На 5 септември 1997, с 20 долара в ръка се запътих да си купя абонамент за Интернет от Техно-линк в моя град.
Бях проучил пазара, което не беше толкова лесно – нямаше го Гугъл, пък и връзката я нямаше. По-онова време имаше вече 3-4 доставчици, които предлагаха услугата на различни цени. Помня, че „Цифрови системи“ бяха уникално скъпи.
Аз се спрях на офертата 8 часа на месец за 5 долара. Това са към 7 лв. сега, но на времето беше много сериозна сума. Алтернативата беше неограничен достъп за 25 долара на месец, което беше наистина прекалено много.
Офисът на Техно-линк се намираше в някакъв апартамент в кооперация на абсолюто глуха и забита улица, която намерих след много питане. Записах се, избрах си потребителско име и парола (помня я още) и получих 6 дискети с Интернет Експлорър на тях, които после трябваше да върна. Експоръра беше як, защото вместо въртящото се „е“ имаше някакво анимирано лого на Техно-линк.
Прибрах се с туптящо сърце вкъщи, инсталирах Експлоръра, изчаках 2 часа, за да ме „включат“. И набрах заветния телефон с пулсово аналогово набиаране. Тутутуп-тутутутутуп….. Жужене, пйукане и мячене, тишина, „Logging onto network“… и официално станах гражданин на света!
Първата страница, която отворих беше CNN.com, а първата картинка – на станция „Мир“. Тогава отварянето на картинки си беше събитие и траеше с минути. А аз имах 8 часа – по 15 минути на ден. Стигаха ми.
