Писна ми от дълбокомислени гео-политически сметки без кръчмар! Писна ми от празни размисли защо имало някакви фили и фоби! Писна ми от ерудирани исторически сравнения! Писна ми от прикани за по-твърда ръка срещу когото и да било! Писна ми от абсолютния цинизъм и пропагандно настроение, който витае в преса и блогове! „Незабавни изтегляния, империализъм, международна общност“… Глупости.

Осетия ли спечели, че не остна тухла върху тухла в градчето наречено столица?

Грузия ли спечели, че е дадена курбан за геостратегически интереси, с които тя няма нищо общо. И без това супер бедното й измъчено население сега ще стане още по-бедно и измъчено. Отделно на супер многото гастарбайтери в Русия, които хранят цели семейства ще им стане още по-хубаво. Ама щели да влязат в НАТО. Демократично. Другият път и ако да, честито.

Русия ли победи, че сега вместо да се занимава с едвам покълналата си стабилност и развитие, трябва постоянно да се притеснява и занимава какво става в задния й двор, обявена е за агресор и около нея се строят установки с ракети? И въпреки риториката си трябва да трепери от провокации, защото е отчайващо слаба.

Европа ли спечели, че сега пак и отново на нейна територия има война и е отново изкуствено разделена точно посредата с дебела линия на картата подчертана с военни бази, радари и ракети? Ако има голяма война, тя ще е тук.

Остана ли някой?

А това е лицето на войната. Да не го забравяме.

Снощи бях на концерт на Нийл Йънг на открито. Очаквах да ме впечатли, но той просто ме отвя.

С тънкия си чуплив глас, който звучи така честно и искрено, каквото и да казва и уникалната, експресивна и разсърдена китара, той успява дори и с по-баналните си парчета да те накара да се замислиш, а понякога и да настръхнеш.

Ето „Out of the Blue“, с което започна концертът, от мобилния ми телефон:

И на 63, той гори отвътре със страшна сила. Сега, особено около актуалните световни събития, все си мисля, че и „западният демократичен свят“ все повече има нужда от своите дисиденти. Нийл Йънг е един от старата гвардия. Новото поколение нещо ми убягва.

На второто парче, дебелакът стоящ пред мен, дето припява във видеото, беше татуиран отвсякъде и се открояваше с безобидни дебелашки шеги докато чакахме, се обърна към едно 13-14 годишно момче, дошло с майка си и баща си и му каза наистина сериозно: „Разкажи за това после на твоите съученици. Нека и те поне малко да дочуят какво е култура…“

Няма по-вкусно нещо. Но разбира се, атмосферата наоколо играе роля.
Оранжерийни ягоди със сметана на Уимбълдън ли?! Айде няма нужда!