Това лято случайно ми се отвори възможност да посетя паметника на Бузлуджа. Заслужаваше си.

От предишни мои постове не един път си е проличало, че съм фен на паметника пред НДК и го считам за културна ценност с голяма артистична стойност. Авангарноста му не може да се отрече.

Паметникът на Бузлуджа е друга история. Общо взето е наистина перфектен представител на ценностите и качествата на БКП преди, и БСП след промените.

Ретроградността на цялата концепция и липсата на каквато и да е иновативност в него са поразяващи. Това е една необикновена църква на комунизма с почти всичките й църковни елементи:

1. ритуална зала с мозайки, купол и мраморен под като византийска базилика,
2. висока камбанария,
3. не една, а две свети троици по мозайките: Благоев, Димитров, Живков плюс Маркс, Енгелс и Ленин (межународните са по важни и са директно над олтара),
4. вместо Христос Пантократор, на купола има сърп и чук,
5. вместо кръстове, навсякъде по мозайките пърхат петолъчки.

И сякаш, за да прикрие напълно безидейната и назадничава същност на проекта, аркитектът е решил да му даде „авантгарден“ вид. Как? По най-елементарният начин – като го направи да изглежда като летяща чиния, „нещо от бъдещето“. Концептуално това е просто пълен провал за една идеология, която поне на теория се счита за революционна и крайно прогесивна. Реалността е овековечена от паметника добре – халтура.

Следват няколко снимки.

Състоянието на монумента в момента пък е прекрасна диагноза за идеологическата мотивираност на столетницата. Просто няма такава. Не им пука. Мозайките се лющят и падат от дъжда през продънения покрив, но е очевидно, че Живков е изчагъртан директно и целенасочено след промените от неговите си хора. Подло и мизерно.

Ще е хубаво да се запази в някакъв вид все пак този паметник. Разказва интересна история за новата ни история и си е уникален. Колко религиозни храмове посветени на антирелигиозна философия познавате?

А изгледът от върха е умопомрачително красив! Дори само за това си заслужава да се посети. Лесно се влиза и вътре, но имайте предвид, че може би голяма част от боклуците на пода са азбестова вата (поне така пише по някои форуми), която е потенциално канцерогенна ако се вдиша. Особено за пушачи, без майтап.

P.S.: По-професионално и по-позитивно мнение за паметника намерих тук.

Това е парче на няколко години вече. Групата са много успешните Seeed, Питър Фокс стана звезда оттам.

Самият текст не е впечатляващ с някакви коментари, просто показва Берлин като парти град, където „надувам уредбата вкъщи, съседите имат чувство за хумор“ (всъщност хич не е така – Бел. Авт.).
Иключение е римата: „В Берлин преди е ставало въпрос само за такове и ракети, сега си живея в източната част сред цветенца върху тапети, не ми пука и много за талери и монети…“

Клипът е добър, показва известни места в Берлин (най-вече източните квартали и Кройцберг) от преди няколко години. Впечатляващо е колко са се променили някой места за толкова кратко време.

Може би защото това е съзнателно една от любимите ми книги още, от когато мама ми я четеше, взимам нещата навътре. Само мен ли ме изкарва от нерви всичката тая комерсиална Дисни помия, която проституира Пух и приятелите му по всякакви всевъзможни начини, само за де се направи някой лев?!

От тази оригинална история не е останало вече нищо автентично. А.А. Милн явно не е знаел какво прави, като е продал правата над Пух за 1000 долара през 1930та.

Ако сте чели само книгата, сигурно не знаете за какво говоря. А познавате ли „приятелите“ на Пух: Лоти, Смол, Устър, Декстър, Лъмпи, Гофър, Ракун, момичето „Кристофър Робин“: Дарби, лошите: Стан и Хев, Гадния Джак и други?! От кога в невинната вселена на Пух и Кристофър Робин има лоши?! За всеки вкус и маркетингова ниша е създаден подходящ, нищо не значещ характер. Поучителна стойност: нула. Цел: още милиони в касите.

Сега, и това ме провокира да пиша, излиза и книга, „официално продължение“ в класическия стил на Пух. Прочетете първата глава и ми кажете има ли нещо общо с поетиката на оригинала.  Нужно ли е просто?!

Ще кажа само едно: добре че Екзюпери не е продал правата над Малкия принц! Ентъртейнмънт индустрията щеше до сега да му е направила наколко филма, електронни игри, рисувани филмчета, кукли. Щяха да му измислят момиченце-принцеса приятелка, да го пратят на училище, да му засадят водна лилия, като контрапункт на розата. Боата и слонът щяха да са симпатични плюшени играчки, ставащи и за шапка и т.н.

А в тези книги става въпрос просто и само за любов.

БДЖ не се слави с добър имидж, до голяма степен заслужено. Пазарните фундаменталисти не спират да натякват, че единственото решение на проблема е да се приватизира и функционира на пазарен прицип.

Да ви разкажа за линията Пловдив-Панагюрище. Строена е с общи усилия през 30-те години. Преди промените тя взимаше разстоянието, през 7-8 села, живописни гледки и два тунела за около 2 часа. Много хора пътуваха с нея. След промените никой вече не се грижеше за релсите, накрая влакът вече пътуваше 3-4 часа и никой не се возеше с него. Типична държавна яма за субсидии без смисъл. По пазарен принцип линията беше закрита през 2003 г.

Правилно, биха казали повечето. Не съвсем.

По някакви неведоми пътища през 2006 не знам кой успя да уреди да се пуснат новите модерни дизелови мотриси пак по нея, със смислен график, по 3 влака на ден и времепътуване от час и 40 мин.

Стана чудо! Само за първия месец имаше толкова пътници, колкото за цялата последна година на стария влак. Автобуси до Пловдив вече почти няма. Влакът е много по-приятен и удобен, хората ползват него. Гарата беше ремонтирана, отвориха кафене вътре, линията заживя нов европейски живот.

Когато има приватизация на железници първото нещо, което става е да се закрият всички малки линии и да се оставят само доходоносните отсечки между големите градове. Тази линия и гари по нея щяха да бъдат разграбени и забравени за борени години. Не знам дали сегашната услуга е на печалба, защото билетчетата са много евтини, но за цяло Панагюрище, а особено и селата по линията, това беше осезаемо подобрение на качеството на живот и при всички положения си заслужава.

Железницата, както водопроводите, топлофикацията, пътната мрежа и електроразпределителната система, примерно, са основни инфраструктурни обекти, които са естествени монополи и е нужно да се държат от държавата и да получават субсидии. Това не значи, че трябва и да се управляват разбойнически, разбира се.