Кратка сантиментална история: през средата на 90-те като седмокласници в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ имахме 2 часа на седмица „Робототехника“. И наистина програмирахме български роботи на Правец 8. Взимаха един елемент и го пренасяха на друго място. Беше интересно.
Залата с поточната линия с роботите беше под земята и в една съседна стая имаше стари джунджурии и… едно малко роботче, към 50 см. високо, на колела, с механична ръка отпред и цифрова клавиатура под капаче на главата. И надпис отпред „Робко-09″. Без жици. Учителят ни казваше, че можел да бъде програмиран да прави много неща, но батериите му, съветско производство, вече изобщо не ги произвеждали.
Помня го като в сън, беше впечатляващ за дете като мен, пък и фактът, че не функционираше и не можеше да видим какво прави, увеличаваше мистерията около него.
Откакто има Гугъл периодически търся информация за този нашенски R2D2, но все не намирах. По едно време даже се съмнявах, че съществува.
Е, скоро намерих малко повече, единствената статия за „Робко-09″, която Гугъл връща е от Руската академия на науките и е реферат на Благовест Сендов за компютърното обучение в България през 80-те (Doc файл). Има 2 изречения за Робко-09 и снимка!
Ето какво пише за него:
РОБКО-09 — автономный мобильный персональный робот, взаимодействующий самостоятельно и активно с окружающей средой. Предназначен для профессионального обучения в области цифровой и аналоговой техники, робототехники, программирования, фонетики, синтезирования речи и т. д. Программой предусмотрено, что с целью расширения возможностей робота он будет доставляться учащимся в виде отдельных модулей для монтажа на месте.
Ако притежава и 20% от тези функционалности, пак го прави супер впечатлителен! Дори и за днешните стандарти.
Чували ли сте за това роботче със симпатично име, виждали ли сте го или дори сте работили с него? Интересни са ми всякакви подробности.
Поздрави на всички читатели с няколко известни православни песнопения, изпънени от д-р Емилиян Станков, зъболекар от Пловдив. Фамилията не е съвпадение.
Горд съм, че имам малък принос в създаването и издаването на този диск в 8500-ден тираж и се радвам, че успяхме да го издадем под свободен Криейтив Комънс лиценз (CC-By-2.5). Стара музика под модерен лиценз.
Може да си свалите отделните песни като MP3 като цъкнете с десния бутон на мишката и изберете „Download this song“. Update: Пейо, на който съм много благодарен, че ме посъветва как да издадем диска със свободен лиценз го е пуснал като съвсем легален торент в The Pirate Bay. Благодаря!
Надявам се да ви хареса. Това е музика, която наистина ме смирява. Смирява в най-добрия смисъл на думата. А в днешното ни ежедневие и реалност имаме често нужда от смирение.
1. Не крия лошото си отношение към предизборното съглашение „СДС-ДСБ“. Не ми харесват изобщо, защото продължават да залъгват прекалено много свястни хора, че са алтернатива, а реално по този начин бетонират прогнилата ни политическа реалност и „елит“, от който са част (виж по-долу).
2. Пределно ясно ми е, че всяка промяна на закона за изборите, преди изборите, е с единствената цел да се даде предимство на управляващите. Те го прекалиха наистина, особено с мажоритарната система, която е най-благоприятна за ДПС.
Но. Крокодилския плач относно 8% бариера за предизборни коалиции е силно дразнеща. Било антидемократично и неевропейсла практика. Да, ама не. В Германия, примерно, такива коалиции с общи листи са просто забранени!
Като се замислих това е съвсем логично, обща листа на няколко партии на парламентарни избори е подмяна на вота. Нали партийте са за това, да представляват политически определен тип избиратели? Ако смятат, че представляват едни и същи хора, да се обединят в една партия. Ако не – сами на изборите и управленска коалиция след тях, при нужда. Всичко друго е само политически алъшвериш и тънки сметки. И защото са тънки сметките, са заплашени от други тънки номера като 8-те процента.
Решението трябва да е принципно – партиите да се явяват сами на парламентарни избори.
—
И още нещо. Възмущението относно промените в закона е заслужено голямо, но някак си странно обърнато само към БСП. Реално всички са в кюпа. И тези, които се представят за големите жертви.
