Днес Максим Стависки е получил 2 години и 6 месеца условна присъда за това, че е извършил деяние „в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице„.

Цитатът в курсив е от Наказателния кодекс (чл. 343). Там още пише: „при смърт – лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до петнадесет години„. Прочетете го и вие.

Не съм юрист, но ми звучи съвсем праволинейно и сякаш писано за случая Стависки. Какво е особено тежък случай?

Явно важното е да си част от елита. Все някак стават нещата. Поуката за нормалните хора е да не ги пипаме тия там, на които е разрешено почти всичко. Показаха го и журналистите отредили 2-то място на Стависки-Денкова за спортисти на годината 2007.

Да си налягаме парцалите.

Това е първа стрница от днес (24.01.2008) на общо взето най-реномирания немски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Важно е да се отбележи, че вестникът по традиция и от елитизъм нямаше (цветна) снимка на първа страница до октомври миналата година.

Изобразен е ходът на Веселин Топалов в партията му срещу Крамник, който е объркал и впечатлил целия шахматен свят. Счита се за напълно неподходящ от експертите. Топалов е бил яко.

Шахът като цяло не е наистна популярен в Германия, в смисъл че обикновените хора си нямат идея кои са Крамник и Топалов и дори по време на скандалния им мач за титлата трудно се намираха и съвсем малки дописки по вестниците. Затова е доста странна тази картинка. На снобизъм намирисва.

Все едно, важното е че Топалов е централната фигура в историята. По-подробната статия, в част „Спорт“, започва така: „Блъф ли беше? Или Веселин Топалов искаше нарочно да унижи Владимир Крамник?[...] Сякаш искаше да каже ‘Ето, на теб мога и фигура да ти подаря!’“ Статията се казва „Бомбата от кафенето“, разбирай където играят аматьорите.

Не разбирам много от шах, но според мен Топалов е пример, че шахът не е само ледени калкулации, а може да се играе и със сърце. Противниците му се стъписват от нападателния му стил. Срещу компютър се съмнявам да има голям шанс, но това няма значение.

Бях любезно блогърски помолен да разкажа кои са 7-те албума, които бих взел на самотен остров. Ще откажа любезно, защото нямам определени любими албуми. Но пък ще кажа, кои 3 песни бих сънувал и на самотния остров:

The Rolling Stones – Gimme Shelter
The Beatles – Because
Led Zeppelin – Since I’ve Been Loving You

Считам ги за примери за космическо провидение. Това че и трите са създадени в рамките на една година (1969 -1970) може би е съвпадение. Това е.

Ако искат Маркуча и Георги могат да разкажат каква музика те не биха оставили зад себе си.

Като се ровех из старите снимки на баба тази Коледа открих горната. Не беше по-голяма от 6х5 см, но пък невероятно качествена, не като от лазерен принтер.

Направена е в началото на 30-те на Бунарджика в Пловдив, а на заден план се вижда отлично неунищоженото Марково тепе. Феноменално е. Бяла, гола скала в абсолютния център. Kъсогледо престъпление е да се унищожи заради гранита за павета, започнато скоро след като е направена тази снимка. Не са от вчера станните решения в градската среда.

От друга страна, вляво от тепето се виждат Търговската гимназия и днешния техникум по дървообработване („Дървото“, с ударение на ъ-то). Хубави сгради. Дървото (с частичния плосък покрив) е пример за модерна архитектура отпреди войната. Отпред има експресивна заоблена козирка на входа и балкон и красиви вертикални ленти прозорци по цялата височина на стълбището.

Така изглеждат нещата днес. Сега строят мол на мястото на тепето.

Червен главопрашник! Не, не става въпрос за „дясна“ приятелска обида към човек с леви убеждения, а за красиво горско цвете.

Винаги са ме забавлявали и интригували имената на дивите цветя в България. Все още се смея на глас като се сетя за табелата на Бунарджика в Пловдив, която описва разнообразието на видове без запетайки:

„див рожков хинап хелдрайхиева ружа фривалдскиево плюскавиче румелийска жълтуга“

Ако нямаше Гугъл все още щях да имам съмнения, че табелата е дело на пловдивски зевзек. Как се е стигнало до името фривалдскиево плюскавиче? Плюскавиче стара българска дума ли е или всички тези са измислени от наши учени след Освобождението?

А червения главопрашник го намерих случайно в тази прекрасна страница като търсех на майтап фривалдскиевото плюскавиче.

Имате ли други примери за весело име на цвете? Какво ще кажете за подуточашково клинавче, а текирска мишорка?