Архив на категория: Снимки

Демонстрация „Свобода вместо страх“

Вчера в Берлин се проведе една от поредните демонстрации „Свобода вместо страх“, насочена срещу безконтролното следене в интернет и огромните рискове за гражданските свободи и демократичната система като цяло.

Организаторите говорят за около 20000 човека, полицията (познато, а?) май казва, че са били на половина на това, но като цяло не бяхме малко. Публиката се състоеше най-вече от млади, умни и красиви, но имаше и изключения.

Ето семейство с tin-foil hats:
2013-09-07-662

Първо имаше митинг, после манифестация по стриктно определен и разрешен от полицията маршрут:
2013-09-07-664

Освен няколко партии, като пиратите, левите и зелените, един от най-големите синдикати също беше съорганизатор (забележете буквалния транспарент на човека на преден план):
2013-09-07-665

Речи четоха няколко немци, но и Джейкъб Апелбаум, който се извини, че в неговата държава няма подобни демонстрации:
2013-09-07-667

После започна обиколката. Този транспарент беше май най-остроумният от всички:
2013-09-07-677

Хората не бяха малко:
2013-09-07-685

2013-09-07-695

Абсолютно всеки завой на предварително одобрения маршрут имаше много полиция. Както винаги.
2013-09-07-699

Мислите си, че само в България (контра)протестиращите ги карат организирано с рейсове? 😉
2013-09-07-701

Германицте са чувствителни на тази тема, защото имат горчив исторически опит с две различни политически системи, които базират на всемогъщите си тайни служби и незачитане на човешките права. Меркел и правителството се опитват да се правят, че проблем не съществува и са доста недоволни, че разкритията излязоха точно сега преди парламентарните избори.

Но, в крайна сметка, кой на власт е доволен от разкритията на Ед Сноудън…

На „траколожка експедиция“ в рамките на Пловдив

Едно от хобитата ми, когато пътувам в България е „tumulus-spotting“, или да откривам могилите в пейзажа около пътя. Видя ли могила, знам, че съм си у дома.

Тайнствеността на безписмената тракийска култура винаги ме е занимавала. Особено впечатляващи са подмогилните храмове и гробници. Посетил съм повечето на мен известни в южна България и не спира да ме учудва колко различни са в архитектурно отношение една от друга, макар повечето да са построени в един „златен век“ 4-3 в.пр.Хр. Явно, нетипично за старите култури, е нямало канон и всеки владетел или велможа е разчитал на архитектите си за индивидуален дизайн.

За фен като мен, беше повече от учудващо като разбрах, че в самия Пловдив има напълно запазена и професионално проучена и консервирана могила с подмогилна камера. При първа възможност, след лутане из индустриалния ландшафт на северен Пловдив, питане, консултиране с картата и въоръжени с лада Нива стигнахме и до нея. Една истинска сюрреалистична експедиция в самия град.

Ето я, Голямата филиповска могила на фона на града:

Филиповска могила, Пловдив

Проучена и консервирана с нов портал и предверие е още в края на 60-те. Ето го стабилният бетонен вход:
Филипово могила, вход

Тогава още е изградено бетонното предверие, което пази масивния каменен вход от стихиите:
Филиповска могила, Пловдив, ново предверие с портал

Портал, Филиповска могила

Конструкцията се състои от внушителен вход, малко предверие покрито с огромни напречно сложени квадри, втора врата, запречена наполовина с огромен дялан блок, който пасва перфектно в отвора. И (вероятно погребална) камера.
Портал и предверие, тракийска могила в Пловдив

Таван на предверието на Филиповска могила

Втората врата, не по-малка от първата води към същинската камера, изградена от типичния напълно перфектен сух градеж.
Филиповска тракийска могила, централна камера

Таванът е меко казано феноменален. Не се вижда добре от плътния слой сажди, но той се издига във височина, като завъртени на 45° концентрични квадрати със страни от единични гигантски гранитени блокове. Изключителна конструкция.
Таван на централната камера

