Архив на категория: Снимки

Тепе с подземен гараж

Преди (тук съм писал за тази снимка):

Сега:

Мол „Марково тепе“ е един от по-грозните молове изникнали из България. Както се вижда, размерът му е по-масивен от тепето и по този начин смазва всичко наоколо, включително и Бунарджика. На всичкото отгоре строежът му е спрян за неопределено време и изобщо не е ясно дали някога ще се дострои.

Като се има предвид, че Пловдив, със своя прекрасен център, няма никаква градоустройствена нужда от молове (извън Тракия), имам малко концептуално предложение.

    1. Всичко над земята се взривява и събира на една купчина.
    2. Подземните нива гаражи на мола се довършват и вкарват в експолатация.
    3. Купчината и оконостите й се покриват с хумусен пласт и се облагородяват.
    4. Имаме си пак 7 тепета в Пловдив, само че едното е с полезен подземен гараж точно в централната част.

    Проектът е доста реалистичен, в Берлин познавам доста такива тепета, изникнали от руините на смазания от бомбардировки град. Под доста от тях има и недовзривени бункери, които са прекалено масивни и невъзможни да бъдат разрушени. В този мол, мисля, е излят не по-малко бетон.

    Мидия

    Най-красивото крайбрежие на Черно море, което съм виждал, без съмнение е около Мидия (като от линията Мидия-Енос). Сега Къйъкьой.

    Старото гръцко село е разположено на висок нос, обграден с византийска стена, стояща си и до днес, а от двете му страни се влива по една река като Велека.

    Тъжно ми стана като го посетих това лято. В лошо състояние е, а даденостите му са същите като, ако не и по-добри от подобните му Несебър и Созопол.

    Старите гръцки къщи са до една изоставени и бавно се разлагат. Ако има нещо новопостроено, то е безвкусица, но и бедно направено. Романтиката, която иска много малко услилие там, за да разцъфне сред смокините и старите улички, е почти напълно унищожена и потисната.

    Много, много неща трябва да се променят, че Мидия да изпълни огромния си потенциал. Съмнявам се, че ще стане.

    ПП.: Точно до селото има скален манастирски комплекс, построен от Юстиниан, който би бил под защитата на Юнеско, във всяка друга държава. Тук, той просто си седи, а пред него стои самоназначил се циганин пазач, който събира за себе си „такса“-милостиня и предлага слабо светещи фенерчета.

    Интересно и меланхолично ъгълче на Балканите.

    Два плажа

    По една снимка от най-северния български плаж, всъщност много южен за румънците и почти най-северния турски плаж, всъщност много южен за нас българите.

    Хубавото им е, че и двата са благословени да не бъдат съсипани от бетон и „инвестиции“.

    Познайте кое е Крапец и кое Инеада.

    Берлинска архитектурна трагикомедия

    Как ви харесва нещото в дясно?

    Нека да обясня. Нещото в дясно е „временна“ постройка, промотираща възстановяването на центъра на Берлин в пруския му вид преди войната и ГДР. На това място до преди няколко години стоеше полуразглобеното гедерейско НДК – „Дворецът на републиката“ – съвсем класическа модерна бяла сграда с огромни стъклени фасади витрини.

    Писал съм за историята на мястото. Накратко пак. Преди войната там е бил пруския градски дворец. През войната е лошо избомбен. След войната, вместо да се реставрира е взривен от ГДР, най-вече по политически причини. На негово място, през 70-те, е построен Двореца на републиката. След промените, по други политически причини, пък той е превърнат в руина уж да му се маха азбеста и после разрушен.

    Всичко това е под натиска група богати старчета, които си мечтаят да възстановят пруското величие на Берлин, сякаш 20-ти век не се е случвал. Те имат много силно лоби, което уреди разрушаването на гедерейскиото НДК, с цел да се препострои стария дворец и всичко да си стане, както си е било в „доброто старо време“. Всъщност да се построи функционално нова сграда, но със старите барокови фасади.

    Така да се каже – случай на патологичен архитектурен реакционизъм.

    И тук идва закачката. Това новото нещо недоразбран и копиран декоснтруктивизъм от желязо и стъкло не е сложено там от авантгардисти протестиращи срещу скованото мислене, а от същите тия старчета да промотира препострояването на пруския дворец на поляната до него. Шизофренично!

    Вижте как „хубаво“ се вписва сред другите сгради по Унтер дер Линден:

    Берлин след промените е пример за може би най-големия пропуснат архитектурен шанс на новото пост-модерно време. От толкова много потенциал излязоха само, или трагично-скучни пост-пруски фасади, или пълни недомислици. Това просто е черешката на тортата.

    Оцветяването на статуи не е от вчера

    Графити-оцветяването на паметника на Съветската армия в София беше със сигурност свръх успешно улично изкуство. Поздравления за авторите. Статусът на акцията като арт-триумф беше валидирана от огромния медиен интерес, разнопосочните реакции и дискусии, фактът, че всеки си намираше своя интерпретация на замисъла и му се радваше/ядосваше.

    А най-големият успех за артистите беше бързото му почистване. Хората с петициите за запазване на оцветяването, явно нищо не разбират от улично изкуство и не знаят, че целта не е да бъде увековечено, а да е субверсивно, да провокира и да е на границата на легалното и отвъд нея. Акцията покри всички тези изисквания. Браво!

    Извън идеологическите интерпретации на мен две неща ми направиха впечатление.

    1. Скулптурната композиция е изключително добра откъм създавенто на чувство за динамизъм, сила и движение. Далчев и другите автори явно не случайно са толкова уважавани.
    2. Когато се оцвети, този динамизъм и красота станаха много по-очевидни и впечатляващи. Погледнете Супермен, погледнете Санта, Джокера или Робин. Устрем!

    На хората им харесва явно повече, като е цветно и шарено. Това ми напомни, че всъщност до модерната епоха и особено в античността всички статуи са били оцветени в ярки тонове. Това, че като чуем за римски статуи виниаги ги свързваме с бял мрамор, се дължи на простия факт, че боите са били отмити от времето.

    Ето как всъщност са изглеждали:
    Статуя
    Можете да прочетете повече за този проект тук.

    В този ред на мисли, същите автори биха могли да направят още по-мета акция: някоя нощ да оцветят композицията в оригиналните цветове на Червената армия, така че статуите да светнат пак, но по един съвсем различен начин.

    (Разликите в) реакциите на обществото, властите и чужбина (Русия) биха били много интересни за наблюдение и анализиране.

    Къщата на тепето

    Арх. Светослав Грозев е един от малкото българи, които наистина строят модернистични сгради без компромиси през 30-те години. Дали, защото е бил активен най-вече в „провинциален“ Пловдив, дали защото явно през соц-времената, като немски възпитаник, е държан настрани от важни проекти – той е виртуално напълно непознат на обществеността. Ако потърсите в интернет, няма да намерите почти нищо за него.

    Най-интересната и видима част от творчеството му са еднофамилните къщи на богати пловдивчани от 30-те. Това е много тънък жанр. Още повече в стил чист модернизъм по онова време. Та и днес малко хора са готови да си построят къща с плосък покрив и изчистени линии, без никакви червени керемиди и наклонени стрехи.

    Впечатлителното при Грозев е, че някак си неговите къщи не са така сурови и „страшни“ като De Stijl или Bauhaus, макар и очевидно директно повлияни от тези течения. Детайлът при него е много важен и тук и там, явно нарочно, се прокрадват елементи, еретични спрямо постулатите на „форма, базирана на функцията“. Типичните вертикални прозорци на стълбищата при него често са засводени. Стрехите, макар и на плосък покрив, често имат някак си по-традиционен вид, с меки извивки. Има нещо българско, южно, подходящо за Пловдив в този модернизъм.

    Николай Чинков пише, че Грозев е надзиравал сам строежите и също е оформял интериорите. Вероятно в някои от къщите все още са останали елементи от работата му, които са силно любопитни.


    Като цяло еднофамилните къщи на Грозев биха били една прекрасна изследователска тема за млад архитект. Работа, която би обогатила българския архитектурен свят. [Update: Изглежда, че желанието ми се е сбъднало. На 11 юни от 14:30 в САБ, сътрудник на БАН Георги Кафелов ще говори за къщите на Грозев.]

    Най-радикалната откъм модернизъм негова къща е тази.

    Най-луксозната откъм материали и размер е жълтата на „Антим Първи“.

    А тази от снимките, построена през 1936 за фабриканта Стaйно Стaйнов, когато някой ден бъде възстановена, ще бъде със сигурност пораждащата най-много завист.

    Когато е пак бяла, а големите й прозорци грейнат в някоя топла пловдивска вечер и дворът й се освети, много хора ще се зачудят кога изникна това чудо горе, на най-личното място в града.

    Знаете ли нещо повече за нея? Виждали ли сте стари снимки?


    Това е съвместен (двоен) пост с Пейо Попов по темата. Прочетете и неговия по-обятелен разказ и мнение за Къщата на тепето. Има и повече снимки с феноменалните й панорами.