Ето един много интересен репортаж с много снимки от деня на обявяване на независимост на Косово.

Ако се съди от него, празненствата в Скопие по повода са били по-мащабни от в самата Прищина.

Авторът разсъждава по някакъв феноменално разделителен начин от типа: „хак им е на сърбите, Косово си го заслужава!… А! В Македония положението било същото. Там албанците вече ще ги борим…“

Въпреки всичко искрени благодарности за информацията и снимките, които иначе никъде не съм видял в нашата преса, пък и не само.

Джони Кеш се закача приятелски Елвис през 50-те:

Не случайно на големите им викат артисти, а не музиканти.

В този пост не става въпрос за „истината“ за Косово. Всеки може да си и има мнение и това да е неговата истина. Кой е прав е трудно да се каже.

Но къде са мненията във вестниците?!

Сигурно съм втръснал на читателите на този блог с хвалебствия за в. Сега, но те пак ме учудиха положително. Засега те са единтвената медия, която публикува текстове с противоположни гледни точки относно темата Косово (сравнете това с това и това).

В „Дневник“, очаквано, има само едно мнение, както и в западните Ню Йорк Таймс, БиБиСи, Таймс, Гардиън, Индипендънт, Шпигел и т.н. Толкова ли са ясни нещата?! Читателските коментари говорят друго.

А, и още едно изключение – в Нюзуик има по-диференцирана статия по темата. Как я намерих? Като препечатка във в. Сега.

Днес не е хубав ден за Балканите, Европа и в крайна сметка, България.

На победителите – честито.

А ние да не злорадстваме и да се надяваме, че никога нас няма да ни застъпи шарадата „международна общност“.

От този блог и тази статия научих, че арх. Георги Угринов е шеф на Националния институт за паметниците на културата. Там се решава, кое може кое не с ценните сгради в България.

Също от горните източници научих, че жена на арх. Георги Угринов е Илка Дишлиева, която е препроектирала тази сграда, паметник на културата на ул. Оборище в София. Задачата е да откриете остатъка от паметника на снимките предложени от фирма Екса, която е препроектирала и тази сграда, паметник на културата.

Като нови са станали!

В тази фирма Екса, която що където е имало паметник на културата е реставриран от нея (със смесен успех), участва и съпругът на шефката на кабинета на „културния“ министър Стефан Данаилов. Същият съпруг е съуправител с Манол Велев на нещо си и отделно активен борец за инвестиции в двореца в Балчик. Но това е друга тема.

Става въпрос, че ми става мъчно за хотел България, като се има предвид, че вълци пазят кошарата.