Таван на централната камера, детайл, Филипово, Пловдив

Подът е в неразбория и ми е трудно да преценя дали е бил покрит с разхвърляните сега по него тънки плочи, или те са играели дуга роля:
Под на централната камера в тракийска могила в Пловдив

Ето още две снимки на могилата с Пловдив за фон и хора на нея за мащаб. Нетипично малка за такава с подмогилна структура.
Могила Пловдив Филипово

Могила в Пловдив

Ето къде се намира, зад Биомашиностроене:

Виж на по-голяма карта

Сантиметрите сажди по пода, стените и тавана са от горените от циганите гуми вътре. Явно я ползват като пещ. Поне за нещо да е полезна.

Феноменално е, че такъв скъпоценен камък стои буквално на сметището, без никой да се интересува от него. Би било много интересно за посетителите на града да видят, че освен внушителните римски старини тук има още един много по-стар и не по-малко впечатляващ културен пласт. Дано някой ден Голямата филиповска могила да заеме заслужено място сред ярките забележителности на хилядолетния ни град.

Update Януари 2016: Входът на могилата вече е затрупан с един самосвал пясък и така тя реално е запечатана и недостъпна. С оглед на съществуващия риск да бъде абсолютно унищожена и липсата на реални шансове в скоро време да се експонира както трябва, решението изглежда правилно.

„Що драскаше той там умислен, един?“

За да раберете космическия гений на Иван Вазов, посетете Зографския манастир на Атон, участвайте в ежедневните (и еженощни) многочасови служби на монасите, непроменени от хиляда години. Ако благоволят, поговорете си с тях. Питайте ги за Паисий и спасението на душите. Не се учудвайте от отговора им.

История славанобългарска

Вижте оригиналната чернова на Паисиевата „историйца“ (втората дума на 9-тия ред). Написана с грозен шрифт, с пълно неразбиране на „граматика и правопис“.

И после, след като осмислите нещата, прочетете „Паисий“ от „Епопея на забравените“.

„……
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.“

На мач на европейското

Малко снимки от и около мача Ирандия-Хърватска в Познан от неделя.

Прекрасно настроение в целия град, напълно мирни и весели фенове. Адски много ирландци, които просто си пиеха и пееха през цялото време. Е, не съвсем, пиенето свърши на влизане в стадиона, а пеенето след третия хърватски гол.

Ринека около кметството беше препълнен  фенове в отлично настроение. Как не чух дори една псувня от хърватските, странно наистина.

Бяха се разделили на два лагера на площада, но без реално да си обръщат внимание. Основната песен на ирландците е „Ey, Trapattoni, you used to be Italian, but you`re Irish now!“

Стадиона, ирландски скици на фона на хърватския блок. Ирландците бяха оглушителни в песните си до третия гол, след това се чуваше повече Хърватска. Накак си по-страховито надаваха вой бяло-червените. Ирландските песни са мелодични.

Прекрасно обобщение на цялото събитие. Русокоската на прозореца на горния етаж за съжаление не се вижда добре. Наслаждаваше се на международното внимание на половината площад отдолу.

Футболът е голяма работа наистина, дава възможност на мъжете да се налудуват и изразходват енергията за нещо напълно безобидно.

Идея на един практикуващ природолюбител

Имам много добър приятел в България, истински практикуващ природолюбител. Нарочно не ползвам думите „еколог“ или „зелен“ да не го обиждам.

За него мога чистосърдечно да кажа, че сам с двете си ръце е почистил от пластмасови боклуци много, много повече площ от България от няколко зелени инициативи на телевизионни канали, екоорганизации и т.н. взети заедно.

Просто при всяка възможност съсредоточено слиза от колата с няколко найлонови чувала, напълва ги със смачкани бутилки и други боклуци от някоя поляна, покрай пътя, междублоково пространство, нива или каквото и да е. Напълва колата изцяло (не само багажника) с чувалите и ги изхвърля до най близкия жълт контейнер.

