Нищо не може да замести липсата на художествени качества в това извращение на изкуството. Това е просто един голям боклук, който трябва да се разкара. Бетон и желязо без художествена стойност.(деконстуктивизъм, ама друг път)

Аз най-бих се радвал, ако Петогъз-шестокрак го нямаше, или поне на негово място бе построен по-хубав паметник. Второто обаче е несигурно, а и хората са склонни да се увличат (за справка — Евгений Бакърджиев). Намирам за неправилно да се бутат паметници, само защото били издигнати по време на комунизма. По-добре ще е да го реконструират.

[преведен от 6liokavica]:
мене паметника съвсем сигурно ми допада. Не се сещам за друг паметник в софия, които да се мери с този по уникалност. Откакто се разпада ми допада все повече. Надявам се да не го бутнат. Всеки знае полуразрушената църква в Берлин. Признавам че тя е била красива преди да бъде полуразрушена, но въпреки това е запазена като символ и чак на второ място поради естетичните си качещва. Прочее трудно се постига консенсус дали някой паметник е художествен или не, за това нека почакаме още 10-15 години и да решим кво да го правим.. петокракия

ивс, кажи си мнението на тема Альоша което е по-актуално за мен, за да знам дали да споря тука )

Стельо, знаеш ми мнението много добре. Имахме публичен дебат на темата още в подготвителен клас.

Странно защо този паметник стана събирателна точка на толкова архитектурен гняв, след като целият център е толкова безпосочно погрозняващ и няма единно излъчване. Прав си за авангардното изкуство, обаче по тези географски ширини всичко ни е по-образно, по-директно, по-земно. Толкова години заобиколени от девойки със сърпове и момци с пушки, разни отнесени форми ни хвърлят в дълбок размисъл:)

Хммм

Имам едно есе за орнаментираното слънце. Трябва да го изровя из компютъра. За мен това е страшна халтура.

Момците и момите и т.н. – това е мрачна символика на престъпен режим. Но не е халтура.

Деконструктивизъм друг път. Паметника не се вписва по никакъв начин в архитектураната среда, изпълнението е калпаво, целта и изразното средство не си пасват.

Адски се кефя на съвременна архитектура (ето, говоря за функционални сгради) – тя оживява дадени квартали, места, придава им нов смисълм но петохуя не прави нищо такова.

long live Альоша

Много сте „отворени“ повечето тук. Паметникът се разпада и е грозен, без съмнение, но абсолютно не съм съгласен да се използва подобен език, но още повече се изумявам как всички се кефите на начина по които се оприличава паметника и го повтаряте и повтаряте…

Истината е една – това е мястото на паметните плочи на 6-ти полк, които комунягите-талибани разрушиха. Това бяха истинските паметници на българи загинали за България.

Скулптурата е размер и мащаб, в този паметник няма нито едното нито другото. той е грандомандски, смазващ спрямо него уникалния парк около НДК изглежда като макет или топографска карта. Той е катастрофален опит да се плагиатсква несвързано от известни западни течения – една ужасна грамада без чар и вкус, както би казал Волтер. Няма ясно послание и няма грам съобразяване с мащабите на страната, пространството. Този паметник ще отива на Русия или Америка, където големите пространства могат да поемат голям кич. Старчев не е лош скулптор, макар и доста повлиян от Хенри Мур. Но в този паметник той повтори и потрети всичките си предишни пластики – за да им вземе още веднъж парите.

Личи си колко „разбирате“ от изкуство. Ако това е грозно какви са картините на Пикасо?

[...] да остане както е или по-добре да се преобразува в архитектурна атракция и да се ползва като забележителна поука. В последните [...]

Нека си поиграем на пясъчни замъци, един прави, всички останали събарят. Какво му е красивото на едно дърво, криво, грозно, чепато и само който не се е захващал с дърво не знае колко много кусури има. Такива са хората които оставят нещо след себе си – чепати, не са като пясъка. Пък критиците според мен това им е работата, да отсяват по-трайното.
Това е прост пример на някаква идеология. Но наистина, защо всеки веднага прихваща, най-лесното, да речем курнишона какво е, чисто и просто? Ами първо трябва да имаш възпитание, после да се образоваш и след това да си направил нещо, за да критукуваш. Колкото до таланта, всеки се ражда с такъв, другото е много работа. А кой, колко пъти продал и колко изпил си е негова работа, ами Гугенхайм сигурно държи рекорд за тва. Но на нас никой не ни обърна внимание, явно не умеем да провокираме, това е важно, кусури, колкото повече се вторачваш толкова повече откриваш, но най-същественото е какво искаш, което е резултат от какво знаеш, което е пътят към истината, пък дали ще го постигнеш с водка, уиски или ракия си е все същата работа.

[...] Мнението ми за паметника пред НДК съм го изразил преди повече от година. [...]