Това мнение първо го писах като коментар в блога на Радан, който счита резултатите на немските избори за „нещо ново“. Съгласен съм, но новото е доста неопределено.

Да, победителят е Гидо Вестервеле. Въпреки доста безличния профил на неговите Свободни демократи  (FDP), те постигнаха такъв феноменален резултат и до голяма степен заради тактическо гласуване на много традиционни ХДС избиратели, които бяха против повторение на голямата коалиция, а и не им се гласуваше за големите партии.

Като цяло резултатът не е съвсем цветущ и говори за това, че и немците вече се чудят как да изберат най-малкото зло:

1. Ниска (за немските стандарти) избирателна активност.
2. Най-добрите резултати за всички времена и за трите малки до сега опозиционни партии.
3. Феноменален успех на „Левите“ и трайното им устанояване като легитимна сила вече и в западните провинции. Още повече като се има предвид масираната медиина война срещу тях и фактът, че в много отношения са изцяло протестна партия.
4. Два процента за Пиратската партия или почти милион избиратели.
5. 1,7% невалидни бюлетини или около 800 хил. гласа. Това не е от неграмостност.

Все пак смятам, че е по-добре да има профилирано управление като следващото, с профилирана опозиция. Голямата коалиция не е много демократичен вариант.

И закачка: Менторите и партньорите на ГЕРБ и Бойко на запад, баварският клон (но отделна партия всъщност) на ХДС – Християн-социалният съюз (CSU) също записва най-ниския си резултат в следвоенната история на страната: 42,6%…

От последното ми посещение в България съм събрал материал за няколко архитектурни поста, ето първия.

Ще ви представя на снимки две вили в българско планинско вилно селище проектиеано и построено в средата на 30-те години. Няма да ви казвам кое е, да видим дали ще има познали.

Наблягам на думата „проектирано“, защото разположението на вилите е много добре обмислено и планирано, след това първо е прекаран ток и вода до петната и чак тогава са строени самите сгради. Точно като в днешни дни…

Това са разстоянията от сграда до сграда, без майтап:

Вила 1. Една от най-големите и представителни в курорта. Тази е на фабрикант и не е съвсем типична. Повечето вилички са на обикновени граждани. Обърнете внимание на гаража, строена е 30-те. До никоя вила няма частен път от чакъл или каквото и да е. Минавало и се минава по ливадите. Никоя няма никаква ограда. Да го наречем „био-архитектура“:


Ето и предната страна с верандата и вече несъществуващ навес. Зидарията е перфектна. Вилата е нобитаема, защото е реституирана на много наследници (по чужбина) след промените. Преди това е била национализирана и позвана за детски лагер.

Вила 2. Любимата ми и напълно ексцентрична. Експертите да кажат какъв стил е – плосък покрив, кръгъл прозорец и геометрични декоративни орнаменти по мазилката:




Винаги ме е впечатлявала. Личи си, че на горния етаж е зазидана една голяма врата-прозорец към терасата, иначе всичко друго й си е оригинално. Допада ми и запуснатостта й (ползва се все пак), цветът е супер. За перилата да не говоря. От тези балкони се разкрива една от най-красивите гледки в България. Сливането с околната природа е пълно, макар странната визия. За съжаление не знам чия е кой я е строил, но със сигурност е бил оригинал. А какъв ли е интериорът?

Познахте ли мястото?

Блок от 60-те на Карл Маркс Алее, между Щраусбергер плац и кино „Интернационал“, от страната на кафе „Москва“.
Като преди години за пръв път видях тази оставена за спомен реклама от минали времена, ми стана някак много мило. Този клон на Балканкар, учудващо, май дори още съществува. Със сигурност не плащат за рекламата, все пак.