Държавническо чувство

За пореден път от години прочитам новината, че заседанията на Народното събрание ще се преместят в бившия Партиен дом. Окончателно от 2009 г.

И все се надявам да не е истина. Хората свързват малко положителни неща с днешния ни парламент и едно от тях при всички положения е представителната, но и скромна и кокетна бяла сграда представляваща възкресението на българската държава. Завършена е през 1886-та, година след Съединението.

Та нима не познаваме снимките от стара София скоро след Освобождението, кална и провинциална с един бял лебед кацнал сред калта?!

Аз не съм от обременените, които считат бившия партиен дом за грозен. Представителна държавническа сграда, типична за епохата си е. Решението да се ползва от депутатите за бюра и парламентарни комисии след промените беше умна.

Но следосвобожденска България има малко традиции. Защо трябва да се затрива една от най-хубавите и гордите. И то не за друго, а за да имат малко повече пространство да се мотаят днешните временни народни избранници.

Не съм чул и за реален обществен дебат по темата. Толкова ли малко уважаваме строителите на държавата ни, пък и себе си като нейни граждани?!

Едно мнение за “Държавническо чувство

  1. Няма обществен дебат, защото на хората им омръзна да им говорят за депутатските: кюфтета, заплати, коли -сега и сградата. Те и в момента са превзели Партийния дом с кабинети, ако се преустрои, може да си стане цял парламентарен комплекс и хем да напомня за миналото, хем да е функционален. Но сегашната сграда на парламента да я направят музей, нещо хубаво, не да я дадат на някоя комисия или друга анонимна административна единица…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.