Да не забравяме, че СДС внесе уникално олигархичната и антидемократична поправка в закона, според която само партии с богати спонсори имат право на реално съществуване – 50000 лв. депозит за участие в изборите. Елитът гледа да се разграничи от простолюдието по най-показателния фактор – паричните средства!
И дали СДС е внесла конкретната поправка от принципни съображения? Колкото са принципни съображенията на БСП и ДПС за другите промени! Явно Мартин Димитров и компания просто искат да отрежат крилете, на крехката алтернативна партийка „Зелените„, която наистина се различава от тия горе. Личи си, най-малкото, по банковата й сметка.
Няколко импресии и лица от миналата неделя в Speakers’ Corner в Hyde Park. Цъкнете на снимките, за да уголемите.
Палестинец и ортодоксален евреин обсъждат близкоизточния въпрос пред световната общественост. Израженията на лицата на световната общественост са просто прекрасни:
Изключително елегантна и на високи токчета възрастна английска дама пледира на изтънчен английски, че Англия е за англичаните. Казва на спорещ с нея нов англичанин да си ходи, от където е дошъл:
Въпреки израелските знамена и тоталното ужавение на следващите двама говорители към еврейството и двамата пледираха, че спасението е в Божия син Исус Христос. Така и не разбрах тезата им, но пък говореха много обаятелно. Първият тъкмо обяснява, че е сигурен, че ще отиде в рая за разлика от нас. Местен англичанин противоречи:
Ислямски проповедник говори без да има публика относно ниското ниво на християнската Библия като религиозен документ. Зад него млад ортодоксален евреин си гони детенцето (извън снимката):
Прекрасно е на Спикърс Корнър в неделя! Всякакви забавни странници, които (мислят, че) имат какво да кажат на света са там. Нещо като прото-блогосфера.
След като днес прочетох поредния блог-пост за това колко фатално и обричащо България е, че „Под игото“ е спечелило конкурса „Голямото четене“, няма как да игнорирам темата повече.
След края на телевизионната игра се изсипа цяла тирада от десетки постове, които изказват тотално възмущение и срам от себе си и страната си, че „Под игото“ е избрана за любима книга на българина. Това било апотеозът на селския, назадничав, провинциален и нетолерантен български манталитет.
Телевизионната игра не ми допада кой знае колко. Измислена е от западните ни модели за подражание, така че на повечето модерни българи би трябвало да харесва. Идеята й е да излъчи най-любимата книга на народа.
Не неоспоримо най-великото литературно произведение във вселената, а най-любимата книга на обикновения българин.
И гадния, патриархален, назадничав и най-лошото – патриотичен – дядо Вазов да има наглостта да спечели! Питам, кой друг ако не основополагащият за българската литература, модерна култура и самоидентификация роман би трябвало да спечели?! Но не това е въпросът.
Възмущението от резултата произлиза от същото място, от където идва и благоговеенето, когато от чужбина се сипе помия върху държавицата ни, дори когато не го е заслужила.
От липсата на национално самочувствие. От желание, ако можем, да станем някой друг. Сега европейци, по времето на Паисий – гърци.
Чрез някаква комбинация от криворазбрана толерантност, комплексарско желание за космополитност и резигнация, дължаща се на съвременната реалност, няма да стигнем до никъде, нито ние като индивиди, нито нацията ни.
Беше напълно изпълнимо и не мога да кажа, че не беше съблазнително като идея:
Съвсем не съм сигурен, обаче, дали това не е стар въдичарски трик на царя на животните, та се отказах.
Времето беше прекрасно в събота и решихме да посетим най-накрая зоопарка в Берлин.
Не знам дали едрият екземпляр долу е Кнут или баща му, но белите мечки са наистина страховити. Особено като се бият:
Двете дребни сигурно са женски. Бяха в комбина и едната пазеше другата от големия, който ги нападна без явна причина. В крайна сметка женските се скриха в хралупата и надничаха от нея, а мъжкият застана пред нея демонстративно обърнат към тях. Като минахме след няколо часа пак от там, все още се гледаха злобно в същите позиции.