Тихо, ефективно, без фанфари и парадиране.

Няма да спре да го прави, защото е природолюбител. Но има наистна много добра (изпробвана) идея как България може да стане много по-чиста, а и най-бедните от бедните да получат някой лев за почистването й.

Обадил се е на една от фирмите, които се занимават с контейнерите за и рециклирането на пластмаси и ги и е питал, ако им събере определено количество на куп, ще дойдат ли да го приберат и платят на килограм. Те казали, няма проблем.

След това хванал едно циганско семейство до Вакарел показал им как се събира ефективно пластмаса от полето и им казал, че ако съберат няколкостотин килограма ще получат няколкостотин лева.

Ето резултата (снимките са негови):

Фирмата дошла с камион, натоварила боклука и събирачите получили над 200 лв. за почистването. Май точно на това американците му казват win-win ситуация!

България е в странното положение да е длъжна да се придържа към закони и наредби валидни за най-богатите държави, а в същото време да има свръхбедни прослойки на населението. Понякога тези дисонанси могат да се изплозват. Така например трябва да принципно да сме на световно ниво в събирането и рециклирането на материали, което често е доста скъпо и енергоемко мероприятие. Но това е, ЕС, държавата така или иначе трябва да плаща, фирмите за рециклиране са доста добре. Затова и за тях наистина не е никакъв проблем да прибират събрани на куп отделени пластмасови отпадъци и да плащат на килограм за тях. Пари, които за много хора са доста сериозни.

Просто идеята на моя приятел трябва да се подеме от разни „истински“ еколози с излишни пари от фондове и т.н., да се организират такива инициативи из селата, гетата и градовете. Да свършат и те нещо полезно не само за себе си. Количествата търкаляща се пластмаса сa наистина огромни.

България ще стане много по-чиста, а и доста от най-бедните българи биха получили добри пари за истински полезна дейност.

Update 16.04.2012: Още една съвсем реална и полезна идея от моя приятел, този път с репортаж от БиТиВи Новините.

Симфония от бетон

Това лято бях за пръв път в Поморие. Направи ми много добро впечатление, Поморие има истински приятен градски характер.

Успях да видя Интерхотел Поморие, радикален модернизъм от началото на 70-те, сега занемарен и донякъде достроен с мутробарок и дървени навеси. Много жалко за него.

Но защо никога нищо не съм чувал за абсолютно великолепното лятно кино до него?! Дори в интернет се намират супер малко снимки от този шедьовър.

Вероятно от същия период като хотела, това е архитектурно признание в любов към бетона. Лек, елегантен и ефирен.

Екранът, и малката сцена пред него буквално висят над водата, подобно на лодка, която всеки момент ше бъде спусната в морето. За разлика от хотела наблизо, всички форми тук са меки и заоблени и засилват морската тема. Но радикалността на материала и експресивните извивки, най-изявени в предверието (което нямаше как да снимам добре в пълна тъмнина с мобилния си телефон) ми напомнят най-вече на италианския футуризъм.

Екранът, толкова леко поставен на тази тънка стойка от бетон, според мен, е напълно нарочно оставен твърде малък, да не пречи на основната гледка – морето и светлините отразяващи се в него. А само да я допълва. Гениално.

Киното не е имало нещастието да бъде ремонтирано и „модернизирано“. За това говорят симпатичните допотопни тонколони под екрана, шумната прожекционна машина, а и всичко останало вътре. Гледахме там „Стъпки в пясъка“ спонтанно, заради самото кино. Темата пасна перфектно на обстановката. Съвсем нелош филм.

Съжалявам за размазаните и малко снимки. Ще ми се да знам много повече за това кино, кой е архитектът, кога е построено. Ще ми се и да вярвам, че винаги ще си остане в този прекрасен меалнхолично-футуристичен вид.