Ако сте следили блоговете в последните няколко дни, няма как да не сте забелязали манията за измерване на нещо в следните класации:

- Топ 100 на българските блогове според Тодор Христов
- Топ 100 Български блогове на Dzver

Нещата натежаха малко, но добре, че е Еленко да пусне феноменалната класация „Топ 100 на най-егоцентричните български блогове“ да постави нещата на тяхното място.

Не е ли чудно, че Мартин Заимов с перфектната си онлайн кампания и блог, а и подкрепа от много блогъри, се провали на изборите?! Юлиян Попов обявява в същото време, че политик без блог вече не става за нищо.

Аз пък си мисля, че политик с влияние върху „Труд“ и „Шоуто на Слави“ и с обръчи от фирми ще се справи по-добре на избори от такъв с разкошен блог. Дали само, защото „народът е тъп“…

Последният епизод от китайската поредица. Но определено не на последно място – храната там! (Може да уголемите снимките като цъкнете на тях.)

Първите две снимки са директно от малка стара уличка в центъра на Шанхай. Бяхме близо до морето и морската храна в Шанхай и околностите е абсолютно централна. Сигурно във вътрешността не е така. Всичко трябва да е много пресно и повечето твари бяха живи в плитки легенчета.

Яде се всичко. Не знам какво е това долу вдясно, но не е по-грозно от животното „морска краставица“, което ядох в много вкусна, но много слузеста супа с перки от акула.

Това е в ресторант в градче в провинция Джъдзян. Площта му беше поне колкото едно футболно игрище. Сервитьорите бяха на ролкови кънки, а на входа имаше кикотещ се и много дебел Буда с дарове пред него. Аквариумът с ядливи риби, раци, миди, морски краставици, скариди и т.н. можеше да се мери със всеки уважаващ себе си научен аквариум в Европа. Това е нарязан крокодил, но в ресторанта имаше и езерце с живи крокодили, ако искаш съвсем пресни.

Изборът от всякакви неща беше умопомрачителен. Китайците не си поръчват по едно голямо ядене (пържола с пържени картофи), а 10-15 различни малки неща, които нормално не са скъпи, но зависи какво си поръчаш. Има всичко, а това на снимката е 1/50 от изложените неща. Най-неапетитни ми се видяха патешките глави.

Част от масата ни в същия ресторант. Макар че е толкова голям, хората не седят в обща зала, а в отделна стая с маса, с големина според бройката гости и отделна прислужничка, която слага и раздига все нови и нови неща. Обърнете внимание на „хилядолетните яйца“ в центъра на снимката. Сурови са, но белтъкът е като желе с цвят на кола, а жълтъкът – съвсем черен. Вкусът им беше разкошен, но няма общо с този на яйцата, които познаваме. Името е красноречиво за начина на приготвяне.

Този тип ядене сега е много модерен сред отворените китайци. Наричат го „Хотпот“ и представлява супа (в случая доматена), която си ври в центъра на масата. Отделно се поръчват един куп добавки, които едно по едно се слагат в супата да поврят и после се вадят и ядат. Общо взето сурови. То не бяха миди, скариди, пюре от скариди, рибено месо на топчета, всякакви гъби, малки октоподи, зарзават, тофу, части от раци и телешко накрая. Готви ти го момиче директно на масата. На преден план е задължителният зелен чай, а в прозрачната чаша е сок от бамбук – много фин и подходящ за допреглъщане на неща с незнаен вкус и консистенция.

Не познаваме провинциите на Китай, а те са толкова разнообразни, колкото и европейските държави. Като говорят за Европа, китайците се отнасят към нея като към държава. Снимките са от 80 хил. град в провинция Джъдзян на юг от Шанхай.

Стар и много красив будистки манастир. В Шанхай така и не видях, за разлика от няколко църкви и джамия. В храма имаше процесия на монахини, които припяваха много монотонна и хипнотична мелодия като обикаляха около статуята на Буда. Зад тази сграда има още една почти идентична на нея. С хиляда Буди на рафтове вътре.

Източнокитайско море с китайка и средновековен мандарин. Той е построил дигата, която пази градчето от всекидневния масивен прилив. Снимката е правена при отлив, иначе водата е поне няколко метра по-високо.

Рибари. Снимката не показва съвсем изостаналостта на Китай, защото на нея могат да се видят точно 3 атомни реактора, два други са скрити зад хълма, а още 4 са в строеж и ще са готови след 3 години.

