Нивата е купена, разбира се, евтино и уж „почвата е камениста и е негодна за селскостопанска дейност. Парцелът е отдалечен от населените места и липсват комуникации“. Парцелът е между 2 села, с лице на междуградски път и винаги, абсолютно винаги, е бил обработвана нива. От другата страна на пътя има черешова градина.

    Питам, къде са еколозите и зелените, когато малката ни плодородна държава е конкретно заплашена да се превърне в съсипана за винаги пустиня от бетонирани черни панели?!

    Не е ли време тази крайно анти-природна и анти-човешка схема за източване на пари от държавата и населението да бъде спряна?