Архив на категория: Музика

Робърт Плант след 13 години

13 години след Зимния дворец в София пак имах честта да послушам Робърт Плант на живо:

Гласът му (пък и той като цяло) е в супер форма и вечерта беше много приятна. Робърт не спира да търси нови пътища, които да го отдалечат от комплексиращото го наследството на огромните му постижения до 30-тата му годишнина. Търси начини да е релевантен, оригинален, не динозавър от 70-те. Сега е на тема блуграс/кънтри.

Музикално беше прекрасно. Въпреки всичко, магията, която преживях на 2.3.1998 я намяше. Логично – магьосникът не беше там…

Коледен ремикс

По миналия Великден ви представих албума с православни песнопения на д-р Емилиян Станков, издаден под свободен Криейтив Комънс лиценз.

Още тогава Пейо ме светна относно ccmixter.org, страничка за ентусиасти, които миксират свобдна музика и предложи да пусна някои от акапелите там да видим какво ще стане.

Идеята се оказа супер и се появиха един куп различни миксове. Ето, като коледен подарък, 6-те, които ми харесват най-много:


От 1 до 5 са базирани все на древния български аноним „Господи помилуй“. Експериментът показа, че когато творбата е универсално добра, от нея става всичко. А и че свободните лицензи водят до хубави неща.

Весели празници!

Културна тълпа

Изкарах новата година в пролетната топлина на пл. Батенберг. Брегович и оркестърът му ни забавляваха, а Месечината светеше над нас през цялото време.

Беше много пълно и много приятно.

Определено най-голямо и добро впечатление ми направиха хората на площада. Свикнал съм на типичното немско всеобщо празнуване, което се изразява в пиянски викове и шум, фалшиво пеене на дебилни и просташки песни в хор и всякакви опити да се досажда на околните. Затова ми направи впечатление този контраст.

На площада в София тълпата се състоеше от всякакви хора, на всякакви възрасти, дошли културно да се забавляват без да слагат алкохола като основен приоритет и без да пречат на околните. Нямаше пиратки и други глупости, просто беше прекрасно.

Единственият леко досаден тип беше един типично едър младеж някъде от бивша Югослявия, с много европейска визия и облекло, който беше пиян до несвяст и в опитите си да се весели, залиташе и с едрата си осанка повличаше бая народ с него преди да успеят да го задържат. Въпреки това нямаше абсолютно никаква агресия и раздразненост у околните. Нещата се оправиха съвсем, след като група цигани го интегрираха да танцува при тях и контролираха успешно да не залита.

Прекрасно наистина.

Them Crooked Vultures

Снощи им бях на концерт. Нямаше как, Джош Хоми и Дейв Грол са двама от малкото съвременни рокаджии, които уважавам, а за последния член на Лед Цепелин, който не бях виждал на живо няма какво да говорим.

Бил съм на много рок концерти на големи групи – този май беше най-шумният изобщо. Надявам се слухът ми тия дни да се възстанови. Грол и Джон Пол Джоунс създават такава брутална ритъм секция, че просто не е за говорене. Питам се само какво ли е било с Бонъм навремето.

Сега и разбрах какво е супергрупа – като се появиха на сцената бяха посрещнати от такива неимоверни и буквално оглушителни овации, че чак им стана неудобно. Макар, че публиката беше предимно млада, звездата на вечерта беше доайенът. Не веднъж между песните имаше скандирания „Джон Пол Джоунс“. Дейв и Джош са му също толкова фенове, колкото и ние в публиката.

Ето малко видео. Не очаквайте да чуете нещо, микрофонът на телефона ми нямаше шанс при тая звукова атака. Повече е да се онагледи атмосферата пред сцената след 2-то парче. Така беше до края.

Нивото на концера беше много високо, въпреки че парчетата от албума не са шедьоври. Това са двама музиканти в абсолютна сила плюс рок гений. Крайно сработени и с крайно безкомпромисен звук.

Балади за Берлин, епизод 5

Rotfront – B-Style

Това парче ви го предлагам топло-топло. Излезе това лято. Стилът може би е „Емигрантски Рагамуфин“, както се казва албумът, откъдето е взето.

При всички положения, китаристът и певец на групата е Юри Гуржи, емигрант от Украйна, който заедно с Владимир Каминер е основател на легендарното парти всеки месец в Кафе Бургер – Русендиско.

Русендиско, паралелно с Балканбийтс на Роберт Шоко, са двете течения в Берлин, които се концентрират над музиката на източна Европа. Понякога стиловете се преплитат. Ако знаете Шантел, знаете и за какво говоря. При всички положения преди 5-10 години и двете бяха много ъндърграунд, докато сега са си основни събития в берлинския нощен живот. Мадона, като е тук, отива на Русендиско.

Като съм тръгнал да разправям, да споделя и за Владимир Каминер, за когото споменах по горе. Той, освен диджей, е и писател на разкази. Много талантлив и успешен при това. Стилът му е типично руски, бих казал нещо като Гогол или Чехов, но пише на немски и най-вече за Берлин и неговите странности. Дебютната му книга „Русендиско“ (има и превод на английски) беше адски популярна. Препоръчвам.

П.С.: Сега откривам, че има и негови книги прведени на български. Супер.

Балади за Берлин, епизод 4

Това е парче на няколко години вече. Групата са много успешните Seeed, Питър Фокс стана звезда оттам.

Самият текст не е впечатляващ с някакви коментари, просто показва Берлин като парти град, където „надувам уредбата вкъщи, съседите имат чувство за хумор“ (всъщност хич не е така – Бел. Авт.).
Иключение е римата: „В Берлин преди е ставало въпрос само за такове и ракети, сега си живея в източната част сред цветенца върху тапети, не ми пука и много за талери и монети…“

Клипът е добър, показва известни места в Берлин (най-вече източните квартали и Кройцберг) от преди няколко години. Впечатляващо е колко са се променили някой места за толкова кратко време.