Архив на категория: България

Керванът върви без и кучетата да лаят

От вчера кметовете на общините могат да бъдат глобявани до 2000 лв. за всяко бездомно куче в градовете им. Това повелява закона, който досега е предвиждал преходен период.

Звучи супер, само дето това е същия този закон, който дава на помиярите много повече права и достъп до медицински грижи от всеки българин, който не може да си позволи да доплати при лекар. И повелява след като се „излекуват“ и кастрират, кучетата да се връщат обратно по места, детски площадки и т.н., от където са взети.

Дневник днес е излязъл с или откровено глупава, или откровено тенденциозна статия, която обявява, че общините не са направили достатъчно, така че хуманно да се погрижат за кучетата.

За съжаление не пише нищо за парите, които общините вече лискат за напълно излишната и безумно разхитителна за бедна България практика, животни вредители да се лекуват и подкрепят, вместо да бъдат ефективно умъртвявани.

Еднственият цитат на сума е от Пловдив. Затворили стария кучкарник под натиск на кучешкото лоби, защото бил „нехуманен“ и сега се планирало да се строи нов – хуманен за 1,3 милиона лева!

Между другото в Пловдив до преди да влезе новият закон имаше около нула помияра, защото програмата по хуманното към жителите на града прочистване от вредители функционираше отлично.

В Пловдив сега имало 700 помияра. Ще се изхарчат 1 300 000 лева да им се построи жилище и подслон. На кучетата.

Колко ще иска кучешкото лоби за оперативните разходи след това изобщо не се споменава.

Недоумявам, просто недоумявам как е възможно българската общественост и граждани да търпят такива подигравки спрямо тях. „Криза е, стягаме коланите, режем соцални разходи и строим кучкарници за милиони“.

Толкова ли е трудно да се види, че шепа дебелооки хитряги експлоатират шепа объркани и екстремизирани еко-активисти и точат яко опърпаната държава с цел супер луксозно и скъпо поддържане на жива еко-система от силно вредни градски паразити?!

Сграда на годината

Ако има нещо, което да онагледява перфектно мотивацията зад предложението ми за постмодерна българска архитектура, то това е тази къща в Чепеларе:

Има нещо средновековно, в добрия смисъл на думата, нещо много уютно в тази композиция. Може да се проследи развитието на вкусовете и стиловете чрез ползваните материали, мазилки, парапети и дограми. Има толкова много детайли, които радват.

    • Старата част в ляво с оригинална дървена дограма, жилищна част горе и промишлена – на първия етаж
    • Плавното преминаване от нея към стилния дървен сайвант с еркер върху реката
    • Красиво подредените цепеници вместо изолация на външна стена на бетонната стълба, която е прелюдия към
    • Ритмично редуващите се експресивни вертикали (любим на WhatA) видим бетон и неизмазана тухла, над които се разполага
    • Серия от тераси и балкони с различна дълбочина и парапети, съседстващи с
    • Елегантно акцентираните във фасадата клозети, пример за форма следваща функцията, всичко това осмислено от
    • Оазиса на благоденствие в средата, боядисан в ярко зелено с хромирани перила на терасата, стил хотел в Слънчев бряг.

    Мечта ми е да видя нещо толкова естествено и непринудено да бъде концептуализирано и проектирано от български архитект.

    Коледен ремикс

    По миналия Великден ви представих албума с православни песнопения на д-р Емилиян Станков, издаден под свободен Криейтив Комънс лиценз.

    Още тогава Пейо ме светна относно ccmixter.org, страничка за ентусиасти, които миксират свобдна музика и предложи да пусна някои от акапелите там да видим какво ще стане.

    Идеята се оказа супер и се появиха един куп различни миксове. Ето, като коледен подарък, 6-те, които ми харесват най-много:


    От 1 до 5 са базирани все на древния български аноним „Господи помилуй“. Експериментът показа, че когато творбата е универсално добра, от нея става всичко. А и че свободните лицензи водят до хубави неща.

    Весели празници!

    (Бивш) архитектурен хаос

    Това се явява спонтанно продължение на поста ми относно нуждите от свеж архитектурен подход в България.

    Нямам спомен сграда да ме е карала да избухвам в смях, но тази на снимката винаги ми подобрява настроението. Охлювът на Симеоновско шосе е скучна, бедна на фантазия постройка в сравнение с това.

    Достатъчно ми е да погледна няй-лявата колона прозорци на предната фасада, за да ме напуши на смях. Нито един прозорец не си прилича с друг, едното е балкон, другото е малка бойница, третото е витрина и т.н. Огледалните малки стъкълца на първия етаж са черешката на тортата! С перваз за саксийки. Первази имат само тези, на които им трябват.

    Вторият етаж като цяло също радва. Забележете прозорците в третата колона от дясно на ляво! А и елегантният вертикален отвор под сателитната чиния на страничната фасада (единствен!) не е за изпускане.

    Това нещо архитект не може да го концептуализира. Това е еволюционна архитектура!

    Всъщност това е крайният резултат от похвален според мен проект за насърчаване на общото саниране на стари блокове. Етажните собственици трябва да преодолеят неприязънта си към каквато и да е солидарност отвъд входните врати на апартаментите си и в замяна получават държавна/ЕС финансова помощ за общото саниране на блока.

    На страницата на проекта има много снимки „преди-след“ и още много забавни естествено еволюирали сгради, сега опаковани обратно в модернистични дрехи.