Това не е обществен парк, а частна градина от втората половина на 19 век. Огромна, невероятно добре оформена и много, много пищна. В сърцето на града, но скрита зад огромни стени и достъпна само за господарското семейство. Имало е големи баровци навремето. И адски много бедни хора, които да могат да я построят и подредят за по купичка ориз на ден. След революцията семейството я е „предотстъпило за ползване“ на Китайската държава…

Беше ми цел да снимам врабчета в Китай. Не видях такива с юнашки фланелки. И тези времена са отминали.

И за довиждане един източен залез. В онези култури слънцето е винаги червено.

Ето още три снимки от Шанхай. Следващият пост вече ще е от провинцията.

Пенсионери в парка. Играеха най-вече карти. Позната гледка, но ми направи впечатление, че участват и баби. Не съм виждал баба да праска карти с дядовците в нашите паркове.

Това е най-високата сграда в Шанхай и общо взето в света (492 м.) снимана от върха на съседния небостъргач. Снимката е снадена от три отделни. Дупката горе ще остане и след като е завършен.

Новото е добре забравено старо. Гангста поздрав от 4 век преди новата ера. „Yo, east side!“

Един от десетките много луксозни и съвсем нови универсални магазини в Шанхай. Реално само със западни скъпи марки. Произведено в Китай. Цените са си западни. Консумацията, обаче е голяма. Има и държавни универсални магазини, те са си по-мизерни и там цените са фиксирани. На всякъде другаде пада брутално пазарене. В Капалъчарши са аматьори.

Реликва от старата история на града. През първата половина на 20ти век трябва да е било много интересно тук.

Градският музей, богат и параден, със великолепна сбирка. Гостуваше и сбирка от испанския Прадо, с няколко картини на Ел Греко, когото считам за великан. Много интересни са им китайските бронзови съдове, някои от тях прекрасно изработени преди 3-4 хиляди години. Самият музей е направен по подобие на такъв казан.

China Girls пред музея. Както казах, контят се много. Дали това на глезена на мацката в жълто не е печат от нравствената полиция…

Това е туристически искуствен квартал в China town стил. Малко като Лас Вегас. Който обича пазарлъците ще се изкефи от стоките там.

Да не кажете, че показвам само лъскавата страна на нещата. Така изглежда старият изчезващ Шанхай. Това горе може и да е лозунг на партията, а може и да е реклама. Тези квартали се рушат активно (вж. скелето накрая на уличката) за да изникнат небостъргачи на тяхно място.

Жилищен комлекс. Между блоковете са много подредени градинки с езерца и т.н. Градинарството им е в кръвта.

Следващият епизод снимки ще е от градче южно от Шанхай. По-тадиционно и провинциално.

Ето малко снимки от братски Китай. Разделям ги на няколко части, че са много. Повечето от снимките могат да се уголемяват като се цъкне на тях.

Маглев влакчето от летището до града. Не е на колела а се носи на магнитна възглавница. За 30 км отсечка е струвало над 1,2 милиарда долара. Никога няма да се изплати от билети, но пък сега китайците знаят как функционира технологията.

Във влакчето е по-интересно, щото дига 430 км/ч. Като намали до 250 и имаш чувството, че си почти спрял и едва ли не можеш да слезеш в движение. 30 км ги взима за 7 минути.

Спирка на автобус в центъра на Шанхай. Навсякъде има „пропаганда“… на търговски марки. Думата пропаганда в Китай не се ползва с негативно значение.

На където се обърнеш в центъра изглежда така – прекрасно подредени паркове и невероятно много чисто нови небостъргачи.

Това им е гавната. Улица Нанкин или Nanjing Rd. на английски. Дълга и красива, повечето сгради са стари. „Пропагандата“ е навсякъде. Комунизъм.

Пак там, само че на вечерта преди националния им празник. Тук там имаше и войничета, без оръжие, но маршируващи бодро в тълпата.

Накрая на тази улица се стига до реката, а от другата страна е чисто новият квартал Пудун. Финансов и само с небостъргачи. Много са още в строеж.

Така изглежда през деня и с по-малко облаци. Кулата е по-ниска от двата небостъргаа на задна линия. Единият е 492 м. висок. Това долу вляво е кораб с гигантски рекламен екан на него.

Ето по-ниският от двата – Дзин Мао, 420 м. качихме се на последия 88ми етаж да поразгледаме.

Това е гледката към стария град. На първа линия, оттатък реката е The Bund, известна улица с много стари важни сгради, като бившата централна сграда на HSBC, английското консулство и т.н.

А това е като погледнеш навъте в кулата – атриумът на Гранд Хаят. Подът долу е на 50тия етаж на сградата. Да се надвесваш над стъклото и да гледаш надолу е хубава терапия срещу аерофобия. Особено като си предствяш, че се пльосваш директно връз рояла…

Следват още снимки.