Става въпрос за новина важна за компютърните ентусиасти, но според мен илюстрира добре прекалената ни вяра в информационното общество и илюзията ни, че сме добре информирани.
По-късно днес се очаква Стив Джобс, шефът на Епъл, да представи нещо.
Консесусът на гадаещите анализатори е, че ще е ново интернет устройство, така наречен таблет. Или просто казано – малък компютър с голям тъчскрийн, подходящ за четене на книги.
Епъл и Стив Джобс са известни с наистина впечатляващи продукти, които мигновено се превръщат в култ за много гийкове. Интересът на хората, интересуващи се от електроника и технически джаджи е огромен. Всеки, който малко се занимава с тия неща знае, че спекулациите какво ще бъде представено текат от месеци.
Всеки иска да знае. А няма никаква, абсолютно никаква официална сигруна инфомация за това какво ще е всъщност.
Цялата армия от супер заинтересувани „граждани журналисти“ в ерата на инфомационните технологии, неограничената информация и информационното общество нямат абсолютно никаква конкретна идея за този продукт.
Това не е тайна, която се пази лесно. След като го обявят в сряда, устройството ще е много бързо по магазините, което значи, че освен че е разработено и тествано от много хора в централата на Епъл, вече е произведено в огромни количества в Китай от хиляди работници, които са го виждали, разпространено по света и лежи по всякакви складове, минавало е през ръцете на наистина много хора. Подписани са и много договори с издателски къщи на електронни книги и т.н.
Наречете ме конспиративен теоретик, но щом такъв огромен проект, будещ още по-голям интерес, може да се запази в тайна, много други много по-важни в глобално отношение неща и новини също не стигат до ушите на ароганто тупащите се в гърдите супер информирани индивиди в Интернет.
Ще ми се да знам повече за тази прелюбопитна история.
Официалната версия е, че Гугъл заплашва да се махне от Китай, ако китайските власти не спрат да го цензурират. Цензура, на която Гугъл се съгласи официално преди 4 години. Назованата причина за цялото това нещо е, че вероятно китайски държавни хакери са атакаували гугъл мейл акаунти на китайски дисиденти.
На мен ми е чудно едно. Сървърите на Джимейл са в Америка, атаките са били насочени към тях. По какъв начин махането на Гугъл от цял Китай ще предотврати атаките спрямо същите тези сървъри, които никога не са били в Китай. Няма никаква логика в специфичната реакция.
Включването на Хилари Клинтън, а и китайското правителство в спора показват, че това не е техническа дрязга, а геополитическа шахматна партия, в която залозите са огромни: 350 милиона човека в интернет, с тенденция за рязко покачване.
Чисто от икономическа гледна точка би било абсурдно Гугъл да се махне доброволно от най-перспективния си пазар. Обяснението с хакерите е прекалено елементарно, а и както казах, оттегляне от Китай не би решило този проблем по никакъв начин. Не вярвам и да се случи.
Следното е ясно: тежестта на Гугъл в световен план стана решаваща. Тежестта на Китай – още повече. Геостратегическите сблъсъци вече официално и проминенто преминаха и в Интернет средата.
Интересни времена, да видим какво ще е развитието.
Още малко за челния опит на европейските ни партньори в сферата на електронните граждански права.
Петър Стойков е писал сатирична статия за правото на обиск без съдебно разрешение у нас. Целта му е да критикува доводите на вътрешното министерство за ползите от следенето в интернет.
Като прочетох „обиск“ и нямаше как да не се сетя за нашумелия „полицейски троянски кон“ или Bundestrojaner, за когото се споменава отвреме навреме в медиите тук в Германия. Както сте се досетили по името, става въпрос за даване на техическа възможност на полиция и тайни служби да претърсват и обискират личните компютри на потенциални престъпници и терористи. Тук не става въпрос за следене на трафика влизащ и излизащ от компютъра, а за дистанционно и тайно претърсване на целия хард диск за подозрителни материали.
Ситуацията е мътна, може би нарочно, и не е съвсем регламентирана чрез конкретни закони. Конституционният съд на Германия е обявил някои форми на онлайн обиск за противоконституционни, също някои съдии отказват разрешение, защото обискът е таен и без свидетели.
От друга страна Германия е федерална република и всяка провинция си има собствени закони и директиви по много отношения. Примерно в Бавария, където управляват най-добрите приятели и съветници на ГЕРБ – CSU, е разрешенo да се провеждат тайни онлайн обиски, като могат да се променят и данните на компютъра, който е обискиран. Отделно не е непременно нужно предварително разрешение от съдия, а събраните данни могат да се съхраняват от полицията в срок от 6 месеца. Всичко това се отнася за преследването на потенциални престъпници срещу държавата и народа, национални предатели и терористи.
Дотук ставаше въпрос за полицията. За немските тайни служби е известно, че провеждат такива мероприятия без разрешение на съдия и е излязло наяве, че до март 2009 са проведени поне 2500 такива обиска в Германия.
В немската Уикипедия прочетох, че ситуацията в Англия е още по-еднозначна. Там е разрешено тайно да се претърсват домове и да се инсталират шпиониращи програми на компютрите на заподозрени без разрешението на съдия.
С две думи, управляващите в България могат без никакви угризения на съвестта да казват, че се стремят да достигнат европейските стандарти, при всяка нова стъпка в посока на ограничаване на електронните ни граждански права.
Изкарах новата година в пролетната топлина на пл. Батенберг. Брегович и оркестърът му ни забавляваха, а Месечината светеше над нас през цялото време.
Беше много пълно и много приятно.
Определено най-голямо и добро впечатление ми направиха хората на площада. Свикнал съм на типичното немско всеобщо празнуване, което се изразява в пиянски викове и шум, фалшиво пеене на дебилни и просташки песни в хор и всякакви опити да се досажда на околните. Затова ми направи впечатление този контраст.
На площада в София тълпата се състоеше от всякакви хора, на всякакви възрасти, дошли културно да се забавляват без да слагат алкохола като основен приоритет и без да пречат на околните. Нямаше пиратки и други глупости, просто беше прекрасно.
Единственият леко досаден тип беше един типично едър младеж някъде от бивша Югослявия, с много европейска визия и облекло, който беше пиян до несвяст и в опитите си да се весели, залиташе и с едрата си осанка повличаше бая народ с него преди да успеят да го задържат. Въпреки това нямаше абсолютно никаква агресия и раздразненост у околните. Нещата се оправиха съвсем, след като група цигани го интегрираха да танцува при тях и контролираха успешно да не залита.
