За пореден път от години прочитам новината, че заседанията на Народното събрание ще се преместят в бившия Партиен дом. Окончателно от 2009 г.

И все се надявам да не е истина. Хората свързват малко положителни неща с днешния ни парламент и едно от тях при всички положения е представителната, но и скромна и кокетна бяла сграда представляваща възкресението на българската държава. Завършена е през 1886-та, година след Съединението.

Та нима не познаваме снимките от стара София скоро след Освобождението, кална и провинциална с един бял лебед кацнал сред калта?!

Аз не съм от обременените, които считат бившия партиен дом за грозен. Представителна държавническа сграда, типична за епохата си е. Решението да се ползва от депутатите за бюра и парламентарни комисии след промените беше умна.

Но следосвобожденска България има малко традиции. Защо трябва да се затрива една от най-хубавите и гордите. И то не за друго, а за да имат малко повече пространство да се мотаят днешните временни народни избранници.

Не съм чул и за реален обществен дебат по темата. Толкова ли малко уважаваме строителите на държавата ни, пък и себе си като нейни граждани?!

Това е карикатурата от последна страница на днешния в. Сега. Христо Комарницки е феноменален политически карикатурист, почти няма празно и всеки ден чакам с нетърпение новата му карикатура.

Изобщо в. Сега за мен е най-свястният вестник. Българското блог общество сякаш признава само един идол – Дневник, може би и заради „Блогосферата“ им, пък и е факт, че са напипали пулса на иновативния софииски елит и по-младите модерни хора. Все пак ми идва прекалено „делови“ и често елитарен. Да не говорим, че в много отношения е крайно тенденциозен и му липсва плурализъм.

„Сега“ е по-различен. Учудващо плуралистичен е и особено учудващо често се позиционира на страната на обикновения гражданин. Трудно ми е да открия финансови (разбирай „инвеститорски“) интереси между редовете му, което честно казано направо ме озадачава.

В рубриката „Наблюдател“ има винаги нещо интересно и умно за четене. Също хубави, добре написани репортажи от забравени ъгълчета на България.

А всяка сряда е специална, защото тогава излиза колконката на Димитри Иванов. Абстрахирам се от миналото му и чета размислите на много умен човек, който вече е на възраст, в която може да си позволи да не служи на никого и да говори каквото си мисли. Често колонката е арогантна, разхвърляна и в стил „…като си пиехме кафето с Хемингуей…“, но от стара лисица като Димитри могат да се научат много неща.

Притурка на днешното издание на немския SpiegelOnline се занимава с темата за убитите от български граничари източногерманци, които са се опитвали да избягат на запад през България. Написана е от някакъв берлински професор. Източен Берлин плащал по 2000 тогавашни лева за убит беглец. Авторът се оплаква, че в България това не са актуални теми. От друга страна Германия само с това се занимава – националсоциализма и комунизма. На западногерманците второто занимание сякаш им е по-приятно, защото могат да гледат отгоре на нещата и да обявяват източногерманските си братя или за пълни жертви или тотални престъпници. Зависи от ситуацията.

Авторът също обявява, че българските граници все още се пазят с драконовски мерки. Репортаж на вестник Сега от миналата седмица за българо-турската граница разказва друга история. Движението е вече в обратната посока и то доста активно. Ироничното е, че наклонът на телените мрежи е все още стария – предпазва да се премине отсам-натам.

… или криворазбрания деконструктивизъм.

Сякаш това е обектът, който обединява цялата нация. Консесусът, за който всеки си мечтае. Политически и визуално паметникът пред НДК не пасва никому.

За „десните“ е гаден символ на комунизма, макар че липсват петолъчки. За червените бабички е просто много грозен, тях ги вълнува познатата и дресирана символика на паметника на Червената армия. И са по-прави. За неиндоктринирания софиянец това просто е петокрилия шестохуй (или седмокрилия петохуй? Вариациите са много, но крилата и фалическото послание са винаги на лице).

Блогърите също са отвратени (Вени, Юлиян Попов, снимката е от скорошния пост на Еленко). Интелигенцията (ако имаме такава) мълчи със страшна сила. Тук и там може да се прочете по-балансиран умен коментар.

Некадърен ли е, грозен ли е? Фактът, че се разпада ли го прави толкова противен? Или е просто прекалено авангарден и този тип естетика е много далечна за мнозинството?

Преди време писах за логото на Олимпийските игри в Лондон. И него никой не го харесва. Защото е нетипично и има същите остри ъгли и счупен, разкъртен вид като петокрилия. Този концептуален стил се нарича деконструктивизъм и е общо взето на върха на авангарда от доста време, най-вече в архитектурата. В България има плахи опити в тази насока от последните години, но са толкова плахи, че не им личи.

Има и един голям, абсолютно деконструиран и смел паметник, който е изграден малко преди деконструктивизма като концепция да се появи в завършен архитектурен вид! Дали, ако автор не беше Валентин Старчев, а Даниел Либескинд (негова сграда вляво) или Заха Хадид (чиято изложба имаше скоро в УАСГ) и не беше покрит с лошо залепени плочки, а титаниеви листове всички щяха да го плюят така?

София спокойно може да се гордее с петокрилия шестохуй, ако има кой да го реконструира подобаващо и с разбиране. Ще си остане грозен още години за много хора, но пък за които разбират ще е странен революционно-модерен паметник построен под егидата на странна жена, която не слага сърп, чук и петолъчка на челото на НДК, а огромно орнаментирано слънце.

17 711 човека са си направили труда да отидат и гласуват невалидно в София. Няколко стотин хиляди други не са били толкова идеалисти и просто са стояли надалеч от целия фарс.

В България има една огромна маса хора, която никой няма желание и по-важното – изгода да представлява.

Хората в листите са там, за да представляват себе си. Все пак тези права се плащат със стотачки за глас. Прости инвеститорски сметки.