Шестокрилия петох*й…

… или криворазбрания деконструктивизъм.

Сякаш това е обектът, който обединява цялата нация. Консесусът, за който всеки си мечтае. Политически и визуално паметникът пред НДК не пасва никому.

снимка от еленкоЗа „десните“ е гаден символ на комунизма, макар че липсват петолъчки. За червените бабички е просто много грозен, тях ги вълнува познатата и дресирана символика на паметника на Червената армия. И са по-прави. За неиндоктринирания софиянец това просто е петокрилия шестохуй (или седмокрилия петохуй? Вариациите са много, но крилата и фалическото послание са винаги на лице).

Блогърите също са отвратени (Вени, Юлиян Попов, снимката е от скорошния пост на Еленко). Интелигенцията (ако имаме такава) мълчи със страшна сила. Тук и там може да се прочете по-балансиран умен коментар.

Некадърен ли е, грозен ли е? Фактът, че се разпада ли го прави толкова противен? Или е просто прекалено авангарден и този тип естетика е много далечна за мнозинството?

Преди време писах за логото на Олимпийските игри в Лондон. И него никой не го харесва. Защото е нетипично и има същите остри ъгли и счупен, разкъртен вид като петокрилия. Този концептуален стил се нарича деконструктивизъм и е общо взето на върха на авангарда от доста време, най-вече в архитектурата. В България има плахи опити в тази насока от последните години, но са толкова плахи, че не им личи.

Libeskind by Andrew Dunn (http://www.andrewdunnphoto.com)Има и един голям, абсолютно деконструиран и смел паметник, който е изграден малко преди деконструктивизма като концепция да се появи в завършен архитектурен вид! Дали, ако автор не беше Валентин Старчев, а Даниел Либескинд (негова сграда вляво) или Заха Хадид (чиято изложба имаше скоро в УАСГ) и не беше покрит с лошо залепени плочки, а титаниеви листове всички щяха да го плюят така?

София спокойно може да се гордее с петокрилия шестохуй, ако има кой да го реконструира подобаващо и с разбиране. Ще си остане грозен още години за много хора, но пък за които разбират ще е странен революционно-модерен паметник построен под егидата на странна жена, която не слага сърп, чук и петолъчка на челото на НДК, а огромно орнаментирано слънце.

19 мнения за “Шестокрилия петох*й…

  1. Нищо не може да замести липсата на художествени качества в това извращение на изкуството. Това е просто един голям боклук, който трябва да се разкара. Бетон и желязо без художествена стойност.(деконстуктивизъм, ама друг път)

  2. Аз най-бих се радвал, ако Петогъз-шестокрак го нямаше, или поне на негово място бе построен по-хубав паметник. Второто обаче е несигурно, а и хората са склонни да се увличат (за справка — Евгений Бакърджиев). Намирам за неправилно да се бутат паметници, само защото били издигнати по време на комунизма. По-добре ще е да го реконструират.

  3. [преведен от 6liokavica]:
    мене паметника съвсем сигурно ми допада. Не се сещам за друг паметник в софия, които да се мери с този по уникалност. Откакто се разпада ми допада все повече. Надявам се да не го бутнат. Всеки знае полуразрушената църква в Берлин. Признавам че тя е била красива преди да бъде полуразрушена, но въпреки това е запазена като символ и чак на второ място поради естетичните си качещва. Прочее трудно се постига консенсус дали някой паметник е художествен или не, за това нека почакаме още 10-15 години и да решим кво да го правим.. петокракия

  4. ивс, кажи си мнението на тема Альоша което е по-актуално за мен, за да знам дали да споря тука :))

  5. Стельо, знаеш ми мнението много добре. Имахме публичен дебат на темата още в подготвителен клас. 🙂

  6. Странно защо този паметник стана събирателна точка на толкова архитектурен гняв, след като целият център е толкова безпосочно погрозняващ и няма единно излъчване. Прав си за авангардното изкуство, обаче по тези географски ширини всичко ни е по-образно, по-директно, по-земно. Толкова години заобиколени от девойки със сърпове и момци с пушки, разни отнесени форми ни хвърлят в дълбок размисъл:)

  7. Хммм

    Имам едно есе за орнаментираното слънце. Трябва да го изровя из компютъра. За мен това е страшна халтура.

    Момците и момите и т.н. – това е мрачна символика на престъпен режим. Но не е халтура.

  8. Деконструктивизъм друг път. Паметника не се вписва по никакъв начин в архитектураната среда, изпълнението е калпаво, целта и изразното средство не си пасват.

    Адски се кефя на съвременна архитектура (ето, говоря за функционални сгради) – тя оживява дадени квартали, места, придава им нов смисълм но петохуя не прави нищо такова.

  9. Много сте „отворени“ повечето тук. Паметникът се разпада и е грозен, без съмнение, но абсолютно не съм съгласен да се използва подобен език, но още повече се изумявам как всички се кефите на начина по които се оприличава паметника и го повтаряте и повтаряте…

  10. Истината е една – това е мястото на паметните плочи на 6-ти полк, които комунягите-талибани разрушиха. Това бяха истинските паметници на българи загинали за България.

  11. Скулптурата е размер и мащаб, в този паметник няма нито едното нито другото. той е грандомандски, смазващ спрямо него уникалния парк около НДК изглежда като макет или топографска карта. Той е катастрофален опит да се плагиатсква несвързано от известни западни течения – една ужасна грамада без чар и вкус, както би казал Волтер. Няма ясно послание и няма грам съобразяване с мащабите на страната, пространството. Този паметник ще отива на Русия или Америка, където големите пространства могат да поемат голям кич. Старчев не е лош скулптор, макар и доста повлиян от Хенри Мур. Но в този паметник той повтори и потрети всичките си предишни пластики – за да им вземе още веднъж парите.

  12. Личи си колко „разбирате“ от изкуство. Ако това е грозно какви са картините на Пикасо?

  13. Нека си поиграем на пясъчни замъци, един прави, всички останали събарят. Какво му е красивото на едно дърво, криво, грозно, чепато и само който не се е захващал с дърво не знае колко много кусури има. Такива са хората които оставят нещо след себе си – чепати, не са като пясъка. Пък критиците според мен това им е работата, да отсяват по-трайното.
    Това е прост пример на някаква идеология. Но наистина, защо всеки веднага прихваща, най-лесното, да речем курнишона какво е, чисто и просто? Ами първо трябва да имаш възпитание, после да се образоваш и след това да си направил нещо, за да критукуваш. Колкото до таланта, всеки се ражда с такъв, другото е много работа. А кой, колко пъти продал и колко изпил си е негова работа, ами Гугенхайм сигурно държи рекорд за тва. Но на нас никой не ни обърна внимание, явно не умеем да провокираме, това е важно, кусури, колкото повече се вторачваш толкова повече откриваш, но най-същественото е какво искаш, което е резултат от какво знаеш, което е пътят към истината, пък дали ще го постигнеш с водка, уиски или ракия си е все същата работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.