Тази година си изкарах морето на плажа на Инеада, на 20-тина километра южно от Резово. Мой роднина има вила там, в която предлага и места за гости. Писал съм и преди за мястото.

Сега не мисля да пиша много, а просто да пусна няколко снимки от плажа. Просто ми е трудно да опиша тази природна забележителност. Не съм виждал и се съмнявам някъде да видя по-голям, по-впечатляващ и по-див плаж.

Някои от снимките имат хора на тях, само така може да се догатнат монументалните размери на пясъчната ивица. И на двете снимки градчето се вижда в дъното, просто е различно отдалечено от точката на снимане.

Пясъчните лилии тук ги берат за букети. Нелепо е, но спокойно, няма риск да изчезнат – много са и вървиш покрай тях с километри.

Това е вливът на Буланик дере – странджанска река тип Велека, но малко по-малка. Божествено място. Хора тям няма, стъпките в пясъка са от плажуващи крави.
Ако погледнете на картата, ще видите, че е малко преди средата на плажа като тръгнете от Инеада. Станахме в 6 часа, за да го стигнем навреме и да можем да се върнем по обяд преди да сме получили слънчев удар. Да стигнеш до края на плажа за един ден и да се върнеш е абсолютно немислимо, освен ако не си екстремен спортист. Иначе гледките, самотата и спокойствието са зашеметяващи.

Вместо довиждане, един стандартен залез над Странджа погледната от плажа.

За хора, които обичат тъкмо морето и природата, а не шумотевицата и тълпите, които вече инстинктивно свързваме с него – това е мястото.

Това в бяло е официална „партизанска“ реклама на холивудския филм „A-Team“ във вид на стенсил на кръстовище в берлинския хип квартал Фридрихсхайн. Обърнете внимание, че е послушно изпръскана на земята, което не е забранено или нелегално.

В жълто пък е антикомерсиален простест срещу експлоатацията на графити и апроприирането им от мейснтрийма.

Много мета се е получило, но не е учудващо за тези части на Берлин, където уличното изкуство е на всяка стена и уличен стълб.

Особено след световното 2006 в Германия, немците вече са способни да показват естествено и непринудено патриотичните си чувства, засега най-вече само около футболни първенства. Това ми харесва.

Не винаги е било така. Помня как един мой състудент от Саксония, преди финала на световното 2002 – Германия-Бразилия ми каза, че никога не се е гордял, че е немец и отборът не заслужавал да победи, щото имал само слаби противници до финала. Такива приказки, нормални за тогава, биха изглеждали напълно странни за днешните студенти, боядисани отгоре до долу в черно, червено и златно (жълто). Така и трябва да бъде.

Фен съм на Полша, имам и наистина много приятели поляци и затова развитието на историята с разбилия се президентски самолет в Смоленск ми е много интересна и я следя от близо.

Вчера полското правителство публикува стенограмата от записите на черните кутии. Ето оригиналният документ. Винаги е интересно да се четат не преразкази на журналисти, а конкретните документи.

За тези, които следихме историята, стенограмата не показва нищо учудващо или наистина ново. Просто потвърждава, че полският самолет почти до последната секунда преди стълкновението с брезата се е опитвал да кацне напълно на сляпо. Въпреки притесненията на капитана, че няма да е възможно, въпреки предупреждения и на диспечерите, и на полския капитан на самолет кацнал преди мъглата да се сгъсти, и на автоматичните аларми на самия самолет в последните 30 секунди.

За който познава малко по-добре личността на Лех Качински това също не е изненада. Напълно некорумпиран политик, движен изцяло от идеологически и до някъде религиозни мотиви. Честен, но и често прекалено краен и неспособен на компромиси. Компромисът кацане във Витебск в Беларус на Лукашенко в случая щеше да е наистина разумен.

Като се има предвид всичко това, а и фактът, че целият този полет, дни след официалното честване на Катинското клане, е реално политически стейтмънт на упоритост срещу опитите не Туск и Путин да изградят що годе нормални отношения между страните си, поведението на Русия след трагедията е наистина интересно.

Фигуративно казано, Путин беше готов да застане на челна стойка само и само да не нарани или антагонизира Полша и поляците след шока. Цялото разследване, проведено напълно прозрачно и нарочно максимално с полско участие, липсата и на думичка негативен коментар относно недалновидното и донякъде политически мотивирано решение да се каца, пускането на филма „Катин“ на Вайда по първи канал и поканата полски гвардейци да маршируват на парада на 9 май в Москва, говорят много.

Отношението към съдържанието на черните кутии също беше абсолютно фино. Въпреки разпространението в Полша на неизбежните и абсурдни конспиративни теории от типа „ФСБ командоси доубиват с изтрели в тила оцелели след като са свалили самолета“, Русия дори и не понечи да гъкне за съдържанието на кутиите, а изчака от полска страна да решат кога да ги публикуват.

Очевидно е, че Русия се опитва да се държи по-зряло, кооперативно и със самочувствие във външната си политика, а не както до сега със своя гол тумбак и чифте пищови, да се прави на страшна без покритие.

