Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.

Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.

Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.

Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.

Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.

Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.

За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.

Това в бяло е официална „партизанска“ реклама на холивудския филм „A-Team“ във вид на стенсил на кръстовище в берлинския хип квартал Фридрихсхайн. Обърнете внимание, че е послушно изпръскана на земята, което не е забранено или нелегално.

В жълто пък е антикомерсиален простест срещу експлоатацията на графити и апроприирането им от мейснтрийма.

Много мета се е получило, но не е учудващо за тези части на Берлин, където уличното изкуство е на всяка стена и уличен стълб.

Особено след световното 2006 в Германия, немците вече са способни да показват естествено и непринудено патриотичните си чувства, засега най-вече само около футболни първенства. Това ми харесва.

Не винаги е било така. Помня как един мой състудент от Саксония, преди финала на световното 2002 – Германия-Бразилия ми каза, че никога не се е гордял, че е немец и отборът не заслужавал да победи, щото имал само слаби противници до финала. Такива приказки, нормални за тогава, биха изглеждали напълно странни за днешните студенти, боядисани отгоре до долу в черно, червено и златно (жълто). Така и трябва да бъде.

Пак е първи май и в Берлин пак се разиграва един и същи сценарии: мирни демонстрации на синдикати и леви партии през деня, разхождащи се хора, много, много, много полиция, нетипично много пънкове и очакването довечера да се стигне до сблъсъци. Ако не се стигне, нещо няма да е наред.

Този първи май има и още една закачка: неонацита се опитват да направят шествие в Пренцлауер берг, типичен отворен и хедонистичен квартал. Шествието е регистрирано и законно. От друга страна граждани, политици в ролята си на граждани и крайно леви се опитват да преградят пътя на шествието. Полицията пък е длъжна да ги раздига и така става купон.

Отношението нацитa към полиция към анти-нацита е някъде 1:9:10, като полицията е многобройна и свръх мощно оборудвана.
Ще видим дали след залез слънце ще се стигне до традиционните сблъсъци. В последните години стават все по-вяли. Най-вече защото полицията се държи много умно, организирано и се опитва да е максимално неагресивна, за да не провокира.

За да добиете малко представа, ето няколко снимки от вчера. Традиционно на 30 април има улично парти с анти-наци и антирасистка тематика на Боксхагенер платц във Фридрихсхайн, Берлин. Събира се много шарена публика.

Полицията винаги е налице и в последните години си дава адски много зор да предотврати бунтове и сблъсъци с пияни пънкове в късните часове. Това се постига с отцепване на голям периметър около площада, премахване на колите (за да няма обърнати и подпалени):

След това на всеки ъгъл се слага пост с няколко тежко бронирани полицая, които проверяват за бутилки, камъни и други предмети подходящи за хвърляне:

Зеленият полицейски камион на заден план е оборудван с прожектори отгоре, така че като се стъмни целият площад да бъде осветен като футболен стадион. Да няма суматохи в тъмницата.

Като влезеш вътре е пълно със шарени хора пиещи бира, седящи на земята или слушащи ска групата свиреща от камион-сцена:

Сред хората, тук там има още полицаи, някой отбелязани като анти-конфликтни експерти:

Тактиката на полицията е да показва много стабилно присъствие, но да не провокира и дразни. В страничните улички са спряни още наистина много полицейски транспортни коли и няколко линейки.
Късно вечерта след края на концерта настроението беше много наежено, но нямаше почти никакви побои, а само полицията издърпваше от множеството разни по-развиняли се.

Всичко това вече се случва от толкова много години, всяка година, че се е превърнало в странна традиция. Всеки си знае ролята и си я изпълнява.

Вероятно и довечера в Кройцберг ще е така. Но това ще го науча от новините утре.

Небето над Берлин на 16.04.2010 след изригването на исландския вулкан.

Няма нито една следа от самолет на небосклона.

Таке а изглеждало небето преди, така ще изглежда и след нашата цивилизация.

Умът ми дава заето, когато си помисля за всичката история спяща на няколко метра под целия център на Пловдив. Прекалено много е и е прекалено интересна.

Малко снимки от разкопките до Понеделник пазара следват по-надолу, но първо малко предистория.
На това място дълги години седеше полупостроената сграда на бъдещ Археологически музей на тракийскто изкуство. Започната преди промените и с реално завършен груб строеж. Някакъв сравнително авантгарден модернизъм беше, защото базираше на триъгълни форми и странни покривни бетонни панели, също триъгълни. Може би щеше да е е оригинална ако я баха достроили, а пък и Пловдив се излага, че няма пищен археологически музей, отговарящ на статуса му на град не по-млад от Троя.

През 2007 обявиха, че бетонната сграда на музея ще се маха и там ще се строи хотел + мол. С „интеграция на археологията“. Отписах мястото, археологията и шанса Пловдив да има археологически музей напълно.

Следните снимки и това което видях там миналата седмица ме впечатляват, обднадеждават и обезкуражават едновременно.

Тук ще се строи „Пловдив – Централ“ с 55 метрова кула „нов символ на Пловдив“:

Както бях писал, напълно бях отписал римските останки като чух че ще ринат много масивната сграда над тях. За мое учудване са се справили много добре и културно. Отанали са само железбетонните колони, които няма кака да се махнат без да се помели всичко, но и римските улици и къщи изглеждат непокътнати.

Всички кръгли колони, които стърчат са реално основите на сградата на музея и са железобетон. Макар че са повредили части от римските останки, строежът е бил разумен и технологията да се побиват колони, а не да се копае дупка за основите, е била много удачна за времето си.

Миналото лято са проведени археологически проучвания на новоразкритите старини. Открити са доста интересни неща, мозайки, ложета и т.н. Площта е гигантска – 8 декара.

Разгледайте долната снимка по-внимателно. Това е напречен разрез на римска улица. В средата под плочите е канализацията, а отстрани се виждат не е един а няколко водопровода от глинени тръби. Умът ми не го побира колко добре е бил планиран, устроен и построен градът преди хиляди години.

Следващата е също много интересна от историческа и цивилизационна гледна точка. През целия ареал преминава една много дебела градска стена, тук се виджа вдясно. Ако се вгледате по-добре, ще забележите, че е построена директно върху сега разкопаната улица с водопровода и я пресича, а камъните, с които е градена стената са колони, капители и други дялани камъни, влачени от по-старите сдания. Явно стената е от много по-късен, беден и тъмен период от този с водопроводите и градоустройството:

Мога да кажа само браво за разкопките и разкритията и начинът по-който до сега се действа ме обнадеждава, но сега следват лошите новини. Ако наистина се изпълни този хотел+търговски комплекс няма как да не се разруши много от разкритото, дори и при най-добри намерения.

А дори и да забравим за старините, 55 метровата кула с асансьори, която ще е свързана с мост към стария град отгоре ме втрещява! Мащабите ще са смазващи. Една от най-емблематичните красоти на Пловдив – отвесните сиенитени скали от южната страна на Стария град виждащи се от много далече надолу по булеварда, ще бъдат безвъзвратно скрити и заменени с мастодонт от стъкло и еталбонд. Ако имате нерви разгледайте одобрения „идеен проект“.

Тази гледка ще остане само на снимка:

Дано в крайна сметка разумът и любовта към хилядолетния ни град да надделеят.