Архив на категория: Музика

Еврочалга

Ако винаги сте се интересували как биха изглеждали широкоплещести руси немски девойки, опитващи се да хвърлят гюбеци на пъвокачествен български кючек, гледайте последната част от клипчето:

Снимано е в клуб „Лидо“ в Кройцберг, Берлин. Един от основните клубове за жива инди-рок музика и подобни инди-партита. Това не е българско парти (почти никога няма никакви българи), а култовото Balkanbeats. Публиката са 80% немци и всякакви други чужденци.

Парчето е базирано на „Дупка до дупка“, казва се „Dubstar bugarskij“ и е от албума „Диско партизани“, на много нашумелия немски диджей Shantel.

Докладвах.

Рокендролът е народна музика

Голям фен съм, но чух и видях това изпълнение току що:

Рокендролът е народна музика, всеки свири каквото знае и чувства. И ако се получи критична маса могат да се случат експлозивни неща. Тежък саунд. Това не е класическа музика.

Като видя нещо такова мнението ми, че Manowar и Nightwish са съответно комици и кич, се затвърждава все повече.

Queen + Paul Rodgers на живо

Снощи бях на концерт на Куийн и Пол Роджърс. Фен съм и на двете части от комбината, така че концертът беше само като за мен

Ето началото снимано с мобилния ми телефон (музиката почва някъде по седата и е едно от новите парчета от новия им албум):

Не беше типичен концерт като на нормална група. Повече – събиране на единомислещи хора. От едната страна такива, които искат да слушат, да си спомнят и да припяват, а от другата – такива, които искат да си посвирят и да се къпят в любовта на феновете:

Новите парчета са доста яки и напомнят повече на Bad Company, отколкото на Куин. Нищо лошо. Имаше и парчета от репертоара на Пол Роджърс, имаше стандартите на Куийн. Първата половина на Бохемска рапсодия я пя дори Фреди. От видео стената.

Хубаво беше.

Нийл Йънг на живо

Снощи бях на концерт на Нийл Йънг на открито. Очаквах да ме впечатли, но той просто ме отвя.

С тънкия си чуплив глас, който звучи така честно и искрено, каквото и да казва и уникалната, експресивна и разсърдена китара, той успява дори и с по-баналните си парчета да те накара да се замислиш, а понякога и да настръхнеш.

Ето „Out of the Blue“, с което започна концертът, от мобилния ми телефон:

И на 63, той гори отвътре със страшна сила. Сега, особено около актуалните световни събития, все си мисля, че и „западният демократичен свят“ все повече има нужда от своите дисиденти. Нийл Йънг е един от старата гвардия. Новото поколение нещо ми убягва.

На второто парче, дебелакът стоящ пред мен, дето припява във видеото, беше татуиран отвсякъде и се открояваше с безобидни дебелашки шеги докато чакахме, се обърна към едно 13-14 годишно момче, дошло с майка си и баща си и му каза наистина сериозно: „Разкажи за това после на твоите съученици. Нека и те поне малко да дочуят какво е култура…“

С достолепие

„ВиК“ Потсдам явно имат пари в излишък та бяха организирали през уикенда голям безплатен фестивал на открито с оперна музика в петък и рокендрол в събота. Отидох в събота.

Заради ZZ Top. Голям късмет да ги видя на живо и то без пари. Имаше десетки хиляди хора, а брадатите пичове от Тексас не разочароваха. Южняшки стил и достолепие. Класа.

Ето едно парче, което снимах с телефона: