Архив на категория: Свят

На мач на европейското

Малко снимки от и около мача Ирандия-Хърватска в Познан от неделя.

Прекрасно настроение в целия град, напълно мирни и весели фенове. Адски много ирландци, които просто си пиеха и пееха през цялото време. Е, не съвсем, пиенето свърши на влизане в стадиона, а пеенето след третия хърватски гол.

Ринека около кметството беше препълнен  фенове в отлично настроение. Как не чух дори една псувня от хърватските, странно наистина.

Бяха се разделили на два лагера на площада, но без реално да си обръщат внимание. Основната песен на ирландците е „Ey, Trapattoni, you used to be Italian, but you`re Irish now!“

Стадиона, ирландски скици на фона на хърватския блок. Ирландците бяха оглушителни в песните си до третия гол, след това се чуваше повече Хърватска. Накак си по-страховито надаваха вой бяло-червените. Ирландските песни са мелодични.

Прекрасно обобщение на цялото събитие. Русокоската на прозореца на горния етаж за съжаление не се вижда добре. Наслаждаваше се на международното внимание на половината площад отдолу.

Футболът е голяма работа наистина, дава възможност на мъжете да се налудуват и изразходват енергията за нещо напълно безобидно.

Дрезгав глас и слайд китара

Малка предистория. Като четвъртокласник в началото на 90-те още не се идентифицирах с музика и музикални стилове. На едно зелено училище, един от съучениците ми, чийто баща беше работил като механик в западна Германия беше донесъл супер луксозно за тогава моно-касетофонче и две три касетки. Едната беше The Road to Hell на Chris Rea, вероятно също донесена от Германия, където той е много популярен.

Дрезгавият глас и слайд китарата му ми направиха невероятно впечатление (особено интродукцията на The Road to Hell). Kaто се върнахме, помолих татко да ми я презапише. Първата ми касетка.

Музика, доста неподходяща за деца. Не съм знаел какво е блус, но явно още от тогава ми е харесвал.

20 години по-късно послушах същия блус на живо и си припомних детското вълнение:

Мидия

Най-красивото крайбрежие на Черно море, което съм виждал, без съмнение е около Мидия (като от линията Мидия-Енос). Сега Къйъкьой.

Старото гръцко село е разположено на висок нос, обграден с византийска стена, стояща си и до днес, а от двете му страни се влива по една река като Велека.

Тъжно ми стана като го посетих това лято. В лошо състояние е, а даденостите му са същите като, ако не и по-добри от подобните му Несебър и Созопол.

Старите гръцки къщи са до една изоставени и бавно се разлагат. Ако има нещо новопостроено, то е безвкусица, но и бедно направено. Романтиката, която иска много малко услилие там, за да разцъфне сред смокините и старите улички, е почти напълно унищожена и потисната.

Много, много неща трябва да се променят, че Мидия да изпълни огромния си потенциал. Съмнявам се, че ще стане.

ПП.: Точно до селото има скален манастирски комплекс, построен от Юстиниан, който би бил под защитата на Юнеско, във всяка друга държава. Тук, той просто си седи, а пред него стои самоназначил се циганин пазач, който събира за себе си „такса“-милостиня и предлага слабо светещи фенерчета.

Интересно и меланхолично ъгълче на Балканите.

Два плажа

По една снимка от най-северния български плаж, всъщност много южен за румънците и почти най-северния турски плаж, всъщност много южен за нас българите.

Хубавото им е, че и двата са благословени да не бъдат съсипани от бетон и „инвестиции“.

Познайте кое е Крапец и кое Инеада.

Робърт Плант след 13 години

13 години след Зимния дворец в София пак имах честта да послушам Робърт Плант на живо:

Гласът му (пък и той като цяло) е в супер форма и вечерта беше много приятна. Робърт не спира да търси нови пътища, които да го отдалечат от комплексиращото го наследството на огромните му постижения до 30-тата му годишнина. Търси начини да е релевантен, оригинален, не динозавър от 70-те. Сега е на тема блуграс/кънтри.

Музикално беше прекрасно. Въпреки всичко, магията, която преживях на 2.3.1998 я намяше. Логично – магьосникът не беше там…

Берлинска архитектурна трагикомедия

Как ви харесва нещото в дясно?

Нека да обясня. Нещото в дясно е „временна“ постройка, промотираща възстановяването на центъра на Берлин в пруския му вид преди войната и ГДР. На това място до преди няколко години стоеше полуразглобеното гедерейско НДК – „Дворецът на републиката“ – съвсем класическа модерна бяла сграда с огромни стъклени фасади витрини.

Писал съм за историята на мястото. Накратко пак. Преди войната там е бил пруския градски дворец. През войната е лошо избомбен. След войната, вместо да се реставрира е взривен от ГДР, най-вече по политически причини. На негово място, през 70-те, е построен Двореца на републиката. След промените, по други политически причини, пък той е превърнат в руина уж да му се маха азбеста и после разрушен.

Всичко това е под натиска група богати старчета, които си мечтаят да възстановят пруското величие на Берлин, сякаш 20-ти век не се е случвал. Те имат много силно лоби, което уреди разрушаването на гедерейскиото НДК, с цел да се препострои стария дворец и всичко да си стане, както си е било в „доброто старо време“. Всъщност да се построи функционално нова сграда, но със старите барокови фасади.

Така да се каже – случай на патологичен архитектурен реакционизъм.

И тук идва закачката. Това новото нещо недоразбран и копиран декоснтруктивизъм от желязо и стъкло не е сложено там от авантгардисти протестиращи срещу скованото мислене, а от същите тия старчета да промотира препострояването на пруския дворец на поляната до него. Шизофренично!

Вижте как „хубаво“ се вписва сред другите сгради по Унтер дер Линден:

Берлин след промените е пример за може би най-големия пропуснат архитектурен шанс на новото пост-модерно време. От толкова много потенциал излязоха само, или трагично-скучни пост-пруски фасади, или пълни недомислици. Това просто е черешката на тортата.