Перфектният градски транспорт на Берлин е в тежка криза от няколко седмици.

Повече от 2/3 от влакчетата на градската железница (S-Bahn) са извън строя, най-основни отсечки като от Остбанхоф до Банхоф Цоо не вървят изобщо, метрото е претоварено. Очаква се хаосът да продължи поне до началото на зимата.

За сравнение, градската железница е продължавала да се движи по времето на войната почти до края на април 1945. Въпреки унищожителни бомбардировки и настъпваща Червена армия.

Как се стигна до това фиаско днес?

През месец май колело на един от влаковете се счупи и той дераирлира. Има опасения, че повечето влакове са проиведени с дефектни колела и трябва да бъдат подробно инспектирани и ремонтирани.

Градската железница, за разлика от метрото, автобусите и трамваите е част от Дойче Бан. Фирмата е държавна, но предишният й шеф, Медорн, беше напълно мотивиран да я приватизира и за да й повиши началната цена, започна мащабна реорганизация и орязване на разходите с цел да я направи най-вече печеливша. Заради бъдещите акционери и за сметка на пътниците.

Така много голям брой от работниците в депата на градската железница са били съкратени, техническите прегледи сведени до минимум и т.н. с цел печалбата да се увеличи от 3% до 16%.

Сега в кризата, обаче няма достатъчно работници, които да проверят и поправят влаковете. И мизерията ще продължи много месеци.

В някои отрасли май е по-добре да не се гледа само чистата печалба.

Тодор Йосифов, избраният в Бургас представител на ГЕРБ няма да е депутат. Както изглежда са го натиснали от партията да се оттегли, защото явно ги е срам от него.

Престъплението му е, че като младо момче, под псевдонима Маниака, е рапирал типични генгста-рап рими.

Изключително некрасиво към него и към избирателите е да го изхвърлят по този начин, заради някакъв забавен, но не и сериозен компромат.

Първо, никой ли не е чувал за понятието роля или лирически герой?! Или сериозно се мисли, че Тодор Йосифов отстрелва куки, шие Долче и Габана имитати на тавана и вари фалшиво уиски в мазето, както твърди Маниака в култовото си парче. Какво ще правим с актьори играли роли на нацисти?

Второ, някакси пропускаме, че със сигурност има млади хора в Бургас, които са гласували за ГЕРБ точно заради Маниака. Хора, които никога не биха се сетили да гласуват. Какво става с техния вот?!

Но най важното е, че като си говорим за гангстери, май забравяме кой е истинският гангстер – Маниака или шефът на партията му и бъдещ министър-председател…

Снимка от вчера на Франкфуртер алее, продължение на изток на най-широкия булевард в цял Берлин – Карл Маркс Алее.

Снимката е в посока центъра, Александърплац. Където е и кулата на около 5-6 км. разстояние. Преди да стигнете до там, на един километър първо е кръстовището Франкфуртер тор с две големи кули (едната не се вижда) като входна врата, а след още 2-3 километра – Щраусбергер плац с огромен фонтан в колелото на кръстовището и две сгради в типичен сталинистки стил, повлиян силно от американския „ар деко“. Виждат се от двете страни, непосредствено до основата на кулата.

Улицата е вход на града от изток и е наистина импозантна. Нещо да ви пречи в композицията?

Добре позиционираният билборд е инсталиран току що и силно ми напомни за София или магистрала „Тракия“, където всяка потенциално красива и представителна гледка е унищожена чрез доходоносен билборд.

Примерът е тривиален, но е представителен и за други развития в Германия, които я влошават и приближават повече до българското дередже, отколкото ние в България да се оправяме и заприличваме на Германия.

(В тази връзка не съм забравил за обещания от мен пост: „Как да построим грозен мол директно върху централния площад на Берлин“.)

Резултатите учудиха всички, дори Ахмед Доган, което си е събитие. Всички, за които тройната коалиция вече беше станала нетърпима, са изпънени с удовлетворение и надежда. Шамарът на народа срещу Доган и компания беше оглушителен.

Добри новини, бихме казали.

В еуфорията, обаче, се надявам да не се забрави един наистина притеснителен момент – ДПС излезе от тези избори и това управление с най-високия си резултат за всички времена. Процентно, а да не говорим за общия брой гласове – смръзяващи 610 000 (Доган спомена бройката 600 хил., още много преди да са излязли резутлатите). 38 депутата. 5 мажоритарни района.

В тази връзка си мисля 2 неща:

1. Наистина е огорчаващо поведението на избирателите на ДПС. От 20 години насам, независимо колко престъпна, мафиотска и напълно вредна за държавата е тази партия, независимо колко нагъл и дебелоок е нейния лидер, твърдият електорат гласува неумолимо за нея на изцяло етнически принцип. И то не само едното гласуване, а стотици хиляди хора са готови да обикалят с автобуси, да мамят и нарушават законите на страната ни, само и само да се изберат „нашите хора“. В абсолютен ущърб на България и като акт на тотална политическа и етническа сегрегация. Не смятам, че е заслужено.
2. На новото управление, каквото и да е то, но и в най-голяма степен на ГЕРБ с този учудващ ръст на резултата, е даден може би само един ясен мандат: „ДПС и Ахмед Доган – далече от властта“. БСП и ДПС имат по-малко от 80 депутата. Новите управляващи носят голяма отговорност пред избирателите си и мнозинството, да вземат абсолютно решителни стъпки срещу възможността, чрез прекомерна феодална власт, престъпления и вратички в законите Доган да превръща най-много 300 хиляди твърди свои гласа в двойно повече. Всяко покриване на новите управляващи от тази отговорност и всяка неактивност, бих определил като предателство.

Защото, сега на вълната на един спонтанен вот, всички си отдъхват и мислят, че с ДПС е свършено, но не забравяйте, че кризата е брутална, опозоцията има огромни лостове за манипулация чрез медиите, а и не е ясно от тези 116 ГЕРБ депутати, които наистина никой не познава, колко бързо ще се прегрупират, извъртят и отлюспят.

На следващите избори българите пак ще са дезилюзионирани, няма да гласуват така масово, а Доган със своите донякъде измислени 6-7 стотинхиляди гласа ще има не 38, а 68 депутата.

Отговорностите на новото бъдещо правителство са огромни и нека да им държим сметка.

Утре са изборите.

Ако сте следили поне малко блоговете няма как да не сте забелязали този факт. Няма как да не сте забелязали и кой блогър, конкретно, за кого ще гласува. С дълги описания, мотивация и убеждения, а на места и повелителни думи и ние за кого трябва да гласуваме.

Честно казано, чувствам се доста разочарован. Приемам блогосферата са сбор на макар и странни, но все пак ерудирани и интелигентни хора. Място за обмяна на свободни идеи, разсъждения и мнения. Странни идеи, неортодоксални, различни една от друга, понякога големи и лишени от смисъл или директна практическа приложимост.

Ако щете, място за интелектуалничене, в добрия, пък и лошия смисъл.

В последните няколко седмици голяма част от блогосферата представляваше евтин, повърхностен, пропаганден стенвестник:

„Аз ще гласувам!“ плюс „Гласувайте, за който ви казвам!“

Блогъри, вие не сте Слави или Бареков, уважавайте си читателите.