И за слепите е видно, че Ахмед Доган целенасочено се опитва, чрез ароганти изказвания да настрои срещу себе си всички, които няма априори да гласуват за него.
Обяви се за самостоятелен самодържец на развитието на модерната история на страната. Заплашва с нов възродителен процес. Каза: „На който не му харесва да си ходи“. Успоредно с това главното мюфтийство обяви, че „се полагат основите на политика на потисничество, насочена срещу изповядващите ислям“. Последната акция от вчера е да се набие и отнеме камерата на репортерка на ТВ СКАТ на митинг на ДПС и Доган в Асеновград.
Дори и за най-наивните би трябвало да е ясно, че всичко това си е съвсем концертирана едностранна кампания за нарастване на етническото напрежение преди, около и малко след изборите.
Пита се защо? Много мислят, че е за да се мобилизаира електроатът на ДПС. Някога да е бил демобилизиран, че сега да има нужда от опасни и крайни мерки че да се мобилизира?! Не е това.
Според мен тънката сметка е следната: колкото по изкуствено истеризирано е етническото напрежение в страната директно след изборите, толкова по-сигурно е мястото на ДПС в следващото правителство, независимо кой победи.
Така в името на етническия мир, победителят без притеснение ще направи европейски „компромис“ и ще приеме ДПС в коалицията, дори и да не е нужно за парламентарно мнозиство. Бойко ще забрави за подписа си на салфетка и всичко ще си дойде на мястото.
Запознах се с Павел Янчев този уикенд. Много готин!
Тъй като, като попадна на архитекти, много обичам да им надувам главата с моите лаически впечатления и разсъждения, му споделих че ОМА и Коолхас ги считам за надценени и не чак такива радикални концептуални новатори. Той каза „Зависи какво харесва човек.“ И е прав.
Но да споделя какво имам предвид. Според мен това:
Е просто разработена и реализирана практически концепцията от това:
Първото е сградата на китайската национална телевизия CCTV в Пекин от Коолхас, построена току що.
Второто е концептуална графика на руския архитект Яков Чернихов от началото на 20 век (1915 – 1920).
Препоръчвам ви горещо този виртуален музей-архив за Чернихов. Това се нарича радикален концептуалист!
В Туитър тъкмо сега се разви една малка дискусия (защото в Тутър всичко е малко) между Василена, Nicodile и мен, та се пренасям тук, за да мога да напиша малко повече от 140 символа.
Причината е новината за една, според мен, съвсем безобидна и на място наредба на министерстото на Образованието, българският книжовен език да е задължителен за комуникация в училищната среда на България.
Основният аргумент на Василена и Nicodile срещу наредбата е, че тя само налива вода в мелницата на Доган и така той щял да засили твърденията си, че идва нов възродителен процес. И да циментира подкрепата на електората си.
Е и какво, поради тази причина да се откажем от всичко, което се свързва с българската национална идентификация само защото Доган не е съгласен?!
Електоратът на Доган си е циментиран, не бойте се.
Ако това може да се нарече „нов възродителен процес“, то имаме сериозен проблем.
Не е хубаво основи на нацията ни да се дават подобно на откуп за освобождаване на заложник.
Често ми се случва да чета по разни блогове самохвалебствия от авторите как не гледат телевизия и как една от основните причини за това е „телевизия СКОТ“. Съжалявам, но не мога да се съглася.
Повечето български телевизии са наистина трагични – новините са нагледен пример за промиване на мозъка, във вътрешно и външнополитически аспект. Тъжно е. Реално са на нивото на ТВ Планета, но се праявят, че говорят и на обществени теми.
Но има я и телевизията на странните луди. Тия като Мунчо (прочетете последното изречение от немодерното „Под игото“). Телевизия СКАТ.
Много чета из блогосферата за важността на „свободата на словото“ и се съгласявам, само дето пишещите някак не забелязват, че СКАТ е уникално плуралистична телевизия. Реално няма друга като нея:
Занимава се публицистика, за разлика от останалите клонинги на Планета
Не пуска чалга, а много класическа и народна музика
Има мнения в спектъра от умни бивши и изпаднали ДС полковници, през комунисти, националисти до цигани, не антикомунисти, а направо комунистояди, обикновени луди и… Васко Кръпката.
От тази телевизия може само да се учат другите за свободно слово, независимо дали сте съгласни с тезите на говорителите или не. Това не би трябвало да има значение. Защото тезите са много и различни.
Нямам пряко наблюдение, защото съм в чужбина, но казват, че предизборно телевизията била изчезнала от националния кабелен ефир. Вярно ли е? Ако да, срам и позор за борците за свободно слово в блогосферата, защото не съм чул нито „гък“ относно този казус!
А казусът е ясен: цензура на инакомислещите.
Пак казвам, няма значение дали ви харесва какво мислят, за да се възмутите от цензурата!
Мислех да пиша за СКАТ отдавна, но това интервю на Васко Кръпката, който води по нея най-естественото и истинско ТВ предаване ме подтикна да го направя.
Ето какво той казва за СКАТ:
„Гарантирам, че това е единствената родна телевизия, в която можеш да чуеш само класическа музика, стари градски песни, българска народна музика, през нощта пускат фестивалите „Цвете за Гошо” и „ Бургас блус”, имат специализирано предаване за автентична циганска музика. [...]
СКАТ не трябва да се отъждествява с партия „Атака”. Те казват някои верни неща, но не съм почитател на тази партия. Тази телевизия наистина е бунтарска …“
Издаден от „Агро Берлин“ (Aggro Berlin) и „Панелка Изток“ (Plattenbau Ost). „Агро“ идва, не от земеделие, а от „агресивност“ и е основният лейбъл в Берлин за провокативен „гангста“ рап. Ще има още представители от лейбъла в следващите епизоди.
Лирическият герой е един от многото израстнали в панелен блок в Марцан (източноберлинския Люлин), с родители без работа и без перспективи. Хулиган от агитката на Динамо Берлин, с бръсната глава и яке на Алфа Индустрис. Тезата му е, че източна Германия е потисната и хората са лишени от равни шансове. И поради тази причина е брутален и агресивен.
Основната поанта на наистина качествения текст е в следния стих:
Mutterficker, das’ der Plattenbau. Halt deine Fresse.
Hier sei Hoffnung ein Fremdwort schreiben sie in der Presse.
Песента, текстът и всичко са наистина сполучливи. Бруталитетът, многото напълно обосновани политически изказвания относно безперспективността в източногерманските панелни комплекси и нарочната неяснота този наци ли е или не, правят продукцията наистина нееднозначна, интересна и различна.
