Имам усещането, че сред интернет и блог публиката има две сходни табута – абсолютно неприето е да кажеш, че слушаш чалга или пък, че подкрепяш правителството на Бойко Борисов. Някак си селско, първосигнално и некултурно изглежда.

И на мен ми е трудно да си обърна езика, но ще излъжа ако кажа, че това правителство и Бойко Борисов и ГЕРБ не ми харесват в доста отношения. Не толкова, защото са супер, а защото сякаш наистина качествено се различават от предишните поне 2 управления.

Има достатъчно неща, които ме дразнят, отчайват и дори плашат в действията на правителството – лутането във финансовата политика, външнополитическата мекушавост и военна доктрина, недобронамереното и лобистко поведение на министъра на образованието към академията, университетите и просветата като цяло. Има и много други.

Но има и положителни неща. Нещо, което в предишните 2 правителства отсъстваше напълно. Чуват се и добри новини. Въпреки очакванията ми, ДПС не е на власт. И макар много с право да възразят, че все пак Доган и компания още си развяват коня, контролират медии и т.н., нека не забравяме, че ДПС имаше и има огромна власт и ресурси – етнически, електорални и финансови. Фактът само, че са в периферията е почти равностоен на чудо.

Нямам спомен от друго правителство, при което едри престъпници и мошеници, бивши министри и други длъжностни лица да ги е страх от полицейски акции, а някои дори и да са в арестите. Нямам спомен при друго правителсвто нещо конкретно да е правено срещу корупцията и разпасаността на елитите. Та ако щете вземете и гласуването с чужди карти в парламента. Наистина Цецка от провинцията трябваше да дойде, за да въведе поне малко елементарен ред.

А това, което ми прави най-добро впечатление, е че правителството и управлението наистина са в диалог с гражданите. Нечувано в предишни времена. Няма друго правителство, което за толкова много неща да се е вслушвало в доводите на непаравителствени групи, организации, та дори и неорганизирани граждани. Дори и за закона за СРС-тата и подслушването, против инстинкта заложен генетически във всеки полциай – да може да има всякакви лостове за контрол и репресия. Има и много други примери.

От друга страна това слушане на обществените настроения могат да се определят и като негативни, водещи до страх от прокарване на нужни непопулярни реформи. Но въпреки всичко, на мен ми харесва, сякаш има нещо невинно и по детски откровено и честно в действията на правителството. С много лутане и много грешки.

Но някакси предпочитам суетното лутане на Бойко Борисов пред перфидното, напълно осъзнато и професионално ограбване на държавата и обществото, лишено от каквото и да е чувство за отговорност към България, които предишните правителства от Симеон насам перфекционираха.

Пак е първи май и в Берлин пак се разиграва един и същи сценарии: мирни демонстрации на синдикати и леви партии през деня, разхождащи се хора, много, много, много полиция, нетипично много пънкове и очакването довечера да се стигне до сблъсъци. Ако не се стигне, нещо няма да е наред.

Този първи май има и още една закачка: неонацита се опитват да направят шествие в Пренцлауер берг, типичен отворен и хедонистичен квартал. Шествието е регистрирано и законно. От друга страна граждани, политици в ролята си на граждани и крайно леви се опитват да преградят пътя на шествието. Полицията пък е длъжна да ги раздига и така става купон.

Отношението нацитa към полиция към анти-нацита е някъде 1:9:10, като полицията е многобройна и свръх мощно оборудвана.
Ще видим дали след залез слънце ще се стигне до традиционните сблъсъци. В последните години стават все по-вяли. Най-вече защото полицията се държи много умно, организирано и се опитва да е максимално неагресивна, за да не провокира.

За да добиете малко представа, ето няколко снимки от вчера. Традиционно на 30 април има улично парти с анти-наци и антирасистка тематика на Боксхагенер платц във Фридрихсхайн, Берлин. Събира се много шарена публика.

Полицията винаги е налице и в последните години си дава адски много зор да предотврати бунтове и сблъсъци с пияни пънкове в късните часове. Това се постига с отцепване на голям периметър около площада, премахване на колите (за да няма обърнати и подпалени):

След това на всеки ъгъл се слага пост с няколко тежко бронирани полицая, които проверяват за бутилки, камъни и други предмети подходящи за хвърляне:

Зеленият полицейски камион на заден план е оборудван с прожектори отгоре, така че като се стъмни целият площад да бъде осветен като футболен стадион. Да няма суматохи в тъмницата.

Като влезеш вътре е пълно със шарени хора пиещи бира, седящи на земята или слушащи ска групата свиреща от камион-сцена:

Сред хората, тук там има още полицаи, някой отбелязани като анти-конфликтни експерти:

Тактиката на полицията е да показва много стабилно присъствие, но да не провокира и дразни. В страничните улички са спряни още наистина много полицейски транспортни коли и няколко линейки.
Късно вечерта след края на концерта настроението беше много наежено, но нямаше почти никакви побои, а само полицията издърпваше от множеството разни по-развиняли се.

Всичко това вече се случва от толкова много години, всяка година, че се е превърнало в странна традиция. Всеки си знае ролята и си я изпълнява.

Вероятно и довечера в Кройцберг ще е така. Но това ще го науча от новините утре.