Архив на категория: Снимки

Пагубна за природата схема за източване на средства

…или с други думи „инвестиция“ в соларен парк в България.

1. Пладнешки обир

Един мегаватчас енергия от слънчеви батерии в България се изкупува на гарантираната от дъжавата цена от 823 лева. За сравнение от „Козлодуй“ същото количество енергия струва 16 лева, а от новите „Марица изток“ – 62 лева.

Ще кажете „хубаво, но това е модерна енергия и ние като баш-европейци не искаме да изоставаме и трябва да поддържаме новите източници“. С малката хватка, че в северна и облачна Германия един мегаватчас от слънчева енергия се изкупува за 440 лева. В същата Германия, която е най-богатата държава в Европа, произвежда и развива технологиите за соларна енергия и печели директно от развитието им. За разлика от България, където просто се очаква крайният потребител да плаща скъпо на чуждестранни фирми произвели и инсталирали тези мощности.

Българинът плаща два пъти повече за този неефекитвен източник за ток от германеца, който произвежда и продава технологиите и който си получава до някъде парите обратно защото се връщат в немската икономика. Нещо да ви се вижда нередно?

Може би ще ви се види нередно, че Германия намаля с всяка година фиксираната висока цена за този ток, докато преди дни в България бе взето решение, цената да е фиксирана в срок от 25 години за всяка такава „инвестиция“. А, и още нещо, от Юли 2010 германската държава не субвенционира тока от соларни паркове построени върху селскостопанска земя, което напълно спира тези проекти (виж точка 2 по долу).

Къде са пазарните фундаменталисти да се борят срещу това гига-изкривяване на пазара?! Къде са левите да се борят срещу директното ограбване на крайния потребител – беден българин – от финансови и икономически профитьори?!

2. Екологично престъпление

Така изглежда 1 Мегават инсталирана мощност на обработваема земя в Тракийската низина, близо до Пазарджик:

Слънчева енергия

Слънчеви батерии

Един мегават от планирани 80 на това място. Както се виджа не ми го хваща обектива колко е голямо това покривало от бетон, желязо и стъкло върху нивата. Панелите са по-високи от човек. Представете колко още от нивите наоколо трябва да се унищожат завинаги, за да се постигнат 80 мгВата .

По-очевидно и директно съсипване на природа и обработваема земя според мен няма къде другаде да намерим. Нивата е купена, разбира се, евтино и уж „почвата е камениста и е негодна за селскостопанска дейност. Парцелът е отдалечен от населените места и липсват комуникации“. Парцелът е между 2 села, с лице на междуградски път и винаги, абсолютно винаги, е бил обработвана нива. От другата страна на пътя има черешова градина.

Питам, къде са еколозите и зелените, когато малката ни плодородна държава е конкретно заплашена да се превърне в съсипана за винаги пустиня от бетонирани черни панели?!

Не е ли време тази крайно анти-природна и анти-човешка схема за източване на пари от държавата и населението да бъде спряна?

Бедствена star архитектура

До вчера бях голям фен на herzog & de meuron. Но вчера прекарах цял ден в проектираната от тях библиотека на TU Cottbus и мога с тъга да обявя, че тия идоли паднаха от високо. И не е заради непрактични изцепки, като например, че на всеки етаж от библиотеката имаше мизерна тоалетна за само един човек.

Ето я сградата отвън. На изкуствен хълм/пиедестал и облепена с полупрозрачни гигантски букви (и двете – доста елементарни метафори, като се замислиш):

Проблемът е като гледаш отвътре-навън, обаче. Нямам спомен да съм бил в по-дразнещо потискащ интериор. Интересното беше, че и атмосферата на събитието, в което участвах, беше също необяснимо нанервена.

Според мен причината е това:

Обикновен немски априлски ден в тази сграда се превръща в кошмарно мрачен пейзаж от черни буреносни облаци и сгради, които сякаш са в пелена от дъжд смесен с градушка.

Впечатляващ провал.

Сграда на годината

Ако има нещо, което да онагледява перфектно мотивацията зад предложението ми за постмодерна българска архитектура, то това е тази къща в Чепеларе:

Има нещо средновековно, в добрия смисъл на думата, нещо много уютно в тази композиция. Може да се проследи развитието на вкусовете и стиловете чрез ползваните материали, мазилки, парапети и дограми. Има толкова много детайли, които радват.

    • Старата част в ляво с оригинална дървена дограма, жилищна част горе и промишлена – на първия етаж
    • Плавното преминаване от нея към стилния дървен сайвант с еркер върху реката
    • Красиво подредените цепеници вместо изолация на външна стена на бетонната стълба, която е прелюдия към
    • Ритмично редуващите се експресивни вертикали (любим на WhatA) видим бетон и неизмазана тухла, над които се разполага
    • Серия от тераси и балкони с различна дълбочина и парапети, съседстващи с
    • Елегантно акцентираните във фасадата клозети, пример за форма следваща функцията, всичко това осмислено от
    • Оазиса на благоденствие в средата, боядисан в ярко зелено с хромирани перила на терасата, стил хотел в Слънчев бряг.

    Мечта ми е да видя нещо толкова естествено и непринудено да бъде концептуализирано и проектирано от български архитект.

    (Бивш) архитектурен хаос

    Това се явява спонтанно продължение на поста ми относно нуждите от свеж архитектурен подход в България.

    Нямам спомен сграда да ме е карала да избухвам в смях, но тази на снимката винаги ми подобрява настроението. Охлювът на Симеоновско шосе е скучна, бедна на фантазия постройка в сравнение с това.

    Достатъчно ми е да погледна няй-лявата колона прозорци на предната фасада, за да ме напуши на смях. Нито един прозорец не си прилича с друг, едното е балкон, другото е малка бойница, третото е витрина и т.н. Огледалните малки стъкълца на първия етаж са черешката на тортата! С перваз за саксийки. Первази имат само тези, на които им трябват.

    Вторият етаж като цяло също радва. Забележете прозорците в третата колона от дясно на ляво! А и елегантният вертикален отвор под сателитната чиния на страничната фасада (единствен!) не е за изпускане.

    Това нещо архитект не може да го концептуализира. Това е еволюционна архитектура!

    Всъщност това е крайният резултат от похвален според мен проект за насърчаване на общото саниране на стари блокове. Етажните собственици трябва да преодолеят неприязънта си към каквато и да е солидарност отвъд входните врати на апартаментите си и в замяна получават държавна/ЕС финансова помощ за общото саниране на блока.

    На страницата на проекта има много снимки „преди-след“ и още много забавни естествено еволюирали сгради, сега опаковани обратно в модернистични дрехи.

    Ето още малко примери:

    Спретнат блок, но най-дясната колона прозорци вкарва екстравагантност.

    Вариращата дебелина на фасадата най в ляво е типична.

    Другият ми фаворит. Два различни прозореца, две различни тераси и един остъклен балкон за един тип апартамент в рамките на пет етажа.

    Има нещо шизофренично в хаоса, който напира под новата обща външна изолация, която напразно се опитва да унифицира, с ярки цветове и прави ъгли, напълно различни вътрешни светове.

    Не е плаж като плаж

    Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.

    Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.


    Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.


    Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.


    Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
    Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.


    Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.

    За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.