Архив на категория: Видео

Дрезгав глас и слайд китара

Малка предистория. Като четвъртокласник в началото на 90-те още не се идентифицирах с музика и музикални стилове. На едно зелено училище, един от съучениците ми, чийто баща беше работил като механик в западна Германия беше донесъл супер луксозно за тогава моно-касетофонче и две три касетки. Едната беше The Road to Hell на Chris Rea, вероятно също донесена от Германия, където той е много популярен.

Дрезгавият глас и слайд китарата му ми направиха невероятно впечатление (особено интродукцията на The Road to Hell). Kaто се върнахме, помолих татко да ми я презапише. Първата ми касетка.

Музика, доста неподходяща за деца. Не съм знаел какво е блус, но явно още от тогава ми е харесвал.

20 години по-късно послушах същия блус на живо и си припомних детското вълнение:

Робърт Плант след 13 години

13 години след Зимния дворец в София пак имах честта да послушам Робърт Плант на живо:

Гласът му (пък и той като цяло) е в супер форма и вечерта беше много приятна. Робърт не спира да търси нови пътища, които да го отдалечат от комплексиращото го наследството на огромните му постижения до 30-тата му годишнина. Търси начини да е релевантен, оригинален, не динозавър от 70-те. Сега е на тема блуграс/кънтри.

Музикално беше прекрасно. Въпреки всичко, магията, която преживях на 2.3.1998 я намяше. Логично – магьосникът не беше там…

Призрак от преди 65 години

Снощи в близост до Берлин-Осткройц:

На български: „Говори берлинската полиция. Следва информация към населението. Споментата авиобомба беше успешно обезвредена. Всички ограниченя са премахнати и вече може да се отправите към домовете си. Повтаряме…

(Яд ме е, че изпуснах да запиша класическото „Achtung, Achtung…“ в началото…)

Tech Hippy

Малкo глупости за лятото:

John C. Dvorak е журналист от старата генерация пишещ за технологии. Известен е с това, че навремето е казал, че мишката е напълно ненужна джаджа. Често е гост на любилмия ми подкаст TWiT.

Тъй като е старо хипи, в тия кратки клипчета се забавлява да играе ролята на хипи, „експерт“ по технологиите и разбира се държавните конспирации.

Them Crooked Vultures

Снощи им бях на концерт. Нямаше как, Джош Хоми и Дейв Грол са двама от малкото съвременни рокаджии, които уважавам, а за последния член на Лед Цепелин, който не бях виждал на живо няма какво да говорим.

Бил съм на много рок концерти на големи групи – този май беше най-шумният изобщо. Надявам се слухът ми тия дни да се възстанови. Грол и Джон Пол Джоунс създават такава брутална ритъм секция, че просто не е за говорене. Питам се само какво ли е било с Бонъм навремето.

Сега и разбрах какво е супергрупа – като се появиха на сцената бяха посрещнати от такива неимоверни и буквално оглушителни овации, че чак им стана неудобно. Макар, че публиката беше предимно млада, звездата на вечерта беше доайенът. Не веднъж между песните имаше скандирания „Джон Пол Джоунс“. Дейв и Джош са му също толкова фенове, колкото и ние в публиката.

Ето малко видео. Не очаквайте да чуете нещо, микрофонът на телефона ми нямаше шанс при тая звукова атака. Повече е да се онагледи атмосферата пред сцената след 2-то парче. Така беше до края.

Нивото на концера беше много високо, въпреки че парчетата от албума не са шедьоври. Това са двама музиканти в абсолютна сила плюс рок гений. Крайно сработени и с крайно безкомпромисен звук.