Изкарах новата година в пролетната топлина на пл. Батенберг. Брегович и оркестърът му ни забавляваха, а Месечината светеше над нас през цялото време.
Беше много пълно и много приятно.
Определено най-голямо и добро впечатление ми направиха хората на площада. Свикнал съм на типичното немско всеобщо празнуване, което се изразява в пиянски викове и шум, фалшиво пеене на дебилни и просташки песни в хор и всякакви опити да се досажда на околните. Затова ми направи впечатление този контраст.
На площада в София тълпата се състоеше от всякакви хора, на всякакви възрасти, дошли културно да се забавляват без да слагат алкохола като основен приоритет и без да пречат на околните. Нямаше пиратки и други глупости, просто беше прекрасно.
Единственият леко досаден тип беше един типично едър младеж някъде от бивша Югослявия, с много европейска визия и облекло, който беше пиян до несвяст и в опитите си да се весели, залиташе и с едрата си осанка повличаше бая народ с него преди да успеят да го задържат. Въпреки това нямаше абсолютно никаква агресия и раздразненост у околните. Нещата се оправиха съвсем, след като група цигани го интегрираха да танцува при тях и контролираха успешно да не залита.
Снощи им бях на концерт. Нямаше как, Джош Хоми и Дейв Грол са двама от малкото съвременни рокаджии, които уважавам, а за последния член на Лед Цепелин, който не бях виждал на живо няма какво да говорим.
Бил съм на много рок концерти на големи групи – този май беше най-шумният изобщо. Надявам се слухът ми тия дни да се възстанови. Грол и Джон Пол Джоунс създават такава брутална ритъм секция, че просто не е за говорене. Питам се само какво ли е било с Бонъм навремето.
Сега и разбрах какво е супергрупа – като се появиха на сцената бяха посрещнати от такива неимоверни и буквално оглушителни овации, че чак им стана неудобно. Макар, че публиката беше предимно млада, звездата на вечерта беше доайенът. Не веднъж между песните имаше скандирания „Джон Пол Джоунс“. Дейв и Джош са му също толкова фенове, колкото и ние в публиката.
Ето малко видео. Не очаквайте да чуете нещо, микрофонът на телефона ми нямаше шанс при тая звукова атака. Повече е да се онагледи атмосферата пред сцената след 2-то парче. Така беше до края.
Нивото на концера беше много високо, въпреки че парчетата от албума не са шедьоври. Това са двама музиканти в абсолютна сила плюс рок гений. Крайно сработени и с крайно безкомпромисен звук.
Това парче ви го предлагам топло-топло. Излезе това лято. Стилът може би е „Емигрантски Рагамуфин“, както се казва албумът, откъдето е взето.
При всички положения, китаристът и певец на групата е Юри Гуржи, емигрант от Украйна, който заедно с Владимир Каминер е основател на легендарното парти всеки месец в Кафе Бургер – Русендиско.
Русендиско, паралелно с Балканбийтс на Роберт Шоко, са двете течения в Берлин, които се концентрират над музиката на източна Европа. Понякога стиловете се преплитат. Ако знаете Шантел, знаете и за какво говоря. При всички положения преди 5-10 години и двете бяха много ъндърграунд, докато сега са си основни събития в берлинския нощен живот. Мадона, като е тук, отива на Русендиско.
Като съм тръгнал да разправям, да споделя и за Владимир Каминер, за когото споменах по горе. Той, освен диджей, е и писател на разкази. Много талантлив и успешен при това. Стилът му е типично руски, бих казал нещо като Гогол или Чехов, но пише на немски и най-вече за Берлин и неговите странности. Дебютната му книга „Русендиско“ (има и превод на английски) беше адски популярна. Препоръчвам.
П.С.: Сега откривам, че има и негови книги прведени на български. Супер.
Самият текст не е впечатляващ с някакви коментари, просто показва Берлин като парти град, където „надувам уредбата вкъщи, съседите имат чувство за хумор“ (всъщност хич не е така – Бел. Авт.).
Иключение е римата: „В Берлин преди е ставало въпрос само за такове и ракети, сега си живея в източната част сред цветенца върху тапети, не ми пука и много за талери и монети…“
Клипът е добър, показва известни места в Берлин (най-вече източните квартали и Кройцберг) от преди няколко години. Впечатляващо е колко са се променили някой места за толкова кратко време.
Снощи гледах филма, след като го очаквах да дойде от доста време. Сякаш е правен за мен.
Няма да разказвам подробности, само ще кажа, че ако сте фен на поне един от тези тримата и се впечатлявате от магията на електрическата китара – гледайте го! Емпирично установих, че е гледаем и от хора, които идея си нямат какво е състейн и дали Мег и Джак Уаит са брат и сестра или не.
Подозирам само, че филмът би бил дразнещ за китарени фенове, които считат, че Сатриани, Петручи и Вай са по-добрите китаристи и те трябваше да са във филма.
Рекламата на Берлинер пилзнер, която е вече на една две години, се оказа много успешна. Идеята на клипчето е проста – да се опишат за много кратко различни квартали на града и да се покаже, че въпреки контрастите се пие все една и съща бира.
Фридрихсхайн (изток) – завладян от младежи с хедонистична нагласа. Смесица между мизерия и хип. Пълен с барове с маси без покривки. Шарлотенбург (запад) – исторически богат квартал населен със заможни хора на средна възраст и нагоре. Пълен с ресторанти с маси с бели покривки. Мите (изток) – старият исторически център на града. Вече напълно възтановен и наблягащ на изискаността, не винаги успешно. Шьонеберг (запад) – нещо средно между първите два, само че населен с голяма колония гейове и лесбийки.
