Това е карикатурата от последна страница на днешния в. Сега. Христо Комарницки е феноменален политически карикатурист, почти няма празно и всеки ден чакам с нетърпение новата му карикатура.

Изобщо в. Сега за мен е най-свястният вестник. Българското блог общество сякаш признава само един идол – Дневник, може би и заради „Блогосферата“ им, пък и е факт, че са напипали пулса на иновативния софииски елит и по-младите модерни хора. Все пак ми идва прекалено „делови“ и често елитарен. Да не говорим, че в много отношения е крайно тенденциозен и му липсва плурализъм.

„Сега“ е по-различен. Учудващо плуралистичен е и особено учудващо често се позиционира на страната на обикновения гражданин. Трудно ми е да открия финансови (разбирай „инвеститорски“) интереси между редовете му, което честно казано направо ме озадачава.

В рубриката „Наблюдател“ има винаги нещо интересно и умно за четене. Също хубави, добре написани репортажи от забравени ъгълчета на България.

А всяка сряда е специална, защото тогава излиза колконката на Димитри Иванов. Абстрахирам се от миналото му и чета размислите на много умен човек, който вече е на възраст, в която може да си позволи да не служи на никого и да говори каквото си мисли. Често колонката е арогантна, разхвърляна и в стил „…като си пиехме кафето с Хемингуей…“, но от стара лисица като Димитри могат да се научат много неща.