    Ето още малко примери:

    Спретнат блок, но най-дясната колона прозорци вкарва екстравагантност.

    Вариращата дебелина на фасадата най в ляво е типична.

    Другият ми фаворит. Два различни прозореца, две различни тераси и един остъклен балкон за един тип апартамент в рамките на пет етажа.

    Има нещо шизофренично в хаоса, който напира под новата обща външна изолация, която напразно се опитва да унифицира, с ярки цветове и прави ъгли, напълно различни вътрешни светове.

    Българска пост-преходна архитектура – време е!

    Резюме

    Този пост представя лаишкия ми архитектурен концепт за модерна българска жилищна сграда, базиран на съвременните социално-естетически реалности в страната.

    Модернизмът като грешка

    Съвременното жилищно строителство (не само) в България е много скучно. Кооперации в лишен от вдъхновение неомодернизъм със стандартни балкончета, няколко мансардни етажа, кръгъл прозорец и куличка. Най-смелите вариации слагат повече стъкло, може и малко дърво в детайлите, с което нещата просто стават още по-стандартно неомодернистични. Евтини имитации на някакви западни течения, които по само себе си са лишени от новаторство някъде от времето на Гропиус насам.

    Освен, че стилът е скучен, прекопиран и изтъркан, той е и напълно неподходящ за съвременната българска реалност на липса на държава. Модернизмът, особено в жилищното строителство, винаги е бил стил с доста социалистически корени – унифицирани жилища, изчислени, преценени и разпределени от „разумни“ архитекти, които задават на живеещите в тях начина на живеене и априори не приемат своеволни модификации.

    България – страната на свободния етажен собственик

    А в днешна България, особено в жилищната среда, социалният договор е максимално Laisser-faire. Всеки либертарианец би трябвало да се умилява от липсата на държава и абсолютната свобода на индивида да прекроява и подобрява жилищната си кутийка отвътре и отвън.

    Фасадите на панелните комплекси – тези модернистични утопии на един обречен строй – са най-нагледният пример за свободата, която цари в държавата ни.  Тук всеки е свободен да оползотвори етажната си собственост според нуждите си и както на него му харесва, а не както е решил някакъв архитект.

    Изолации в различни цветовe и дебелина за всеки апартамент, остъклени балкони, зазидани балкони, замазки, надстройки, козирки, външни щори, различни видове дограми, сателитни чинии и рабира се външните тела на климатиците – сложени различно спрямо всеки прозорец на всеки един етаж.

    Реално имаме нов стил, но не е лицеприятен

    Утопичният модернизъм, унифициран и подреден, се е превърнал по един съвсем естествен и лишен от регулация начин в български пост-преходен стил, зависим само от пазара на строителни материали.

    Прекрасно – имаме си собствен стил! Български индивидуалистичен пост-модернизъм.

    В цялото това въудушевление остава само една горчива нотка. Грозно е. И неподходящо. Модерната архитектура става просто циганска, когато се избяга от унифицираната естетическа визия на архитекта, който я е създал. Тове е и огромният минус и провал на модернизма – красив е само, когато е стерилен и нов.

    Кой ще е първият архитект отърсил се от оковите на ВИАС и четенето на западни архитектурни списания?

    Е, питам се тогава, съвсем лаишки, защо някой буден архитект, който му е писнало да копира клиширани концепти от Запада, не прегърне либералното българско течение и не създаде първия концептуално-обоснован пример и крайъгълен камък на този стил.

    Сигурно е трудно, но според мен не е невъзможно да се проектира и построи кооперация в България, която не би била загрозена от неминуемите преустройства и „подобрения“ на новите собственици на жилища в нея, а само осмислена и завъшена чрез тях. Сграда, на която няма да личи, кои собственици са си зазидали балконите и кои са ги остъклили. Логично – тя трябва да прилича на мравуняк още преди живеещите в нея да са я превърнали в такъв. Конформизмът и еднообразието в жилищата трябва да липсва, а ето и примерни конкретни стъпки, които могат да се предприемат на ниво проект:

    1. Максимална вариабилност на разпределението в жилищата
    2. Балкони, които могат да се зазиждат или остъкляват, някои могат да са остъклени и по проект, но пък тогава да могат да се „отстъкляват“ и пак зазиждат
    3. Кула, изглеждаща като по-късна надстройка, даваща тон за други надстройки
    4. Поне 3 вида различна дограма по фасадата
    5. Предвидена по проект възможност за интегриране на външни щори
    6. Весело ползване на цветове, мазилки и дебелина на външната изолация
    7. Предвидени места за външните тела на климатиците и сателитините чинии, примерно скоби за поставяне, които седят като декоративни елементи, ако не се ползват по предназначение
    8. Ако сградата има двор или градинка, апартаментите на първия етаж да са тип (селска) градска къща с излаз през терасата към оградено дворче

    Можете да се сетите и за други. Лесно е, просто трябва да се анализират няколко панелки в днешния им вид, а и модерни кооперации на повече от 2-3 години, чиито собственици вече са изразили индивидуалността си.

    Основната трудност и виртуозност, която се изисква от архитекта на тази хипотетична кооперация е да канализира естествения хаос в естетична рамка. Трудна задача, но ако се постигне, наистина ще имаме нещо оригинално, адекватно, весело и типично българско!