Пак е първи май и в Берлин пак се разиграва един и същи сценарии: мирни демонстрации на синдикати и леви партии през деня, разхождащи се хора, много, много, много полиция, нетипично много пънкове и очакването довечера да се стигне до сблъсъци. Ако не се стигне, нещо няма да е наред.

Този първи май има и още една закачка: неонацита се опитват да направят шествие в Пренцлауер берг, типичен отворен и хедонистичен квартал. Шествието е регистрирано и законно. От друга страна граждани, политици в ролята си на граждани и крайно леви се опитват да преградят пътя на шествието. Полицията пък е длъжна да ги раздига и така става купон.

Отношението нацитa към полиция към анти-нацита е някъде 1:9:10, като полицията е многобройна и свръх мощно оборудвана.
Ще видим дали след залез слънце ще се стигне до традиционните сблъсъци. В последните години стават все по-вяли. Най-вече защото полицията се държи много умно, организирано и се опитва да е максимално неагресивна, за да не провокира.

За да добиете малко представа, ето няколко снимки от вчера. Традиционно на 30 април има улично парти с анти-наци и антирасистка тематика на Боксхагенер платц във Фридрихсхайн, Берлин. Събира се много шарена публика.

Полицията винаги е налице и в последните години си дава адски много зор да предотврати бунтове и сблъсъци с пияни пънкове в късните часове. Това се постига с отцепване на голям периметър около площада, премахване на колите (за да няма обърнати и подпалени):

След това на всеки ъгъл се слага пост с няколко тежко бронирани полицая, които проверяват за бутилки, камъни и други предмети подходящи за хвърляне:

Зеленият полицейски камион на заден план е оборудван с прожектори отгоре, така че като се стъмни целият площад да бъде осветен като футболен стадион. Да няма суматохи в тъмницата.

Като влезеш вътре е пълно със шарени хора пиещи бира, седящи на земята или слушащи ска групата свиреща от камион-сцена:

Сред хората, тук там има още полицаи, някой отбелязани като анти-конфликтни експерти:

Тактиката на полицията е да показва много стабилно присъствие, но да не провокира и дразни. В страничните улички са спряни още наистина много полицейски транспортни коли и няколко линейки.
Късно вечерта след края на концерта настроението беше много наежено, но нямаше почти никакви побои, а само полицията издърпваше от множеството разни по-развиняли се.

Всичко това вече се случва от толкова много години, всяка година, че се е превърнало в странна традиция. Всеки си знае ролята и си я изпълнява.

Вероятно и довечера в Кройцберг ще е така. Но това ще го науча от новините утре.

В света има реално 3 (три) агентури, които определят кредитините рейтинги на общо взето всичко – държави, фирми, синтетични финансови продукти и т.н. Казват се Moody’s, Fitch и Standard&Poor’s. И трите са базирани в Ню Йорк.

Тези 3 фирми определят риска на всякакви инвестиции и по този начин директно влияят на цените им. Рейтингите, които те определят са наистина решаващи, защото не са просто информативни, а реално според тях по закон се определят инвестиционните стратегии на много пенсионни и други застрахователни фондове. С други думи на големите инвеститори, които движат пазара.

Властта им е огромна, а за конкуренция, когато има само три „конкурента“ не може и да се говори. Тези три частни фирми задават настроението на пазарите към инвестиционните продукти.

Същите тези три преди кризата „научно“ и „математически“ обосновано даваха максимално сигурният и висок рейтинг ААА на изкуствените ценни книжа базирани на американския пазар на недвижими имоти, което доведе до тоталното нагълтване на всякакви институционални инвеститори и пенсионни фондове с тях, по този начин спомогна за кредитния балон и в крайна сметка доведе до кризата, от която пострадаха всички. Питайте някой безработен с ипотека в София.

Най-важната от тези три, вчера, в момент когато спекулативният натиск над гръцките облигации беше във върха си, но без никаква промяна на фундамендалните цифри от няколко дни насам, реши, че е време да обяви Гърция за общо взето фалирала и дефакто да забрани на който и да е фонд под държавен контрол да може да купи нейни книжа. Това, напълно очаквано, доведе до феноменален срив в цените им.

Но има и още, заедно с това, без явна конкретна причина, но съвпадащо доста добре с общият натиск над европейските икономики обяви, че и Португалия е кажи-речи толкова зле колкото Гърция и я чака фалит. Забравете лигавите гърци, които не заслужават помощ. Тук нещата преминават в друга сфера, тръгне ли малката снежна топчица надолу по склона няма спиране. S&P я побутна.

Днес европейците, свръх назорени, нещо понечиха да решават за спасителен пакет и цените на гръцките облигации спряха свободното падане. Световните пазари спряха да падат също и се изравниха.

Преди малко S&P реши и обяви, че от днес Испания също е вече по-неблагонадеждна и топката беше побутната още малко и пазарите, най-вече в Европа, пак тръгнаха надолу.

Всъщност няма значение дали „експерите“ от S&P са прави или не и каква им е мотивировката. Смятате ли за нормално това една частна фирма, доказала многократно, че греши волно или неволно, да има силата да събаря и поддържа цели национални и интернационални икономики, само чрез издаване на доклад на няколко експерти?