Къщата на тепето

Арх. Светослав Грозев е един от малкото българи, които наистина строят модернистични сгради без компромиси през 30-те години. Дали, защото е бил активен най-вече в „провинциален“ Пловдив, дали защото явно през соц-времената, като немски възпитаник, е държан настрани от важни проекти – той е виртуално напълно непознат на обществеността. Ако потърсите в интернет, няма да намерите почти нищо за него.

Най-интересната и видима част от творчеството му са еднофамилните къщи на богати пловдивчани от 30-те. Това е много тънък жанр. Още повече в стил чист модернизъм по онова време. Та и днес малко хора са готови да си построят къща с плосък покрив и изчистени линии, без никакви червени керемиди и наклонени стрехи.

Впечатлителното при Грозев е, че някак си неговите къщи не са така сурови и „страшни“ като De Stijl или Bauhaus, макар и очевидно директно повлияни от тези течения. Детайлът при него е много важен и тук и там, явно нарочно, се прокрадват елементи, еретични спрямо постулатите на „форма, базирана на функцията“. Типичните вертикални прозорци на стълбищата при него често са засводени. Стрехите, макар и на плосък покрив, често имат някак си по-традиционен вид, с меки извивки. Има нещо българско, южно, подходящо за Пловдив в този модернизъм.

Николай Чинков пише, че Грозев е надзиравал сам строежите и също е оформял интериорите. Вероятно в някои от къщите все още са останали елементи от работата му, които са силно любопитни.


Като цяло еднофамилните къщи на Грозев биха били една прекрасна изследователска тема за млад архитект. Работа, която би обогатила българския архитектурен свят. [Update: Изглежда, че желанието ми се е сбъднало. На 11 юни от 14:30 в САБ, сътрудник на БАН Георги Кафелов ще говори за къщите на Грозев.]

Най-радикалната откъм модернизъм негова къща е тази.

Най-луксозната откъм материали и размер е жълтата на „Антим Първи“.

А тази от снимките, построена през 1936 за фабриканта Стaйно Стaйнов, когато някой ден бъде възстановена, ще бъде със сигурност пораждащата най-много завист.

Когато е пак бяла, а големите й прозорци грейнат в някоя топла пловдивска вечер и дворът й се освети, много хора ще се зачудят кога изникна това чудо горе, на най-личното място в града.

Знаете ли нещо повече за нея? Виждали ли сте стари снимки?


Това е съвместен (двоен) пост с Пейо Попов по темата. Прочетете и неговия по-обятелен разказ и мнение за Къщата на тепето. Има и повече снимки с феноменалните й панорами.

7 мнения за “Къщата на тепето

  1. Pingback: Ново 20
  2. Tolkova krasivi kashti i taka samotni. Goliama taga mi e kato gi gledam. A tezi do picaria Verdi – auuu. A kolko ima takiva v Plovdiv.Tajno mie.

  3. Много искам да я купя, от 10 години съм и хвърлил око на тази къща, само трябва да забогатея.

  4. „А тази от снимките, построена през 1936 за фабриканта Стaйно Стaйнов“ Някой знае ли чия собственост е в момента тази къща?

  5. Всяка една къща докато не стане напълно готова изглежда малко страшна и плашеща за мен специално. Тъй като се виждат голи тухли и прозорци, на които дефакто все още няма стъкла и т.н. Много се радвам, че ни показвате тези снимки, надявам се след време отново да пишете на тази тема и да покажете как къщата на тепетата вече е готова. От там ще се разкрива една невероятна гледка, гледка мечта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.